ПОД ЛЕГЛОТО

Тя: Хей

Той: Хей. Ти дойде.

Тя: Трябваше. Нали?

Той: Не беше длъжна.

Тя: Иначе кога бих те видяла пак...

Той: И ти си права....Е , как ще го направим?

Тя: Мислех, че ти знаеш. Аз не съм го правила досега.

Той: Наистина ли? Значи може и да не ти хареса. Първият път винаги е гадно.

Тя: Като с повечето първи пъти.

Той: Но не мисли за това. Просто...действай. Искаш ли аз да съм първи?

Тя: Добре.

Той: Не те обичам.

Тя: О, започваш с тежката артилерия.

Той: Нали в  това е смисълът.

Тя: Добре тогава. Аз пък не мога да спра да те обичам. И това ме дразни.

Той: Мислел съм си за други, докато го правех с теб.

Тя: Ха, аз също.

Той: Мразя вечерите с вашите. И не харесвам баща ти.

Тя: И той не те харесва.  А аз не харесвам прическата ти. И тъпото ти кожено яке. И това че се правиш на лошо момче. Това не си ти.

Той:  Мастурбирам през вечер. И не мисля за теб.

Тя: Ако мислеше за мен и го знаех, щях да избягам.

Той: Искам да ме харесват. И да ми го казват.

Тя: Искам да ми напишеш песен. Да ми посветиш нещо. Мразя, че мразиш, че  обичам всичко това.

Той: Аз просто не мога. И ти не искаш да се примириш.

Тя: Сънувам много. И си лягам късно.Малко часове за сън-много сънища. Ако вярвам, че сънищата са всички наши подтиснати желания, значи съм луда. И извратена.

Той: Зависи как дефинираш извратен.

Тя: Ти си извратен. Защото взимаш всичко и си тръгваш.

Той: Ами ти? Не взимаш нищо  и все оставаш. Да спасяваш. Себе си.

Тя: Шмъркала съм кока.

Той: Знам, нали бяхме заедно. А аз взимах гъби и халюцинирах, че съм чавдарче в  Северна Корея. По-добре никога не го прави.

Тя: Обичам синьото....ти канапе...и аз и ти върху него.

Той: И после да си вземеш душ, да си пееш нещо на  Бионсе, докато си с шампоан на главата, а аз  да те чувам и да си представям как изглеждаш. А после да се уверя лично, дали е както си го представям.

Тя: Говоря си сама. И съм паметлива като слон. Спомням си всички глупости, които съм направила и се упреквам за тях. Изживявам ги наново и наново  и май съм създала поне пет  паралелни вселени.

Той: Мен има ли ме във всички?

Тя: Само в една. Където си перфектната ми половинка.

Той: Но не е тази Вселена.

Тя: Май не е тази. Докато оставаме бе пари и го караме на сандвичи, няма как да се оженим.

Той: Защото си харчим парите за други неща. И това ни харесва.

Тя: Забаравих от колко време сме заедно. Сякаш винаги си бил тук.

Той: Някои неща не се забравят. Да караш колело, да плуваш, стъпките на истинското танго, вкусът на снега, мократа коса върху кожата, пясък по ръцете, мирис на кафе, допир на голо тяло до теб сутрин и преплетените  крака в леглото...Това, че си забравила времето, е подробност.

Тя: Пък и то , така и така, не съществува. Или поне е условно.

Той: Значи сме били тук от преди 5 секунди. Нека  решим , че са толкова.

Тя: Казахме си всичко за 5 секунди и  повече няма да се видим.

Той: Не и физически. Нямаме причина да се докосваме. Но можеш винаги да ми се обадиш. Или да си спомниш колко сме били щастливи и това да ти стига.

Тя: И да те сънувам. Как ми се подиграваш , че не разбирам от коли и компютри.И понеже няма да те има, ще те изхвърля под леглото.

Той: Ние вече сме там.

Тя: Къде?

Той: Под леглото.

Тя: Луд ли си? Там е само Костеливия.

Той: Кой е тоя?

Тя: Моя детски кошмар- само една ръка, която се показва изпод леглото!Кльощава и съсухрена. И само търси какво да сграбчи.

Той: Душите са по-хищни и от чудовищата. И са ненаситни. Ти можеш да го победиш
Тя: Да, знам. Трябва веднага да се разделим. Душата ми е гладна за теб и не съм свикнала да съм толкова честна. И да се разделям.

Той: Добре, тръгвам си...Но все някой трябва да си тръгне първи.

Тя: Само не разбрах защо сме под леглото?

Той: Защото сме се скрили от света. А и ти май отказваш да се събудиш. Хайде, ще ти помогна. Поеми дълбоко въздух ...три...две...

Тя: Едно...Сбогом.