Седни до мен. Не бързай. Усмихни се.
Във теб аз виждам целия живот.
Препускат и се губят в мене дните
и търся още първата любов.
Къде е днес? Къде живее...диша?
Дори във снимките е все във гръб.
Едно писмо от младостта все пиша,
така и не намира своя път.
Така и трябва. Всичко се бунтува.
Покоят е илюзия във стих.
Небе и нощ ревнуват ли ревнуват
за кой е най-великият трептих.
За кой ли? За коя ли? Все едно е.
Сънят на любовта е наркотик.
Не се опитвай да го разгадаеш,
всичко е един безумен миг.
Боби Мирчев
Няма коментари:
Публикуване на коментар