Утрото ухае на взети решения. Нощта носи само въпроси.
Когато се събудим всичко ще си е на мястото, а ако не-ще сънуваме отговори.
Необмислените решения са деца на нощта. Те носят в себе си импулс, затъмнение и грешки.
Утрото винаги е по-мъдро, защото дори да не знаем какво да правим , знаем какво не бива.
Не мога да ставам рано и изпускам изгревите. Първото ми кафе, в най-добрия случай, е в 11 часа. Искам да познавам утрешната мъдрост, но будувам цяла нощ и тя ме облича в копнежи и разсъблича загадки. Нощта е кратка и го знае. Тя иска всичко да е тук и сега.
Но дори да плачем, дори да страдаме, дори да изгубим себе си за миг...Първата спасителна сламка е само на сън разстояние.
За да виждаш по-ясно, не ти трябва само слънце. Трябва да можеш да го изчакаш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар