BULLETPROOF

Знаете ли какъв късмет сме извадили, че сме се родили тук и сега? Точно в тази епоха, точно в този век, точно в тези времена, с точно тези хора...

Все неща, които човек няма как да избере при идването си на тази земя. Единственото, което му остава е да изживее живота си благодарение на обстоятелствата , въпреки тях, бягайки от тях, надскачайки тях, разглезен от тях или по-силен заради тях.

Светът е една шибана загадка, в която не знаеш нито кое къде започва, нито къде ще свърши. Светът е модерен, светът е циничен, светът е едно ужасно интересно място. Само като се замисля, че съм родена в години,когато е нямало интернет, телефони и информация, но само за две декади хората пътуват до Луната, мечтаят за други галактики и могат да стигнат по всяко време до всяко място...

Можехме да живеем в друго време, в друг свят, където дори да не подозираме колко малко парченце от мозайката сме ние. Най- хубавото нещо на съвремието ни- изпълнено с войни, с екологички проблеми и с ужасно затъпели хора- е че виждаш цялата картина.

Естествено, че има неща , които все още не осъзнаваме, но малко по малко започваме да схващаме колко по-висши и сложни са нещата. И че ако не ние, то хората след нас ще станат свидетели на забележителни промени. Защото предстои нещо много голямо, разтърсващо и променящо. Може да е добро, може да е лошо, но ще бъде нова глава в безкрайната книга на необяснимото. Защото от елементарни познания по физика знаем, че времето и пространството са доста условни...Тоест какво ни остава?
Философът Хосе Ортега-И-гасет е казал, че човешкото същество постоянно избира между многото истини, които животът му предоставя ежедневено.

Модерен свят. Колко тъпо звучи. Какво ни е модерното? Направо парадоксално е съотношението между това какво губи и печели човек едновременно, опитвайки се да бъде съвременен човек.

Съвременните хора са се научили да не им пука. Понасяйки ударите на живота ние се предпазваме, като си казваме, че нищо не е от чак такова значение. Непукизмът ни помага да успяваме, да устояваме на куршумите, да избягаме от комплексите и това, което ни наранява. Все по-малко хора ни докосват, все по-малко неща ни впечатляват, все повече се плъзгаме по повърхността и по-малко гледаме отвъд.Защото не ни пука.Страхотно няма що...

Няма значение дали казваш нещо на света или на човека до теб. Кажи го. Остави думите след себе си. Всичко е от значение, дори най-големитие гадости, неуспехи и разочарования. Намери Остров- дали ще е любовта, изкуството,каузата, обикновения и честен живот. Не всички са пригодени за велики дели, но всеки може да 'счупи погледа си', който е свикнал да гледа клишета. Винаги има повече. И то има значение.

Защото някой ден всички ще сме два метра под земята. И тогава все на някой трябва да му пука.

Що за шкаф...?!

Откакто едвам 'отлепя' очи сутрин, ( защото не обичам да ставам рано и защото разни умни и успели хора, на които се кефя казват, че работят през нощта и 'т'ва ранното ставане не е за нормални хора') , та чак до вечерта - хиляди неща влизат/излизат/ провкират/ реагират в моята главa.
Какви ли не ситуации и хора са в състояние да ми направят впечатление. Но преди няколо дена се впечатлих от (неофициално) най-тъпия и странен куиз във фейсбук:'Що за шкаф сте'!
И въпреки че самият тест по начало е абсурден, все пак имаше не лоши предложения като отговори.Естествено, че не съм съгласна, че съм 'фешън гардероб',въпреки че това означавало , че си ' по-секси от останалите шкафове' :)

Въпросът е че аз си знам много добре какъв шкаф съм...Имам десетки чекмеджета пълни с истории, ама не сглобени. Вече казах, че си падам впечатлителна и наистина имам някаква нелепо силна визуална памет.Спомням си хора, които не познавам лично- например виждам ги в метрото, а след 2 дена на Попа и знам кога и как съм се загледала в тях и защо. Помня имена, детайли, физиономии (особено тях!), реплики, ситуации, реакции...на познати и непознати. Не шкаф, ами направо склад!

И с всеки изминал ден си давам сметка, че никой филм или история , не може да задмине истинския живот, в който наистина, ама наистина може да се случи всичко. И за да го знаеш, трябва да си сред хората. В 'Адвокат на Дявола' Ал Пачино, който играеше Сатаната каза на Киану Рийвс, че винаги трябва да бъдеш сред хората, за да ги познаваш и усещаш най-добре.Возеше се само с метро. И наблюдаваше.

