CAFE TERRACE

Избери си едно алтернативно място. Някъде, където си бил или където никога не си стъпвал, където би искал да бъдеш, или където никъде няма да бъдеш.

А представи си , че в един момент това място се оказва едно и също във всички случаи.

Твоето алтернативно място е там, където правиш sit back and relax. Времето е относително, пространството е ограничено и присъстват хора и прдмети, които сам си довел и повикал .

Аз съм в това кафене. Площада Арл или който и да е площад, но винаги Ван Гог. Човекът е бил глух, но в тази негова картина има толкова много звуци, че е трудно да чуеш всичко.

А мълчанието ...то също е друг вид тишина.

Седя на една от тези малки масички, пия червено вино, небето е по-синьо, завездите са по-близо, хората идват и си отиват, нощта е безкрайна, денят винаги предстои,павираната улица е като море и от това кафене мога да тръгна където си поискам...

На масата ми може би ще седне той, може би ще поговорим, ще го помоля за една цигара и той ще ми запали. Ще мине жена, която продава цветя, ще предложи на господина да ми подари роза, но той само ще се усмихне...Кафене -тераса на площада в Арл, а студената целувка на 21-ви век се вие около мен- с онази липса на интимност, с все по-малкото джентълмени, с циничността, която понякога обожавам, но и с онази романтика, над която уж се присмиваме, а всеки копнее за нея...

Кафене-тераса нощем.Светът съществува само в жълто и синьо, в топлото и суденото, в деня и нощта, светлината и мрака, надеждата и заблудата.

Алтернативното място може да изникне в главата ни по всяко време- дори да си се излегнал безделно на плажа или не можеш да си поемеш въздух от работа.

В алтернативното място можеш да промениш всичко- но винаги е един сезон и винаги е или ден, или нощ.

Съзнанието бяга в едно каше дълбоко в мозъка, зарежда се с всичко, което му е необходимо от това място и се връща отново в ежедневието. Където може би той ще ми купи роза, но няма да има нищо друго от общата картина...

В крайна сметка всички се озоваваме там, където трябва да бъдем.

AS USUAL

Винаги преди разсъмване е най-студено. И най-тъмно.

Винаги преди да разбереш,че си написал хубава история , смяташ че е посредствен боклук.

Винаги преди да кажеш на някого, че го обичаш, забравяш думите и се държиш като идиот.

Винаги преди да знаеш защо нещо ти харесва, знаеш защо не ти харесва.

Винаги преди да си спомниш хубав момент , се сещаш как си се излагал като кифладжия.

Винаги преди да се правиш на самоуверен, се поглеждаш в огледалото и проверяваш дали ще мине номера.

Винаги преди да се съгласиш , ще се инатиш до дупка.

Винаги преди да заплачеш, се опитваш да се усмихнеш.

Винаги преди да се загубиш, си мислиш, че познаваш пътя.

Винаги преди да осъзнаеш , че си щастлив, вече знаеш защо си нещастен.



Никога преди да заспиш, не си мисли, че си сигурен какво те очаква утре.

SIX FEET UPPER

Мечтата е като остров. Място, на което отиваш, когато ти е гадно, криво и скапано. Хващаш се за нея като удавник за сламка. И не пускаш.

Мечтата е оцветена в любимия ти цвят. Моята е зелена.

"Острова" ти помага да дишаш, да се концентрираш, да отскочиш от хаоса с цветове, миризми, хора и обстоятелства, в които живееш и да видиш цялата картина.

Тогава се успокояваш, че има цел. И тя може би не е много далеч. И отново се гмурваш в лайната. От онези гадните- не кафяви, а сиви. Тоест безлични.

Няма нищо по- ужасно на този свят от това да си обикновен. От това да нямаш любим цвят. Ама не за да си купуваш дрешки в него, а за да си правиш лещи за очи . Да избереш цветовете, в които да виждаш света.

Огромен процент от хората виждат в черно, бяло и тук- таме малко розово,когато гледат порно сами в къщи.

