Значи, не сме сами. Това го знаем. Има извънземни, има Бог ( или както наричате силата, която движи света), има духове, има невидими неща наоколо, има сили на Природата и те всички взаимодействат с нас, дори да не го знаем.
Но не сме сами, и когато сме насаме със себе си. А това е по-натоварващо, отколкото да видиш НЛО.
В мен живеят доста същества. Може би не всички се казват Йоана. Няколко персонажа (някои от тях мъжки!) от предишния ми живот, няколко проекции на това, което искам да бъда, творецът Йоана, детето Йоана и 'тъмната страна". И дори не мога да им кажа "Get a room!".
Не ги наричам различни ' лица', а по-скоро 'деца'.Те се цупят, радват се, изпадат в еуфория и скука. Аз се грижа за тях, уча се от тях, но и те ме научават на това-онова. Убедена съм, че някое от тия малките, държи ключа за неподозирана моя способност, която обаче предстои да се отключи.
Ако случайно открия, че мога да шия гоблени, непременно ще пост-на, но се съмнявам, че е нещо такова...
Радвам се, че нямам разстройство на личността и те не се проявяват твърде видно пред обществото, но като се замислим... всъщност всички сме действали така, сякаш не сме ние. И в добрия, и в лошия смисъл.
Дори да ни се иска да бъдем скучни и обикновени, всъщност никога не сме. Ставаме скучни и обикновени, когато даваме само на една част от нас да се иявява. Интересното идва, когато направим хармонията от всички потоци на енергия,хаос и дори лудост, които живеят inside. Трябва да сме и малко лоши, суетни, гаднички и егоисти, но да има какво да сложи "плюс" от другия край на полюса.
Скучни са само еднаквите хора. Дори еднаквостта им да се изразява в нещо прекрасно. А поривът, на нашите ' аз' да излязат на бял свят, се изразява от ролеви игри в секса, до това да се докараш пред някой в различна светлина, за да му се харесаш.
"Всяка творба е повлияна от друга. Всички хора се влияят от други. Няма хора-острови и произведения на изкуството-континенти. Когато откликваме на изкуството, ние откликваме на неговия резонанс в собствения ни опит.Рядко откриваме наистина непознати неща. Всъщност ние само виждаме старото в нова светлина."(Джулия Камерън)
Да изненадваме себе си, означава да се видим в нова светлина. Ние се познаваме, но понякога оставяме на другите да ни познават по-добре. А така не трябва.
Защото всички стъпки напред, стават с открития.
Защо пък да не започнем с такива вътре в нас?
Няма коментари:
Публикуване на коментар