EX-PECT

Прочетох едно от най-красивите определения на това да обичаш някого. Тогава въпросният човек застава толкова нависоко в душата ни, че трябва да вдигнем поглед за да го видим... Какво повече мога да добавя към това?

И тогава се замислих към кого 'вдигам' поглед, кой поглежда нагоре, за да види мен и коя по-точно фаза на обичта, любовта и уважението трябва да е този сакрален момент?
И реших, че много малко хора обичат по този начин. А всички копнеят да бъдат обичани именно така. Всички ОЧАКВАТ да им бъде давана точно такава любов, защото всеки мисли, че я заслужава.Tя е тази , която прави обикновените хора специални.

Общо взето целият ни живот минава в големи очаквания, балони пълни с надежди, които хвърчат високо в атмосферата и или се пукат, или устояват на налягането, въпреки всички физични закони.
Очакваме винаги първо от другите, след това...отново от другите + от обстоятелствата и най-накрая очакваме от себе си. Толкова е трудно да изискваме от нас самите, че все гледаме да го отлагаме.
А когато все пак моментът дойде и ,не дай си Боже, разочароваме себе си разминавайки се с очакваниятa, става толкова...тъжно?
Очакваме да успеем, да ни харесват, да сме богати, да срещаме хора, които ни обичат, очакваме да ни търсят, да имаме късмет и нещата да се получават. И ако нищо не стане точно така- коя дума по-добре от тъжно описва ситуацията? Нелепо? Неочаквано? Жалко?

Очакванията понякога нямат нищо общо с реалността и именно затова дори се сбъдват! Но изтичат като пясък през пръстите,мигновени и забравени, защото точно тогава не им обръщаме внимание. Тъй като единственото, което искаме е да усещаме как в нас пулсират дългите смисли на кратките изречения. Недоизказани, но напълно осъзанaти, докато сме 'вдигали поглед', за да видим някого.

ВЛЮБЕНИ ТАЙНИ

-Тайните не могат да са влюбени!
-Защо да не могат?
-Тайните са гадно нещо и в никакъв случай не са влюбени.
-Тайните са необходимост.
-Те са мръсни, скандални, секси, опустошаващи, коварни...Ако бяха хубаво нещо, нямаше да ги има!
- А не мислиш ли, че можеш да имаш тайни дори от себе си?
-Не!
-Не?
-Знам всичко за себе си и крия от другите.Това е.
- Не знаеш нищо и не винаги можеш да се скриеш от дугите. Ето това е.
- Това да не е някоя от влюбените ти тайни, която ми пробутваш?
-Влюбените тайни са най-красивите и най-личните. Истинските мечти, толкова големи, че те е страх да си ги признаеш на ум.Толкова съкровени, че не искаш да си ги помислиш.Да си влюбен в живота е влюбена тайна, която криеш под ежедневното мърморене.
- А да обичаш себе си?
- Това не е тайна, а факт. Не се притеснявай, скоро ще можеш да ги различаваш. Влюбените тайни са като сумрака, като състоянието между сън и съзнаните, като дежаву, като случайна мисъл- ако не ги уловиш навреме-изчезват.
-...
-Тук ли си още?
-Тук съм. Но не знам с кого говоря?
- Ха! Ето затова ме наричат така...няма да ме хванеш, ако не ме разбереш...3...2..1.Чакай следващата!

КОГАТО ЛЮБОВТА СИ ТРЪГВА

Когато любовта решава да си тръгне,
решените въпроси са дотук.
И тръгва бавно, бавно пясъчното време
с метални стъпки и и метален звук.


Когато любовта реши да отмъщава,
светкавици и мълнии горят.
В безумие и ярост небето се предава,
предават се сърцата-защото няма път.

Огромни птици в черно и в бяло,
безмълвно в съня ни ще летят.
Сами ще сме пред свойто огледало
и две цигари бавно ще димят.


Когато любовта решава да я няма,
обръща гръб в един скандален час...
И всичко се разбива като морска пяна,
и тя отнася скритото от нас.

Автор: Боби Мирчев

BREATH ME

Хората около нас могат да бъдат на едно вдишване разстояние или на хиляди въздушни маси далеч от тук. Зависи колко близо ще ги допуснем и колко бързо ще ги ' подушим'

Да дишаш правилно си е цяло изкуство, но да 'подушваш' хората е не по-малко майсторство.