Те нямат остров, имат проста градинка. Като ферма във Farmville. Може да имаш 5 сорта домати, ама са само в очертанията на фермата.

Мечтата е като остров, но много често разбираш, че той е твърде далеч, за да го стигнеш. Може би ще си избереш друг, по-близък, по -достъпен. Но никога не трябва да изпускаш най-големия от погледа си. Дори да е станал само една точка на хоризонта.

Виж го. Поеми си въздух. И не пускай.

ГОРНО "ДО"

Току-що се завърнах от едно кратко пътешествие. Не много далеч георграфски, а съвсем различно от всичко досега.

Понякога след пътувания хората са пълни с думи и искат да споделят безразборно, да се целуват безразборно или просто да говорят.

Сега нямам много думи. Нямам и оплетени мисли. Съзнанието ми се ниже в една ясна и кратка пътека- като нотната стълбица от 'до' към ' горно до'.

И в крайна сметка не ти трябват много неща, които да знаеш. Не ти трябва толкова много и за да бъдеш щастлив.

ДО- никога не познаваш някого, докато той сам не реши, че е време да ти покаже , че нищо не знаеш за него.

РЕ- когато някой не просто разбира какво му казваш, а усеща какво ще му кажеш, пътищата ви винаги ще се пресичат.

МИ- мислиш си, че ти трябват хиляди неща, заради които да си щастлив, а всъщност ти трябва уютна къща, прекрасни малки пороци, добра храна и някой до теб

ФА- Чак когато нещо приключи, разбираш колко е било прекрасно.

СОЛ- Да можеш да се смееш на нещо смешно , на нещо цинично, на нещо тъпо, над себе си, над другите и накрая над света е качество.

ЛА- Винаги е хубаво да знаеш за къде пътуваш и откъде си тръгнал. А по време на път осъзнаваш себе си и света хиляди пъти по-добре.

СИ- Нищо не може да излекува душата ти, ако не я разкриваш.

ДО- Горното ДО си е само твое...

Но не забравяй, че след това всички ноти започват от начало. Но когато ги познаваш,четеш,чуваш и умееш да ги свързваш...тогава..

Тогава имаш МУЗИКА.

THE OTHER

Не, не става дума за значимия друг в любовта. Дори не става дума за сродна душа.
Това е ДРУГИЯТ в онзи смисъл на думата, който не винаги можеш да осъзнаеш.

Когато напишеш нещо ново, с всеки ред, с всяка думи, си представяш как точно определен човек ще реагира на твоя текст. Как ще се засмее, как ще го оцени или ще ти даде критика. И никога няма да покажеш текста си на света, докато не го е видял ОНЗИ ДРУГИЯТ .

Когато напишеш песен или си бил машина в офиса, нарисуваш картина, създадеш нещо красиво, направил си нещо добро, бил си в екстремна ситуация, пред дилема си, казал си нещо готино, другите са се смели...мислиш си само за ДРУГИЯТ- какво би ти казал, как би те оценил, какво ще направиш ти след това...

Приготвяш се да излизаш, изглеждаш прекрасно, сияеш...и си мислиш -а какво ли би станало , ако ДРУГИЯТ те види?

ДРУГИЯТ може да е човек, когото обичаме, обожаваме или пък мразим до дъното на душата си. Може да е най-близкият и най-непознатият едновременно.

ДРУГИЯТ е човекът, чиято оценка е най-важна за нас и ни кара да бъдем още по-добри в това, което правим, когато сме насаме със себе си.

Ако се сещаш за такъв човек в живота си- бъди щастлив, че го имаш.

Ако го обичаш-звънни му, ако го мразиш- недей толкова,щом те кара да изцеждаш най-доброто от себе си, значи има защо. Ако не си го намерил...няма как, просто не си осъзнал ,че е тук.

Дори да сме самотни, ние никога не сме напълно сами. Защото в нас винаги живее И някой друг.

