петък, 27 май 2011 г.

ФИЛМ МЕЙКЪРС




Да, всички правим кино.

Но не от онова, в което авторът обяснява половин час каква му е била идеята и никой не разбира.
Този филм сме го гледали и сме наясно.Участваме в него, режисираме го, импровизираме , връчваме си Оскари, "Малинки", гледаме се, караме другите да гледат, забъркваме сапунени опери и се чудим какво става.

Усложняваме неистово всичко, залагаме драматургични ситуации и неразрешими конфликти (ех,че терминология:)) в моментите, когато се иска просто  решение. Твърде много диалог или твърде малко думи...Творбата на живота ни никога няма да е завършена, защото дори желаният финал, всъщност не е истинкият.

Филмираме се за глупости, тълкуваме жестове, думи и погледи, разкодираме хората и кодираме себе си.
Едно е вярно, мъжете гледат с три типа поглед. Заинтересован,незаинтересован и...Дай Боже всекиму-"Обичам те"+ бонус: "Искам да ми родиш десет деца".
Всичко друго са подробности. Защо не се е обадил, защо в началото се дръжал по един начин, сега какво му става, какво се случи...интернет запознанства или старомодни романтични срещи, секс веднага или чак като си му изучил родословното дърво...

Мъжете не могат да се справят с жени в емоционална криза. Чакат да отмине бурята, защото в самия момент трудно разбират какво трябва да правят  и какво се очаква от тях. И поглед от нас, в стил " Не се ли сещаш, че  искам да ме прегърнеш, да усетя подкрепа, да бъдеш до мен...", са разбрани като " Защо ме гледа така? Какво не е наред"? Питат ни. Ние отговаряме,че всичко е ок.
Как да бъде ок?
В един филм зрителите винаги знаят повече от персонажите. Ние наблюдаваме себе си, късаме си нервите за дреболии и не можем да се улесним.  Важно и  маловажно вървят ръка за ръка, докато правим по няколко дубъла и повтаряме едни и същи грешки.

Животът ни отнема любов, приятели и шансове, но винаги ни дава избор.
Фройд е казал: "Сексът не е всичко, но е във всичко".  Изневеряваме, колебаем се, разваляме взаимоотношения.
Борим се с "утре", без да знаем как ще свърши днес. Подробностите са забавни, но всичко гениално, всъщност е много семпло.
Когато статуята сочи към небето, само глупакът поглежда пръста.



неделя, 22 май 2011 г.

Няма нищо случайно


Силуети на грях в нощен мираж,
твоят страх искам да съм аз
Бягство в мен търсиш, нали?

Аз съм сън. В мойто време спри.


Няма нищо случайно,
че огромния свят
го превръщахме тайно
и в рай, и в ад.

Само силните могат
да пречупват страха..
Само силните страдат
в любовта и в греха.

Любовта не умира-любовта е живот!
Няма нищо случайно-сътворено от Бог.

неделя, 8 май 2011 г.

SOL


Как се пише за човек, с когото всичко сме си казали?
Какви думи се измислят за душа, с която сякаш и в предишен живот сме се срещали?
Какъв вид тъга е тази, в която се радваш за някого?

Ти си SOL. Имаш нужда постоянно да изгряваш. Всички имат нужда да изгряваш. Търсиш своите пътеки, своята ос, залязваш, изригваш, приближаваш се-някой се оплаква, че е прекалено горещо и не може да го понесе, отдалечаваш се- сега пък си твърде далече...
Къде трябва да застанеш? И теб ти писва. Ти диктуваш ритъма, но всеки има своя дума за Слънце.

Ти ме познаваш. Аз съм Луната. Цял живот знаем за съществуването на другата. И се срещаме, дори физично да е невъзможно. Сродните души нямат физика. Имат само химия. Имат свръхестествено/езическо/вселенско влияние и много късмет да се засекат в едно измерение. Ти имаш мен и аз теб. Тук и сега. Може би следващ път няма да има. И съм най-щастливият човек на света, че те открих. ТЕБ-думите, които довършват мислите ми, енергията, която довършва действията ми, емоцията, която разгадава сърцето ми, очите, с които гледаме към един хоризонт.
Ти си и дете, и момиче , и жена. Буря в чаша вода и тихо земетресение.

Не се сбогувам. Не страдам. Не драматизирам. Просто ти подарявам думи. Моите и от една песен, която много обичаш...:)  Всичко друго е попътен вятър, насрещен вятър и някой, с когото да вървиш през него. Всичко винаги е навсякъде;) Ти и аз включително.

"Какво ли мога да ти дам,
жестоко е да бъдеш сам.
Какво ли да ти подаря,
освен най-нежната мечта?
..........................
Аз нямам нищичко освен-
ей тези строфи и дъжда,
за спомен ги вземи от мен...
Аз нямам нищо освен тази песен и дъжда ,
а всичко друго е лъжа!"

четвъртък, 5 май 2011 г.

I AM/ AM I/ WHO AM I


Аз съм всичко онова, което не мога да обясня с думи.
Аз съм това, което  се случва след края на любимите приказки.
Аз съм принцесата, която не е заспала, но която многократно целуват.

Аз обичам да живея. За да стигам всеки път до неделя. В любимото ми време след 5 следобед. Когато слънцето е залязло,но не е и тъмно.Когато е сумрак.

Аз съм това, което се преражда в различни тела и преследва Нирвана в своето поредно посещение на земята.  В това- съм тази, която обича думите, опознава ги и си строи небеса с тях.

Аз нямам име, но харесвам това, с което ме познавате.
Аз търся. Всеки търси.
Детето-топката си,жената  в кафенето-запалката си, съседът с белите стъкла-парите, момиченцето с черната плитка-някой да я прегърне. А не подозират , че не винаги това са търсили. И не винаги това са давали.

Аз съм това, което иска. 
Аз живея в миналото и бъдещето на някого. И някой в моето. И двамата не знаем дали ще се срещнем сега.  Може би следващият път. А може би не. И никой не дава обяснение, защо тогава изобщо трябва да споделяме пространствено-времеви атоми.

Аз съм почти готова да не спирам да насочвам огледалото навътре.
Аз съм жена. В предния живот- мъж. А в следващия, може би, ще съм  въздуха помежду им.