Не пътувам с метрото и трамвая,защото много ми харесва, нито пък имам нещо общо със Сатаната,но наистина можеш да видиш какво ли не само за една спирка разстояние. Да виждаш погледи, раговори, свалки, лузъри, ученически истории, интриги и ...Да слушаш тишината на хората.

Но все пак, за какво е всичко това? Ясно, че пиша и някой ще каже , че съм намерила най-подходящия канал да изкарам всички тия неща , които се архивират в мозъка ми. Но понякога историите си остават за чекмеджето, а неизказаното просто чака своя момент. Нито работите ми за НАТФИЗ, нито така наречения ми блог са успели да 'изстискат' душичката ми...Ама във всеки случай всичко в един момент трябва да изригне. Защото всичко има смисъл и никога случайностите не са просто случайности. Животът е твърде уникален, за да бъде разказан от шепа хора. Той се случва и кипи в нас и около нас и който може да пише-просто го описва! Защото на белия лист 'човешката суета се разтваря във вечността'...

Нали уж казвах, че ще откажа цигарите,но докато пиша и ми се пуши. Една приятелка ми каза, че цигарите ти правят компания и май е много права.
Пуши ми се. И пуша, мамка му. Пише ми се. Но не напразно...

Цоп!... Into the deep

23:02 часа... Току що изгледах последният (засега) епизод от Californication. Ханк Мууди цопна в басейна! Във вода обляна в светлина, в която плуват all the sexy bitches at the same time и...който е гледал , много добре знае кой остана извън басейна и за какво изобщо става дума.

Искам да кажа, че всеки плува на едно такова малко надуваемо столче в един малък басейн,пълен с искряща синя вода и изкушения.
Знам, че метафората за живота - океан, в който ние, видиш ли, плуваме смело и преживяваме какво ли не , е много по-епична.Ама то не е съвсем така. 'Бурята' идва от самите нас, ние скачаме във водата и правим водовъртежа да се случва.

Защото това ' животно' съвременния човек ( в частност тези , които обичаме да се наричаме артистични, отворени, модерни и разкрепостени) живее с най- скапания 'навигатор' през морето, океана, локвата или какъвто там воден басейн е живота. И това е едно гласче, което казва '...И не чак толкова'
Имам готина работа.
-Е, не чак толкова, може и по-добра, има хора, които са постигнали много повече,това ли е всичко, с което ще се примириш...
Имам готино гадже, човекът е свестен , обича ме, готов е да ми даде всичко.
-Е, не чак толкова...Не си толкова влюбена, а може би той не е това, което търсиш.
Животът ми е интересен,може би наистина съм постигнала нещо.
-Е, не чак толкова, недей да се изхвърляш, знаеш ли какви неща още могат да ти се случат, какво си изпуснала досега и за колко неща изобщо не знаеш...

Каквoто и да предложи животът, може би никога няма да е ' чак толкова' добро, колкото ни се иска. Защото знаеш, че има море, а ти си в басейна.

Да искаш винаги още, достатъчното да не е достатъчно и в цялата тази бъркотия да се удавиш в плитко, малко, светещо басеинче не защото са те бутнали , а защото сам си паднал. И да се окаже, че плиткото всъщност е доста дълбоко и е много трудно да излезеш от него.
Заради тъпото клише, че на брега не е чак толкова интересно...

The Cookbook

И така! Първи пост за новата 2010 година, в който не ми се иска да ви занимавам с дълбоко екзистенциални неща за смисъла на живота и всички екстри покрай него...Защото: 1) мозъка на всички е супер ленив и тепърва осъзнава какво се случва в този свят 2) тялото ни също е лениво ,защото е изяло тонове баница с късмети (без късметите, де), чушки,сърмички и т.н. и т.н и 3) но не на последно място...аз не говоря за смисъла на живота , все пак не съм Шри Шри Рави Шанкар :) ( много ми се искаше да го напиша това име, мега яко е)

Аз си знам, че смисълът на живота е щастието , а щастието тези дни минава най-често през корема. Затова ще пиша за рецептиииии! Ама не рецепти за кекс, нито за баница (много обичам), а за цялата готварска книга,която представлява нашият живот. Където сладко,солено,горчиво и безвкусно са се смесили до неузнаваемост...