LACUNA

Човешкото съзнание има способността да помни избирателно. Да се убеждава, че нещо не се е случило, да се навива, че друго наистина е станало, с раздразнение да бяга от неприятните спомени и да хиперболизира хубавите...правейки ги дори по-прекрасни, отколкото са били.

Лошите ни постъпки обаче винаги ни преследват. Те идват насън,или като deja vu, 'подават' се чрез случайните думи на останалите, от което ние се палим и сменяме темата раздразнени, като другите се чудят какво е станало.

Нещата , от които ни е срам изтриваме от 'хард диска' и все повече си вярваме, че това не сме ние и не е било.

Разказваме наши случки като чужди, защото имаме нужда да чуем как ще ни 'отсъдят' останалите , и защото искаме да се пречистим, да махнем гадното от себе си, да го съблечем и да се освободим. То вече не е наше, то в пространството, то е чужд проблем.

Понякога толкова не искаме да си спомним нещо, че даже не се учим от грешките си.

Lacuna на латински означава 'бяло петно'. Там е всичко грозно, облечено в бели дрехи. Там е чистилището, предрешено като едно голямо нищо. Там е ключът към душата ни, който не даваме на никого. Там сме се скрили и ние.

PRESS PLAY

Малкият Принц е казал : ' Вървиш ли право пред себе си, няма да стигнеш много далеч'

Ерик Еманюел Шмит е казал: ' Всичко, което даваме остава наше завинаги. Всичко, което запазим за себе си е загубено безвъзвратно"

Паулу Коелю е казал, че не трябва да взимаш важните решения за живота си, на базата на това, което искаш в момента.

Гери Турийска е казала: "Светът е парче земя, по което се учим да ходим, докато гледаме небето и мечтаем да летим"

Pixie е казала: "Вечерта броя звезди с часове и ги подреждам по големина..и по красота, и рисувам с тях, и пращам послания на хората, които обичам, и ги подарявам, и ги наричам на този, в който съм влюбена. И той идва. И ме прегръща. Целува ме. Тогава всичките звезди падат..и се заливаме в метеоритен дъжд"

А аз съм казвала ...какво ли не и къде ли не- в устна,писмена, електронна и хартиена версия.

Цял живот ние крадем думите на другите, подаряваме нашите на тях, учим се да живеем според чужди максими и измисляме свои.

Плуваме в едно море от думи, защото думите са най-прекрасното нещо на света. Те са алхмията на живота и квинтесенсцията на чувствата.

Казват, че някои неща не могат да се опишат с думи. Думите обаче, са подсказващите знаци, чрез които можем да се върнем в определен незабравим момент, при определен незабравим човек и да изживеем нещо отново.

Думите пречистват, изповядват, строят и рушат мостове между хората. Думите спасяват, развратяват и променят.

Всички могат да използват думите, но малко хора могат да си играят с тях...Но дори човек , който не може да пише талантливо, може да намери най-подходящите в най-точния момент.

Думите понякога изпреварват времето си, идват закъснели, не на място или на точното такова...носят заряд на малки атоми, които могат да родят една цяла нова Вселена , но вътре в теб.

Думите стигат до всички-директно и болезнено, затова някои хора не искат да ги чуят. За всеки си има подходящите думи,които трябва да се намерят.

Думите са оръжие или ако решиш да се откажеш от тях-слабост.

Думите влиаят на кристалната структура на водата и тя се променя.
Думите разтърсват света.

Думите са в главата ти, докато мислиш, те са на всички езици, но винаги можеш да ги разбереш , ако искаш.

Думите са пътека и пропаст, начало и край, при тях е важно качеството, а не количеството.

В лексиконите едно време пишеше: Опиши се с 3 думи! О, я fuck off! Думите са ценни и не се прахосват, защото ще се разкриеш с тях, когато сам решиш!

Твоите думи- това си ти!

Кое е следващото нещо, което ще кажеш?

EYES WIDE SHUT

Когато попаднеш 'в тъмното'- една стая, където нямаш никаква представа къде си, кой си и има ли друг около теб- имаш няколко опции за действие.