В един свят, където дори сексът се прави повече с очи, отколкото със сетива , нашето обоняние не е толкова изострено. Обонянието към другите човешки същества.

Понякога, когато затвориш очи и се опиташ да се концентрираш- започваш да чуваш неподозирани неща. Кога обаче започваме да познаваме ' миризмата'?

Направо си е за съжаление колко много ни е отнела еволюцията! Говоря в чисто физически план- нашите първични и инстинктивни способности са почти на нулата, защото за всичко има гугъл! Да, ама не...

Вчера гледах отново филма 'Рей' с мега якия Джейми Фокс. Та...слепият гений Рей Чарлс, който е имал 12 деца от 9 различни жени (!!) е докосвал китките на жените , за да разбере дали са красиви. Човекът е имал огомен успех сред нежния пол и многобройни любовници, така че максимата ' око да види' се замества с ' ръка да пипне' с пълна сила...

Но ние виждаме! Ние чуваме! Ние просто не можем да усещаме! Най-лесно е да избягаш от неприятната миризма, която много хора излъчват. Или ни отблъсва , или не! Но да вникнеш в детайлите...

Всичко мирише- лъжите, страхът, увереността, сексът, страстта, смелостта. И тези сигнали влизат в подсъзнанието, но няма кой да ги разчете...

Следващият път, когато общуваш, просто спри за момент- загледай се в човека срещу теб, не го слушай, само наблюдавай и поеми въздух...Може би пак няма да разбреш какво се случва, но постъпките следват други команди. Тръгни си, остани...нима мислиш , че това е разумът или сърцето? Това са инстинкти!

Нашите приятели и най-вече нашата половинка са нашата 'глутница'. И ние си ги избираме ,освен по всичко останало, и по миризма. Защото сме 'от една порода' и защото се чувстваме комфортно и искаме да целуваме, да прегръщаме, да докосваме, да галим...

Когато ' разучим ' любимата миризма , после я разпознаваме по възглавницата, по дрехата, можем да я отличим сред хиляди други в тълпа от хора и видове въздух...

Ние сме колекционери на аромати, а всеки човек е като парфюм - с щипка от това, с малко от онова и т.н....

И когато разпознаем от какво имаме нужда ние не ' помирисваме' някого...ние вдишваме от него!

Триумфът на клишетата

Преди 2 години имахме следната задача в университета-да напишем история/ каквато и да е/, която да изобилства от клишета. И знате ли какво се оказа? Че най-трудното е да се сетиш за тях! Те винаги си идват естествено, не ги търсиш, не ги искаш. Те са част от нас.
И затова не мога да гледам разни изживяващи се като 'много арт' хора, които тежкарски си дръпват от цигарата и разправят колко им е писнало от клишета, а после подаряват на гаджето романтичен уикенд в Париж!( върха на оригиналното!)

Клишето е най -пряката и добре отъпкана мисловна пътека на съзнанието. Затова и ни е толкова лесно да тръгнем по нея.Винаги знаем,че е там. И не бива да бягаме. Защото не можем!

Но все пак имам един символичен топ 10 с неща, в които не искам да бъда въвличана по никакъв начин и от които ще бягам , доколкото мога.

Клише е:

1. Да ти паднат на колене, когато ти предлагат брак. И думите 'не мога да живея без теб'! (можеш, можеш...) Както пее Галка: ' Никой никога на друг не принадлежи..."

2. Да те скъскат по телефона/ или със sms!

3. По-умният винаги отстъпва! / yeah right.../

4. Червена роза с панделка/ бельо или нещо идиотско със сърчица за Св. Валентин. И репликата " малко, но от сърце'! (!?)

5. Да си се напил или напушил безпаметно само веднъж в тоя живот и да говориш истории, които започват с 'един път така се омазах, че..."

6. Да излизаш навън , защото е петък вечер. / Можеш и в понеделник , ако искаш. Петък с нищо не те задължава, по дяволите/

7. Да откраднеш гаджето на близък приятел!/ бляк- хем клише, хем гадно!/

8. Работа в 'млад и динамичен екип'.