Покрай Коледа и Нова Година се замислих- има ли рецепта за перфектен празник? Никога не си сигурен дали ще се получи, неминуемо колко се стараеш и го търсиш. И ако все пак на Коледа няма какво толкова да импровизираш, то поне за Нова Година може да се заредиш с очаквания.
Но каква би била рецептата?
1.Вземете група забавни хора+смесете ги с просторно място и залейте с алкохол и хубава музика. Бърка се цяла вечер, докато не избухне.
Не мисля...


Искам да ви кажа, че и 100 човека да се наливат с Jack на уникално място, вие пак може да тъпеете като за световно. А пък мойта приятелка Миленка, която вече е г-жа Дъглас, прекара Нова Година само с новото си мъжле и съм сигурна , че й е било 100 пъти по-добре от голямото парти,което беше направила у тях миналата година.

Рецептата за празничното настроение е много променлива. Тази година хич ме нямаше в този сектор. Може би остарявам... Или просто съм забравила рецептата...или пък тя се е променила от последният път,когато я приложих. Настроението is a bitch.

Празниците минават, започва новата година и на нас пак ни трябва ' да сготвим'. Търси се рецепта за перфектно ново начало. Но преди това неминуемо притопляш 'манджичката' от миналата година, защото има куп неща,които трябва да се довършат.
Рецептата за ново начало всеки път е различна и зависи изцяло от въображението на готвача. Аз лично, преди да я направя трябва да съм решила какво ми се яде...И май доста често не знам.

Оказва се, че винаги ни трябват рецепти за такива неща като настреонието,празничното усещане, новият старт, ползотворен ден, запълване на време, общуването с хора,рецепта за любов, ако щете (дори да звучи абсурдно). Или иначе казано за нещата, за които всъщност никой не е седнал да напише рецепта.

Във всеки един момент разбира се , все измисляме нещо или някой ни помога с негов начин за справяне със ситуацията. Но в повечето случаи се тъпчем със сладко и солено едновременно и се чудим кога ще се спре с всичко това и кога ще знаем най-накрая какво ни се яде и какво ни се прави.

Ако някой има рецепта за някое от тези неща, да сподели моля!
Или и вашата готварска книга е като моята- пълна с всичко и нищо едновременно?

Wishlist

Навън вали много странен сняг. И от време на време блести слънце. Поемам си дълбоко въздух и очаквам да ми замирише на Коледа, ама все още не се получава. Сложих си лампичките, малко кичозни дрънкулки из апартамента, другата седмица може би ще си купя елха...И разбира се, ще изслушам онази касетка (да, точно така, касетка казах) с коледни песни в джаз версия, която имам от цяла вечност и винаги успява да ми докара настроение, дори повече от това самият Дядо Коледа да се появи на вратата!

Ама не за Коледа ми се пише...Може би за Нова Година. За това как в последните дни от отминаващата година винаги си мислиш какво не ти се е случило, какво ти се е случило, какво искаш да забравиш и за какво нямаш търпение. Сравняваш се със себе си от преди, със себе си сега , себе си какъвто искаш да бъдеш, с останалите... дори без да искаш,мамка му!

Когато бях малка си правех кратичък wishlist за следващата година. Пишех си какво искам да ми се случи и на края на следващата година проверявах списъка. Всъщност , ако нещо хубаво се сбъднеше , списъкът веднага се вадеше и се слагаше дебела ' чавка' , която олицетворява mission accomplished. Други неща обаче оставаха и оставаха...Понякога се сбъдваха години по -късно,понякога не. А пък други съм спирала да искам.

Сега, толкова години след това, имам странното желание пак да си направя wishlist. Ей така, защото съм преизпълнена с желания. Само че знам, че те никога не се сбъдват , когато ги преследваш като ловец, когато живееш чрез и за тях, когато пришпорваш нещата.
Винаги, ама винаги досега, всичко което съм искала е ставало, когато не съм го очаквала.
Колкото и патетично да звучи ,всеки сам трябва да си направи едно пред-коледно и пред-новогодишно изповядване. Сам пред себе си. Да види колко малки демончета живеят в нас и постоянно ни изкушават да се занимаваме с хиляди неща, да искаме повече и повече и никога това, което имаме , да не е достатъчно.
Завист, суета, себичност, високо его...Те живеят по малко или повече във всеки. Изплюй ги! Пречисти се!
Никога повече няма да искам нещата, които съм искала на 12, но ще продължавам да се радвам на онези малки нещица, които всъщност показват пътя напред.

