ПО-ДОБРЕ ОТ НИЩО

Най-трудното нещо в големия град е да имаш готин прякор. Ако си роден в малко провинциално селище, всъщност е много по-лесно. Директно наследяваш прякора на баща си, а може и на майката, зависи колко е колоритна жената. Ако е била луда, има огромен шанс освен прякор да си наследиш и диагноза за пред хората, защото ех, в малкия град, ти всъщност не си ти , а Франкенщайн от най-лошото на роднините ти до девето коляно.
Например, ако на баща ти са му викали „Овцата“ и ти си „овца“, пич. Ако е бил пияница, ти се наливаш от детската градина. А да, и си тъп. Сори. Дървото на живота.
Сещам се и за един младеж , който не успя да се пребори за цял прякор, ами имаше добавката: „ тоя бе, на адвокатите“. Ако някой пък не се сеща кои са адвокатите, има бонус „На Спас, на адвокатите“. А-хааа. Ясно!
По същата логика един почти оплешивял млад мъж, все още бива наричан „ Пудела“. Но това е романтиката на Прованса, където никога не си никой и всички те познават.Теб или както отбелязахме, поне майка ти.
В големия град, обаче, не се наследява така лесно безценното богатство да имаш убийствен и запомнящ се прякор. Трябва или сам да се пребориш, или да срещнеш човека, който да ти го измисли. Стискам палци да не попадне на персоната(реално съществуваща, но обвита в мистерия), който увековечи своя мила съученичка с гальовното „учебната кола“.
И така. Да изясним! Прякорът не е Избор! Не можеш сам да се наречеш „Секс машината“ ! Трябва поне 3ма души да те наричат така и поне един непознат от квартала да е чувал за теб по прякор! Така си и мислех, отказваш се от „секс машината“
Трябва ни ситуация и някой после да я разкаже. И започва магията, която ще те съпътства независимо дали ще станеш банкер в костюм или ще продаваш гевреци.
Такава е и историята на две типични софийски момчета. Може би са от „Люлин“, а може би не. Може да са от „Хиподрума“, а може би не. Както и да е, те по-скоро си мислят, че са от Бронкс. Митко и Ванката. Като още два милиона двойки авери само на възраст между 16 и 22.
Тези двамата са хора, които казват супер често „Брат“ и „копеле“. ЕГН-то им започва с деветка , изживяват се като хип-хоп фенове и най-хубавото на това е, че когато Лошите с „Аз не искам да съм с тебе“ бяха хит, Митко и Ванката още не са били родени. Така че все още имат усещане за жанра.
„2 pac, брат! Т‘ва е истината“. Горкият 2pac, не знае в какво клише се е превърнал.
Митко и Ванката твърдят, че са се возили в онзи тролей деветка, който е почти митологичен. С неонови светлини, графити по кабината на шофьора , който слуша силно рап музика и прави естествен баунс по дупките на София. Въпреки че беше 11:30 вечерта и нямаше контрольори, Митко и Ванката за първи път в живота си си купиха билетче ( не го перфорираха), но това беше „дийп риспект“ , за човека, който слуша “2pac,брат! Т‘ва е истината“.
Ок, ок. Некви тийнейджъри. Пъпки, мацки, даскало, двойки, проблеми, още малко 2pac и ще пораснат. Не това ни вълнува. Вълнува ни как тези двамата получиха своите прякори ...един от друг. А да, и след това повече не бяха приятели.
Митко Нищото. Така ще си му остане. Историята гласи, че докато е в своя „брат, копеле“ период му писнало да бъде девствен, решил да отиде на проститутка. Тя пък била романтична душа, цитира стихове и искала повече от живота. Те си говорили цяла нощ, тя поискала да го целуне. Той , разбира се, отказал и в крайна сметка нищо не направил. Нищо със секса, нищо с момичето, нищо с любовта. Сега Митко Нищото е управител в магазин за техника. От която, нищо не разбира.
Ванката Фикуса. Човекът , който му се подиграва за онази нощ, всъщност отишъл с Митко за подкрепа. Не е ясно къде се е подвизавал , докато е текла любовната сага в хотелската стая, но е наречен Фикуса, защото където и да го сложиш-все пречи.
Рецепционистка на хотела от онази нощ твърди, че видяла само едно момче.
Таксиджия разказва, че били двама, нямали пари да му платят и избягали, така че изобщо не е имало проститутка, защото не могат да си я позволят.
Бездомник пред хотела, казва че няма никакви момчета и няма справедливост.
Жрицата на любовта се кълне, че не е чела никакви стихове, но в стаята били и двамата. Всъщност този, който искал да бъде с нея бързо се изнизал и тя цяла нощ си лафила с другия.
Фикуса отрича. Предпочита да е Фикус, отколкото Нищо.
Двамата се срещат години по-късно в тролей деветка с неоновите светлини. Купуват си билетче и решават някой път да пият по бира.
Всяка история спира да бъде истина, когато я разкажеш дори само един път. Но по-добре да разкажеш нещо и да го направиш градска легенда, отколкото Нищо, нали?
Ех, Митко е най-прецакан.