ГОРНО "ДО"

Току-що се завърнах от едно кратко пътешествие. Не много далеч георграфски, а съвсем различно от всичко досега.

Понякога след пътувания хората са пълни с думи и искат да споделят безразборно, да се целуват безразборно или просто да говорят.

Сега нямам много думи. Нямам и оплетени мисли. Съзнанието ми се ниже в една ясна и кратка пътека- като нотната стълбица от 'до' към ' горно до'.

И в крайна сметка не ти трябват много неща, които да знаеш. Не ти трябва толкова много и за да бъдеш щастлив.

ДО- никога не познаваш някого, докато той сам не реши, че е време да ти покаже , че нищо не знаеш за него.

РЕ- когато някой не просто разбира какво му казваш, а усеща какво ще му кажеш, пътищата ви винаги ще се пресичат.

МИ- мислиш си, че ти трябват хиляди неща, заради които да си щастлив, а всъщност ти трябва уютна къща, прекрасни малки пороци, добра храна и някой до теб

ФА- Чак когато нещо приключи, разбираш колко е било прекрасно.

СОЛ- Да можеш да се смееш на нещо смешно , на нещо цинично, на нещо тъпо, над себе си, над другите и накрая над света е качество.

ЛА- Винаги е хубаво да знаеш за къде пътуваш и откъде си тръгнал. А по време на път осъзнаваш себе си и света хиляди пъти по-добре.

СИ- Нищо не може да излекува душата ти, ако не я разкриваш.

ДО- Горното ДО си е само твое...

Но не забравяй, че след това всички ноти започват от начало. Но когато ги познаваш,четеш,чуваш и умееш да ги свързваш...тогава..

Тогава имаш МУЗИКА.