Никога не спирай да искаш! И въпреки че ,too much is never enough ,това за което копнееш ще дойде, когато не очакваш. Но пък именно тогава , когато си най-готов за него.

Face 2 Face

Болна съм! Не, нямам свински грип, но това не попречи на колегите от работа днес да ме изгонят с етикети от сорта на 'вирусовоз' и в цялата им фобия от болести , да не оценят как се жертвах да отида на бачкане и да си предам сценария...Както и да е. И аз не съм в настроение да общувам с хора, да говоря и да се усмихвам. Кефи ме да спя, да си пия тъпите противогрипни прахчета и да гледам филми. Всъщност , ако още един ден правя някое от тези неща ще се гръмна...

Болна съм! От петък температурата ми се прави на Марая Кери и писука нагоре-надолу, което адски много ме дразни. Имам стар живачен термометър и съвсем наскоро разбрах, че те вече били забранени да се произвеждат. Всъщност наистина ще е нелепо да си счупиш термометъра и да пукнеш от живачни изпарения...Не знам това защо го казвам. Сигурно защото съм болна.

И така...когато изведнъж без да си искал, без да си предполагал и без да си очаквал имаш 3-4 дена, в които единствената ти работа е да лежиш и да се грижиш за себе си ,се изправяш пред един стар твой приятел. Той всъщност е тя. Тя е ехидна, гледа те хитро, усмихва ти се загадъчно . Тя е скуката. Точно тази малка кучка, която се опитваш да махнеш от себе си всеки ден. Подтискаш я с работа, учене, срещи, барове, купони, напивания. Мислиш си, че я побеждаваш. Но всъщност дори не си спечелил малките битки, за да печелиш войната. Дори нещата,които ти се струват интересни се правят заради скуката, тя го иска от теб. Ти си й роб.

Тези дни ние с нея дълго стояхме в една стая. Аз не искам да я познавам, не искам да я гледам, не искам да е в живота ми. Но тя е универсална. Тя може да се намеси във всеки един ден на всеки един човек и да направи всичко,което ти харесва банално и идиотско. Скуката знае колко е могъща. Тя владее хаоса. Знае, че няма нищо вечно и че я мразим именно заради това. И не й пука.

Лицето на скуката не е някой изкривен, гротескен образ като от филм на Тим Бъртън. Тя по-скоро прилича на Моника Белучи от една нейна убийствена черно-бяла снимка, на която тя пуши цигара. Можеш да я наречеш секси, ядосана, мислеща, искаща...Но на мен ми изглежда отегчена. Това е скуката -отегчена кучка.

Тя може да те накара да направиш всичко! От най-кретенските простотии до най-гениалните неща. Ние мразим скуката, но тя знае , че имаме нужда именно да ни скучно, да потънем в морето от обикновени неща, за да успеем да видим необикновеното и да го изкараме на повърхността.

Скуката се бърка в живота ти, когато си поиска. Не задава въпроси. Може би трябваше да си стоя зациклила в къщи, за да разбера , че в скуката има нещо философско. Всички големи интелектуалци от векове насам са доста отегчени от живота хора. Тя винаги е била при тях.Тя е при всички. Но ние се опитваме да я умъртвим с правенето на хиляди неща. А не осъзнаваме, че всъщност да правиш постоянно нещо- също би могло да е голяма скука.

Все някога трябва да се изправиш с лице срещу скуката. Разбери защо ти се смее така! Тя е спряла времето, за да можеш да хванеш някоя идея във въздуха. Тя е разпиляла забързаното ти ежеднвие, за да усетиш малките неща.

Оскар Уайлд е казал, че скуката е най-страшното нещо на света. Е, значи просто трябва да не се страхуваме.

Music sounds better...with you!

Не можеш да си представиш колко много можеш да разбереш за някого само по музиката , която харесва. Твоята музика- това е твоят свят. Странна, експериментална, ориенталска, тежка, фънки,агресивна, комерсиална...всяка една песен,която харесваш ти е необходима дори без да го осъзнаваш. Тя запълва някаква ‘дупчица’ в твоите душа и съзнание.
Всички яки пичове, които са успели в музикалния бранш казват , че правят музиката си за своите фенове. И това е самата истина. Затова дори някои от любимите ти парчета да са инспирирани от личната драма на Аксел Роуз , например, всичко е направено само и единствено, за да се асоциираш с него.
Текстовете на песните се пишат , за да ги пееш с пълно гърло или наум, но да те докосват, да съвпадат с нещо от твоя живот, да те разчувстват, трогват, хипнотизират и да те карат да ходиш по концерти и да си купуваш дискове.

