.jpg)
Обичам да знам повече. От обикновено, от другите, от самата себе си преди три минути.
Обичам да знам сложни столици, странни латински думи, завъртяни термини и пълните имена на хората.
Обичам да пиша с молив на малки листчета, да давам съвети и да си мисля, че разбирам хората.
Знам, че нищо не знам , защото в повечето време се чудя защо не сме се родили розови, как изглежда любовта, ако я снимаш с рентген, как звучи тихото в Космоса, какво си говорят китовете и защо всичко е временно.
Никой не мисли за нещата, които знае. Живее с тях. И чрез тях. Понякога дори не ги забелязва и не ги осъзнава.
Никой не знае колко всъщност знае, докато не поспре за миг. Да поогледа. Да подиша. Да види къде не е, но и да си представи къде трябва да бъде.
Никой никога не е в застой.Не може да остане един и същ. Понякога е много лесно да се надсмеем над онези, които привидно "нищо не правят с живота си". Но животът прави нещо с тях. Променя ги.
Дори с тези хора никога да не се срещнем и да нямаме една дума да си кажем, знам че по различен , но все пак близък начин сме се питали защо не сме се родили розови.
А всеки, който има още какво да научи, заслужава да знае, че знае повече отколкото си мисли.
