понеделник, 24 май 2010 г.
AS USUAL
Винаги преди разсъмване е най-студено. И най-тъмно.
Винаги преди да разбереш,че си написал хубава история , смяташ че е посредствен боклук.
Винаги преди да кажеш на някого, че го обичаш, забравяш думите и се държиш като идиот.
Винаги преди да знаеш защо нещо ти харесва, знаеш защо не ти харесва.
Винаги преди да си спомниш хубав момент , се сещаш как си се излагал като кифладжия.
Винаги преди да се правиш на самоуверен, се поглеждаш в огледалото и проверяваш дали ще мине номера.
Винаги преди да се съгласиш , ще се инатиш до дупка.
Винаги преди да заплачеш, се опитваш да се усмихнеш.
Винаги преди да се загубиш, си мислиш, че познаваш пътя.
Винаги преди да осъзнаеш , че си щастлив, вече знаеш защо си нещастен.
Никога преди да заспиш, не си мисли, че си сигурен какво те очаква утре.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар