РАПУНЦЕЛ

Очите ли издават, когато лъжем? Тялото ли ни предава, че харесваме някого? А кой пази тайните на настроенията, които забравяме?  Това е...косата! Да, точно тя!

Перфектният аксесоар, жертва на нашите психози, косата, която поема миризми по-бързо от Glade, която момчетата в училище дърпат, защото ни харесват, и  която мъжете в живота ни дърпат...поради същата причина.

Косата е най-прекият път към женската душа  и когато реши да не заблуждава, казва само истината. Ако тя е добре, и ние сме добре.

Режем, удължаваме, боядисваме, бръснем, къдрим, изправяме...Звучи като различни ключове за една ключалка. И всички могат да отворят вратата.

Косата ни  е илюстрация на това как се чувстваме, или е абсолютният  контраст, зад който се крием.

"Криминалното" досие на моята коса е изключително дълго. Не съм била само с гола глава,
( защото не ми стиска)  и може би заигравки с прекалено изчекнати цветове, ( защото не съм  такова момиче).

Нелепостта на гимназиалните ми фризури осъзнавам чак сега, но тогава гордо носех своята 'оригиналност' , без да знам как всяка прическа е коридор на емоцията, по който се пускам да бягам.

Промените в живота винаги се трупат неусетно, докато един ден не избият нанякъде.

Клише или истина е, че новата прическа е стъпка към промяната?  Ако отрежеш косата си, готов ли си за ново начало? Един приятел ми каза, че всеки мъж поне веднъж в живота си трябва да е имал дълга коса, за да види какво е...
Според Том Робинс червенокосите са най-магнетичният 'вид', а според повечето хора  всичко това са подробности...
 Нагаждаме ли се към новия си имидж или наистина каквото е inside, това е и outside? Душата ми е 'зелена', а това е цветът, в който никога няма да се боядисам...

Това, че си руса , не те прави секси, това, че си брюнетка не те прави екзотична и това, че си червенокоса, не те прави Лей Чери. Но това, че се променяш, те прави жена.

Косата ми беше пред 'инфаркт' от толкова изтезания и една от моите eкс- фризьорки каза, че трябва да се подстрижа три пъти в рамките на един месец, ако искам да я спася.  Казвам екс -фризьорки, защото всички преди сегашния ми фризьор Косьо са история. Косьо е Бог и няма вина, че от време на време решавам да не се реша.

Всъщност искам да съм руса.И червенокоса. И всичко. От това дойде най-голямата мъка за косата ми. Сега с нея обикаляме в хубавата кафява палитра и си мислим , че ни е скучно. Кафявото изглежда добре, както и животът ми в момента. Лъскаво, здраво, приятно и естествено....Но и косата, и аз знаем, че ни липсва нещо...русо петно или кой знае какво. Което да  даде цвят и да промени всичко.

Искам  да метна плитката си през кулата,  да се изкатериш по нея и да ти покажа всички цветове, които искам да си направя. А ти да ми покажеш колко много цветове има, за които не съм подозирала.

Пролетта идва в скъсените сантиметри дистанция между хората....И става все по-топло, дори да вали. Защото идва време нещо да направи  ' щрак' и да променим атмосферата.

Днес се боядисах в нюанс 'какао'. Не че си личи, но пак е нещо.