Чудил ли си се някога защо в чалгата се пее само за ‘ новата ти’ , ‘ с какво тя е по-добра от мен’, ‘ ти ми разби сърцето, но аз съм силна’ и т.н? Защото девочките, които слушат тези песни си казват ‘ ебати якото , и аз съм като Преслава’, защото примерно гаджето на девочката ‘Х” я е зарязало и тя сега се чувства много добре да пее в дискотеката как ‘ новата му’ sucks. Те са по-добри, те са по-готини, а младежът е
‘ дрогиран, за да я води тук’.
На всички чалга chicks и през ум не може да им мине, че могат да бъдат заменени
(въпреки, че май често им се случва). Те се мислят за подобрена версия на жената – силикон, джуки, креватни умения, сластен поглед-full package.Когато дори 100 момичета ( а те са много повече) поискат да заприличат на една таква фолк дива, с такъв стандарт на живот- песните неминуемо стигат директно до техните душички .
Като ти кажат топ 5 на любимите им песни- ‘Водка с утеха’, ‘Още’, ‘Оставете ме на мира’,’ Новата ти’ и не знам си още кво, ти разбираш и за мечтите им, за вкусовете им, за погледа им към света.

Не си мислете, че авторите на текстове за песни копенят да излеят свобствената си душа и всичко,което им се е случило. Те търсят какво се харесва на другите. От какво имат нужда , за какво им се пее, коя е темата, която ги вълнува. Авторите търсят колективния образ в индивидуалния и стискат палци колко се може повече хора да намерят част от себе си в тяхната история.
Музиката преди всичко е музика и след това текст. Затова и чичко Моцарт- 4 века след Реквиема си е безсмъртен. Защото е сътворил нещо, което се променя заедно с теб и възприятието ти за него, но винаги остава едно и също- нежно, ефирно, възвишено.
Но класическата музика е друга тема на разговор.

Та освен музика в чист вид – ние имаме думи, думи и пак думи. И ако не си достатъчно смел в тях, няма как да успееш. Почитателите на хип- хопа много по-истински възприемат историята за тежкия живот в гетото, защото така вярват, че и на тях може да им се случи нещо, което ще ги промени. Че мечтите са за всички и те се сбъдват, че талантът спасява, че точните хора успяват. От другата страна пък ни заливат текстове от рода на ‘ I wanna fuck you and you already know…’ , You can find me in the club’
‘ I got money in the bank’, ‘every day I’m hustlin’, ‘ I’m a bad boy’- съпроводени от клипве с яки мацки, лъскави коли, много пачки и черни момчета в бели яхти.
Какво искат да слушат хората- за това какъв е бил нашият рап герой преди или след успеха? Може би и двете. Фенът иска да слуша за там,където сам иска да бъде.

Музиката е разходка. Защо еди кой си слуша тези агресивни рок или метъл парчета? Защото само рок бандите си позволяват да нарекът Гневът- Светец , да те накарат да се чувстваш добре от това , че избухваш и че искаш да си го излееш, да чупиш и да си гадно копеле . Или пък толкова да разчовъркат въображението ти като The Cure в песента Lullaby

Вървиш си по улицата, слушаш своите любими песни, пееш си ги и сякаш гледаш с надсмешка на околните хора . Музиката ти дава други очи. Тя те прави различен. Кара те да си помислиш за това, за което не смееш. Да си представиш това, от което те е страх.Да отидеш на места, които не си и подозирал. Да изживееш нещо,което не ти стиска да направиш.
Най-глупавото нещо е да се ограничиш в един-единствен стил музика. Гмурни се без страх в необятното море, защо всяка нота и дума сътворени на този свят могат да те направят по-добър.

Гениалният Стивън Кинг беше написал, че добрите идеи са като изкопаеми в земята и писателят трябва да има правилните инструменти, за да може да ги изрови.
С музиката е същото. Тя сякаш винаги е била тук. Просто трябва да можеш да я чуеш. Във всяко нещо. Само начинът, по който я възприемаме я прави това, което е.
Музиката е космос. Музиката е пътят. Музиката е магия.Но само когато Човекът го усети. Музиката- това си ти.