EXIT?

Хайде , да се разберем.

Има хора, които живеят по план. Има и такива, които мразят да си правят планове.

На тези с плана или нещо им се прецаква, или се налага да го сменят, или са безкрайно happy, че са ударили чавка на wishlista.

Тези без планове, или се заблуждават, че са много яки , че живеят за мига, или се опитват все пак да си измислят някакъв ход по-напред.

Животът бил това, което се случва, докато си правиш планове. Щастието не било крайна цел, а начин на пътуване. Лексикон.Спомени. Миришещи листчета. И аз по едно време цитирах тия работи наляво и надясно.

Важно е да имаш Master Plan!  Всичко друго може да бъде разместено.

Имаме си малки цели, малки желания, малки успехи,малки неуспехи. И са МАЛКИ, защото ГОЛЯМ е само Master plan-а.

Той се състои в няколко основни точки:
-да намериш в какво си добър
-да правиш това, в което си добър и да ти доставя удоволствие
- да намериш хората, с които ти кеф и на върха, и в подножието, и на дъното
- да нямаш крайна дестинация

Защото, видиш ли завършено в съзнанието си , онова което наистина ИСКАШ , си пътник, амиго! И да стане , няма да е точно както си го решил и все ще си неподготвен.

Много,много , много е хубаво да знаеш какво трябва да следва. Да знаеш какво да гониш. Това са стъпки.

Върхът е тесен, там се завърташ за 5 минути и тръгваш по други трасета.

Master Plan-а е планина, а не точка на 8000 метра надморска височина.

Досега си знаех стъпките. Имам и Master Plan. Но в момента съм в някаква палатка  и нещо ми липсва.  Имам раница, имам инструменти. Имам и нещо като карта.

Китайците са казали, че ако седиш една година на едно и също място, целият свят ще мине покрай теб.

Но пък мисля, че за да мине ПРЕЗ теб, трябва да се движиш.
Осъзнаеш ли, че искаш  да вървиш- това е план. И той е повече от достатъчен.

За другото... Вселената си знае работата.