На Милена

Ти си тръгваш и ми се плаче. Защото разстоянието боли.

Ти  си тръгваш и не искам да те  заместя. Защото  няма с кого.

Ти си тръгваш  завинаги, но мога да  дойда и да те видя, когато си  поискам. Парадокс?

Ти  си тръгваш, защото го  заслужаваш. А аз егоистично искам просто да си наблизо.

Ти си тръгваш, а ми се иска да ти се обаждам през един час, за да ти кажа  нещо смешно, нещо тъжно, нещо съкровено,нещо наше...

Ти  си тръгваш  и си спомням купища моменти, които уж са нямали значение.

Ти  си тръгваш, а аз имам нужда да ти споделям.

Ти си тръгваш, а си една друга моя гледна точка.

Ти си тръгваш , но аз за първи път от много време нямам думи в себе си.

Ти си тръгваш и ми се плаче. Но няма да го направя. Защото близо или далеч, винаги можеш да намериш тези, които обичаш.

Ти си тръгваш, но всъщност пристигаш. Там където трябва да бъдеш. И докато имам място до теб , ще ни   делят само  няколко хиляди километра и едно затваряне на очите.

Истинското приятелство не се обяснява. Аз просто знам защо искам да ти се обадя.