9. Да имаш напълно сходни интереси с your love или пък
'да сте толкова различни, че не знаете как сте се събрали'. И още едно: 'за всеки влак си има пътници'!
(имам цял пост в блога за влаковете и пътниците в тях, така че няма да коментирам)

10. Репликата ' животът продължава'./ Не че не продължава, но винаги е много не на място като някой се опита да ти го пробута/
+ тук има и бонус: ' Послушай сърцето си!' / Ако искам няма да му дам думата с години!Пък!/

Списъкът може да продължи до безкрай. Най-голямото клише обаче си остава това да се опитваш да бъдеш различен на всяка цена.

Всеки е такъв какъвто е и винаги е изтъкан от клишета. И това не ни пречи понякога да бъдем и скучно романтични, и невероятно нестандартни. Да отегчаваме хората или да ги караме да се усмихват и да казват, че ' не са срещали такива като нас'. И това е клише, но какво от това! Между клише и класика разликата понякога е много тънка.

Show must go on...:)

Commedia Dell'Arte

Маските са същността на доброто съществуване!
Вярно е, че всеки постоянно претендира, че е напълно естествен, че казва каквото мисли, че мрази лицемери, че не преиграва...Това всичко е една голяма лъжа!

Животът е сцена, ние сме актьори, трупата не струва,публиката се променя, вкусовете й също. Да бъдеш истински отдавна се е превърнало в самозаблуда.

Никой не ни познава напълно, защото никога няма да го позволим. "Тайната стая' е пълна със заключени чекмеджета, в които пазим най-мръсните си помисли, най-съкровените си мечти и най-грозните измерения на душата ни( а защо не и най-красивите). Те завинаги ще останат табу за света. Защото така можем да оцелеем.

Тайната не е лошо нещо. Тя е необходимост. Тя придвижва напред, тя подхранва любопитството, сплотява и разделя, но дава най-важното нещо- изборът!

Ако всички карти винаги са на масата няма да има игра, няма да има и играчи. А тогава няма да има и смисъл.

Колко ужасно е във всеки един момент всички да знаят какво си мислим, какво ни трябва и какво ще направим?!

А колко неочаквано е , когато успяваме да изненадаме дори сами себе си. Да осъзнаем, че можем да бъдем и още нещо-нещо , което не сме предполагали, че се крие в нас!

Далеч не казвам, че всичко трябва да се стаява и подтиска. Нека хората ни познават-нека познават различни страни от нас, да ни виждат в изненадваща светлина, да споделят настроенията и желанията ни.
Ако решим, нека разберат, че сме и слаби, и силни, и грешни, и глупави, и завистливи, и суетни, и смели...Какво по-истинско от това? От промяната!Отвътре и отвън.

Но винаги трябва да има един жокер в ръкава, една маска в повече.
Душата без грим не принадлежи на никого и никой не трябва да я вижда напълно.
Защото магията ще се развали и представлението ще свърши.

MEET ME HALFWAY

На света има най-малко петима души, които толкова те обичат, че биха се простили с живота си заради теб.

На света има поне петнайсет души, които те обичат по един или друг начин.

Ако някой някога те е ненавиждал е било, защото е искал да бъде като теб.

Всяка нощ има някой, който мисли за теб преди да заспи.

Има хора, за които ти си света и не могат да си представят да те няма.

Има и такива, които те обичат , а ти не си даваш сметка за тяхното съществуване.

Има толкова много минало, в което си участвал, че забравяш по-голямата част от него.

Има толкова много бъдеще, в което да участваш, че ако го знаеше, щеше да си леко объркан.

Има толкова много животи, които променяш в добър или лош смисъл,само поради факта, че си това което си в настоящето.

Всяка секунда е един взрив от атоми и твоето вдишване е част от него.

Има толкова много сънища, които не можеш да запомниш.

Има толкова много любов, която не можеш да вземеш.

Има толкова много хора, които трябва да срещнеш, но винаги се разминаваш с тях.

Има само един човек, когото трябва да намериш. Както и той теб. Но и двамата не знаете как.
Защото понякога вървите в една посока, а доста често в противоположни.

И остава само да се срещнете по средата. За един взрив от атоми време. За един забравен сън време.
За едно минало, едно бъдеще и едно настояще. В един и същи момент. През една пустиня от кошмари и топли миражи, която ще добие смисъл, ако се видите.

So keep walking...