Първи вариант- отиваш и ' светваш лампата' , намираш къде е вратата и се махаш от тук.

Втори вариант- пипнешком се добираш до вратата, като по пътя си събаряш , блъскаш и игнорираш неща, които си мислиш, че не са ти нужни. И отново бързо изчезваш.

Трети вариант- седиш спокоен известно време. Дишаш дълбоко и се концентрираш. Мислиш си-това, че си на непознато място не означава , че ще бягаш. След това затваряш очи, масажираш леко слепоочията и ги отваряш.

Не можеш да повярваш, но е истина. В тъмното предметите бавно започват да изплуват с очертания, усещаш всяко движение, всяка миризма, всеки силует. Разбираш, че когато си в непозната среда улавяш детайлите дори по-добре, отколкото преди.

Виждаш всяка малка подробност, научаваш се да се движиш предпазливо и в един момент дори не ти трябва светлина, защото ти вече си едно с материята на 'тъмнината'.

Как успя да го постигнеш? Преди всичко, защото не те е страх. И след това-защото имаш търпение.

Моментът преди да 'прогледнеш ' в непознатото може да е няколко секунди, може да е няколко дена, може да е години.

И през цялото това време, ако все пак не искаш да се махнеш, никак няма да ти е лесно. Трябва да се страхуваш- и да го превъзмогнеш, трябва да чуеш непознати шумове- и да ги превъзмогнеш, трябва да се разколебаваш- и да го превъзмогваш. Да плачеш- и да го превъзмогнеш. Да викаш , да мълчиш, да се разкриеш, да дишаш...

Всичко те изкушава. И те задушава. Но знаеш, че в тази непозната стая трябва да си ТИ. И когато устоиш на всичко, очите ти ще се 'отворят',но ще виждаш с инстинктите си,със съзнанието си ...по неподозирани начини. И ще оставиш страхливците на
'светло'.

Когато докоснеш и усвоиш всичко непознато, ще видиш , че има още една стая, а след нея може би още една. Искаш ли да знаеш къде ще те отведат?

Освобождавай се от неща в себе си, които не харесваш. И продължавай напред.

Тъмно е. Ще светнеш ли лампата или ще отвориш очи?

MIDNIGHT

Когато удари полунощ, а ти все още не спиш, означава , че имаш много време за себе си. Използвай го...

Само ти, една цигара и едно питие. И цялата прелест на голата ти душа пред теб. А тя иска да й кажеш какво харесваш, иска да знае какво наистина искаш...
За да знае какво да търси, за да знае какво да ти даде, за да знае настина ли я караш да страда без причина...

Колко е хубаво да не говориш с никого, колко е хубаво малко да помълчиш...
Да разиграеш в главата си един алтернативен свят, алтернативен свой живот, където си взел други решения, в леглото ти спи друг човек, а на следващия ден трябва да отидеш на различно място...

Връщаш се отново в настоящето. Още една цигара. Още една чаша с вино. Можеш ли да контролираш милионите комбинации на съдбата, на живота, на случайността?

Можеш ли да знаеш със сигурност, че една твоя малка стъпка ще преобърне всичко? А ако знаеш, би ли бил толкова смел , за да я направиш? Смелостта нощно явление ли е? Само дума?...

Колко е хубаво понякога кожата ти да е облечена в тънък, тютюнев дим, колко е хубаво точно тук и сега да не знаеш значението на думата пороци....

Колко е хубаво някой да чака да му се обадиш, да чакаш на теб някой да ти се обади...да има на кого да се обадиш...

Хубаво е когато си безотговорен без последствия, когато изневеряваш емоционално в мислите си и виждаш себе си в няколко свои проявления в няколко паралелни свята.

Но когато събереш всички парченца , от всички Вселени , виждаш че имаш само себе си и хилядите невзети решения.

А сега се връщаш и лягаш до него.

Полунощ отдавна минава...