Не искаш, а имаш.
Голата ми душа стои пред теб, а ти я виждаш с дрехи, Царят е с пелерина, а всъщност е гол.
Преминаваш кръстопъти, а след тях винаги има още... пътят 'направо' е визуален мираж, всяка крачка те отвежда на място с четири посоки.. 'единственият' изход е само един от възможните...
Да слагам край, докато 'онова' в сърцето още диша е всъщност да отрязвам части от себе си. Да реша , че вече не съм такава, че не искам да бъда такава, че вече съм на друго място, а ти не си там...Няма удобно време, има само прекалено дълги минути.
Качих те на въртележка в моя увеселителен парк. Теб и твоите неизрчени мисли, които всъщност не разбират защо въртележката трябва да е толкова бърза, защо светлините трябва да са толкова ярки, защо клоунът е тъжен и гримът се размазва... защо , когато има толкова малко, което не достига-някой плаче, а друг се смее...
Любовта е карнавал, в който има парад на скука, тъга, радост, страст, щастие и сълзи...
Поемаме илюзията и не искаме да осъзнаем кое не е истинското. Нека сме заблудени и очаровани!Само сега, само за малко...
Не искам вече да гледам с очите си...
Моите други ' аз' са криви огледала, Freak show, не понася не всеки и не върви със захарен памук...Така искам да останеш , че играх танца си изморена , изтощена....A ти все така го харесваш и изпиваш всяко мое движение...Но зад кулисите има друг свят, където съм си у дома, а тази завеса ти е безинтересна...
Ти не се обърна, а аз те гледах, думите ме задушаваха и се спасих като ги изрекох...
Може ли да се срещнем отново, да сме други, да се запознаем пак?....Можем ли? Искаш ли?
Спрях стъпките и сякаш не можеше да повярваш...Ти си моят най-прекрасен зрител. Но за танца трябват двама.
Няма коментари:
Публикуване на коментар