Една от основните причини винаги всичко да правя в последния момент, е че доста си вярвам-че мога, че ще стане навреме, че ще бъде ок. Досега това вътрешно усещане не ме е подвеждало и блажено губя времето си в готини, но безсмислени занимания. 'Важното' оставям за критични, последни минути. Все едно се 'друсам' с нерви. Да ме пита човек защо....
Сега пиша тук, защото не ми се пише сценарий, нямам сили да 'произвеждам' яки сцени, готини лафчета, интересен сюжет...Но трябва да го направя до утре. И ще стане.
Знам го.
По-скоро се питам мога ли да правя нещата, които наистина искам? Мога ли да си стегна багажа и да замина за Буенос Айрес....да целуна този човек, когото безумно много искам да целуна без основателна прична от някакво време насам... Просто да отида и да го направя....
Мога ли да зарежа всичко и да се забия в някакъв индийски ашрам...да си татуриам японски цветя по целия гръб...да си пребоядисам цялата стая и да си сложа онова килимче, което прилича на зелена трева...да се пробвам да си изтрия фейсбук, да напиша цял роман,да свиря на барабани, да отида в Хималаите...да спра да се правя на много интересна и да работя нещо много гадно, но за много пари ( без да се събличам онлайн ) и да замина при госпожа Дъглас през март....
Поне 3 от тези неща ще ги направя много скоро. Кои са те, дори и аз не знам. Как разделяме всички идеи и желания , които ни идват на ума на 'безумни' и 'реални'....? Защо някои веднага изключваме, а други носим в себе си завинаги?
Всеки е способен на всичко. Винаги. Затова най-добре да се познаваме максимално добре, за да можем да вярваме поне на себе си.
Аз вярвам. Не само, че ще си напиша сценария тази вечер, но и че ще дишам разредения въздух на някой връх в Непалските Хималаи, че ще познавам някои хора и след десет години, че можем да сбъднем поне една голяма мечта в рамките на един човешки живот. Може и повече. Зависи дали имаме късмет.
Няма нищо лошо в досадните отгворности. Само да не зацикляме прекалено много в тях.
Ужасно е банално 'да следваш мечтите си' . Понякога ги следваш, понякога пък те те преследват ...Никой не те задължава кое и как да правиш...
Трбва само да ги имаш. Тези неща, които да ВЯРВАШ, че можеш да направиш, когато ти писне от всичко, което се случва в момента. Наистина, достатъчно е.
Няма коментари:
Публикуване на коментар