FIVE

Едно ...две...три...четири...пет

Пет букви в моето име, на моя имен ден , пишейки в  '...и петнайсет', слушайки пета песен  от диска с творчеството на човека, който се е преборил за тези пет букви в моето име , който ми го е избрал, ме е създал и винаги побира в пет точки важните неща, които иска да ми каже.

Човек си носи името, името носи човек, прави му пътека, човекът я извървява, името остава следи, човек се опитва да ги изпълва със съдържание...

Не знам за какво ми се пише. Не и за нумерология. Не и за мен.

А за имената, които помним, които живеят в нас, които  искаме да носим, докато един ден, ако имаме късмет,  започваме да харесваме своето , защото  вече означава нещо.

Можем да обичаме хората и без да им знаем името, а едно име без лице може да разбуни духовете и да ни обърне на 180 градуса.

Пет състояния , през които преминавам всеки  ден.
Хиперактивност, щастие, скука, мързел и любопитство. И имена на хора, които се мотаят в главата ми и ми пречат да се науча най-накрая да медитирам.

Не знам за какво ми се пише. Искам да кажа на баща ми, че обичам името си , обичам и него. Той просто е извадил една част от душата си и съм се пръкнала аз. Затова и понякога няма значение как се казваме.

Едно...две...три..четири.. пет...

Пет неща бих взела със себе си на самотен остров. И едното е име.

Това е то. Колкото и да сме материални, все пак искаме само едно. Да не ни забравят. Нас или поне името ни.  Поне за пет секунди. Пет мига.

И после всичко ще бъде наред.