Аз съм всичко онова, което не мога да обясня с думи.
Аз съм това, което се случва след края на любимите приказки.
Аз съм принцесата, която не е заспала, но която многократно целуват.
Аз обичам да живея. За да стигам всеки път до неделя. В любимото ми време след 5 следобед. Когато слънцето е залязло,но не е и тъмно.Когато е сумрак.
Аз съм това, което се преражда в различни тела и преследва Нирвана в своето поредно посещение на земята. В това- съм тази, която обича думите, опознава ги и си строи небеса с тях.
Аз нямам име, но харесвам това, с което ме познавате.
Аз търся. Всеки търси.
Детето-топката си,жената в кафенето-запалката си, съседът с белите стъкла-парите, момиченцето с черната плитка-някой да я прегърне. А не подозират , че не винаги това са търсили. И не винаги това са давали.
Аз съм това, което иска.
Аз живея в миналото и бъдещето на някого. И някой в моето. И двамата не знаем дали ще се срещнем сега. Може би следващият път. А може би не. И никой не дава обяснение, защо тогава изобщо трябва да споделяме пространствено-времеви атоми.
Аз съм почти готова да не спирам да насочвам огледалото навътре.
Аз съм жена. В предния живот- мъж. А в следващия, може би, ще съм въздуха помежду им.
Няма коментари:
Публикуване на коментар