Явлението "предпразнични мечти"...
Има ухание на ново начало, а новите начала са симпатични.
Имам усещане, че всичко може да се сбъдне. Виждам себе си някъде там , където разбира се съм много по-щастлива.
И така всяка година.
Обичам....да развивам теории, да ме виждат така, както аз сама виждам себе си, да си помисля за някой връх, който не съм изкачвала, да си поискам букет от лунни цветя и просто да полежа.
Сама.
В навечерието на апокалиптична, индианска и драконова 2012 искам да пиша писма. И да ги получават. Да имам малки червени пантофки и паралелно пространство.
Да благодаря на хората, които са около мен и ме обичат, да изследвам грешките назад , да се наслаждавам на всяка малка стъпка, с малката пантофка напред.
Да заобикалям локви от кал, вода, неон, кръв, сълзи, фойерверки, миризма на секс и парфюм. Локви , които не са част от картата. А после да падам в тях.
Не искам да мисля за бъдещето. То идва достатъчно бързо. Така е казал Айнщайн, а аз съм теорията на относителността.
Няма да си пожелавам нищо.
Нека само за миг си представя, че имам всичко.
Какво остава тогава....Самотни коледни лампички и един изгарящ бенгалски огън. Чаша -наполовина празна и наполовина пълна с шампанско.
Както минават годините, така минават и мечтите. И все пак имам нужда да полежа за малко.
Но не сама.
Да споделям е най-голямата ми предпразнична мечта. Защото на този свят можеш да споделиш...почти всичко. Иначе не се е случило :)
Пожелавам на всички много попътен вятър през новата година ! Нови пристанища,любов смелост, смисъл и FLASHING LIGHTS по пътя ви :))
