ФИЛМ МЕЙКЪРС

Да, всички правим кино.

Но не от онова, в което авторът обяснява половин час каква му е била идеята и никой не разбира.

Този филм сме го гледали и сме наясно.Участваме в него, режисираме го, импровизираме , връчваме си Оскари, "Малинки", гледаме се, караме другите да гледат, забъркваме сапунени опери и се чудим какво става.

Усложняваме неистово всичко, залагаме драматургични ситуации и неразрешими конфликти (ех,че терминология:)) в моментите, когато се иска просто  решение. Твърде много диалог или твърде малко думи...Творбата на живота ни никога няма да е завършена, защото дори желаният финал, всъщност не е истинкият.

Филмираме се за глупости, тълкуваме жестове, думи и погледи, разкодираме хората и кодираме себе си.

Едно е вярно, мъжете гледат с три типа поглед. Заинтересован,незаинтересован и...Дай Боже всекиму-"Обичам те"+ бонус: "Искам да ми родиш десет деца".

Всичко друго са подробности. Защо не се е обадил, защо в началото се дръжал по един начин, сега какво му става, какво се случи...интернет запознанства или старомодни романтични срещи, секс веднага или чак като си му изучил родословното дърво...

Мъжете не могат да се справят с жени в емоционална криза. Чакат да отмине бурята, защото в самия момент трудно разбират какво трябва да правят  и какво се очаква от тях. И поглед от нас, в стил " Не се ли сещаш, че  искам да ме прегърнеш, да усетя подкрепа, да бъдеш до мен...", са разбрани като " Защо ме гледа така? Какво не е наред"? Питат ни. Ние отговаряме,че всичко е ок.

Как да бъде ок?

В един филм зрителите винаги знаят повече от персонажите. Ние наблюдаваме себе си, късаме си нервите за дреболии и не можем да се улесним.  Важно и  маловажно вървят ръка за ръка, докато правим по няколко дубъла и повтаряме едни и същи грешки.

Животът ни отнема любов, приятели и шансове, но винаги ни дава избор.

Фройд е казал: "Сексът не е всичко, но е във всичко".  Изневеряваме, колебаем се, разваляме взаимоотношения.

Борим се с "утре", без да знаем как ще свърши днес. Подробностите са забавни, но всичко гениално, всъщност е много семпло.

Когато статуята сочи към небето, само глупакът поглежда пръста.