IT'S SHOWTIME!

1, 2 or 3

Хората винаги и основно правят само три неща:
   - спират
   - започват
   - или просто продължават


С малко вдъхновение имаме сили и за трите.  В зимния сън за нито едно. 
Времето лети, дъждовете се повтарят, звездите се променят, отражението ни лъже...Лъже, че нищо не е загубено.
Няма нищо по-ужасно от това изведнъж душата да се събуди  и да съжаляваш. За това, че не си спрял, не си започнал или не си продължил.
Събуден и уплашен си спомняш за всички неща, които си беше обещал да направиш. Сещаш се какъв си бил, от какво бяха направени мечтите ти и докъде ти стигаше смелостта и се чудиш какво стана с всичко това. Защо се задоволяваш с по-малко...Или поне ти се струва, че е по-малко.
Но всъщност...
Малкото е достатъчно, когато е това, от което се усмихваш. Мечтите винаги се променят , а най-голямата смелост  е, когато си смел за някой друг.

Пролетта винаги предстои и разбираш, че дори да си спрял-продължаваш, а продължавайки -винаги започваш нещо ново.
Просто няма време. И каквото и да се случва-бъди буден. 


Животът е неочаквано прекрасен, когато знаеш какво искаш, но не знаеш  на какво ще попаднеш.

LOVE LETTER

Всичко невъзможно ми се струва възможно, когато обичам.
Всички клишета стават изобретения, когато ги казваш ти.
Всички пътища водят към мен, когато ме гледаш с причина.
Всички реквиеми звучат като оди, когато споделяме мига.
Всички въглени блестят като фойерверки, когато ми подаряваш спомени.
Всички сенки са театър, когато танцуваме.

Никога не бих ти казала всичко, което мисля .
Никога не бих ти дала моментите, в които искам да съм сама.
Никога не бих гледала Алмодовар с теб.
Никога не бих ти превеждала  между редовете.
Никога не бих се смяла, ако не си забавен.
Никога не съм очаквала да ме разбираш напълно.
Никога не бих те променил.

Винаги ще искам да си там, където не си.
Винаги ще сравнявам другите с теб.
Винаги ще искам да прекрача линията  без теб.
Винаги след това ще се питам защо не съм с теб.
Винаги ще има смисъл във всичко, което сме преживели.
Винаги любовта ще има и друго лице.

HAPPY NEW FIRE

Искам Новата Година да започне надъхващо. За всички нас.
Никой не може да ни разкрие как се раждат тръпките, новите любови, ентусиазмът и химията на изненадите, но факт е, че те постоянно се случват и ни поддържат живи.
Огънят във всеки един нематериален смисъл е този, който изпепелява  старото, скучното и ни прави интересни.

Искам да ви пожелая да горите във всичко, което правите. Да откривате още повече в себе си и наоколо. И да помните , че нищо не е било грешка, ако ви е донесло пламъци.
Всички ние имаме склонността да се упрекваме за пропуснатите шансове и за пътищата, които не сме поели, но изгарянията по душата са белези, които някой , някъде, някой ден ще целува и обожава.

Спонтанното възпламеняване не е необяснимо медицинско явление, а нещо към което трябва да се стремим цяла година. Та чак до края на света.
Ако сами не поддържаме искрицата в  себе си, не можем да направим пожар.

И след толкова пиромански метафори искам само да добавя да сте горещо непредсказуеми и да не се плашите от дъжда. Защото някои чувстват дъжда , а други просто се мокрят.
 ( Мантрата ми за 2012)

Happy new fire! :)

MOMENTS BEFORE/MOMENTS AFTER

Явлението "предпразнични мечти"...
Има  ухание на ново начало, а новите начала са симпатични.
Имам усещане, че всичко може да се сбъдне. Виждам себе си някъде там , където разбира се съм много по-щастлива.
И така всяка година.
Обичам....да развивам теории, да ме виждат така, както аз сама виждам себе си, да си помисля за някой връх, който не съм изкачвала, да си поискам букет от лунни цветя и просто да полежа.
Сама.

В навечерието на апокалиптична, индианска и  драконова 2012 искам да пиша писма. И да ги получават. Да имам малки червени пантофки и паралелно пространство.
Да благодаря на хората, които са около мен и ме обичат, да изследвам грешките назад , да се наслаждавам  на всяка малка стъпка, с малката пантофка напред.
Да заобикалям локви от кал, вода, неон, кръв, сълзи, фойерверки, миризма на секс и парфюм. Локви , които не са част от картата. А после  да падам в тях.

Не искам да мисля за бъдещето. То идва достатъчно бързо. Така е казал Айнщайн, а аз съм теорията на относителността.

Няма да си пожелавам нищо.
Нека само за миг си представя, че имам всичко.
Какво остава тогава....Самотни коледни лампички и един изгарящ бенгалски огън. Чаша -наполовина празна и наполовина пълна с шампанско.
Както минават годините, така  минават и мечтите. И все пак имам нужда да полежа за малко.
Но не сама.

Да споделям е най-голямата ми предпразнична мечта. Защото на този свят можеш да споделиш...почти всичко. Иначе не се е случило :)


Пожелавам на всички много попътен вятър през новата година ! Нови пристанища,любов смелост, смисъл  и FLASHING LIGHTS  по пътя ви :))

THE OTHER MAP

Дългите, преминати пътища се разгръщат в нас.
Стават още по-дълги. Разгъват се. Сливат се.
Обикалят около  ос и чертаят карти.
Няма кратък път,  но пък има кратко разстояние.
Дългите , преминати пътища -като артерии с кръв на изживения живот.
Грешките и хората по тях-като кръвни тела с кислород, без които не може.
Цял живот пътуваме. След него също.
Толкова е изморително, но и наложително.
Без дългите, преминати пътища няма ред в хаоса.
И няма "АЗ". Няма Космос.
Никога не могат да се извървят напълно.
Но и никога не свършват.

DON'T STOP

Следвам реки, които чакам да се влеят в океана.
Живея в цветен облак и чакам да лети в небето.
Oбграждам се с аромати и чакам да ме отдалечат от земята.
Търся очи, с които да простирам пламъци.

Нося в себе си моята  Вселена. Избирам хората в нея, правя ги на звезди, после те падат съкрушително и слънцата ми угасват. Движа се като комета през живота и се разбивам като астероид.
 Търся други като мен, изригвам, свивам се в пространството, разширявам се и се чудя дали е съвършена тишина или има прекалено много звуци.

Знам само, че Вселената ми има една цел. Да произвежда моменти, които никога не се повтарят. Защото няма значение дали е в черна дупка или стремглаво напред като пътуваща светлина, тя никога не се  застоява.

Всичко има смисъл, когато се движи. Не спирам, не спирам...
Спомените са прекрасни като умрели звезди, светещи със закъсняла през пространството светлина.
Сегашното е космическият кораб, с който пътуваме през пространството.
Но всичко друго и всичко  интересно, винаги е в бъдещето.
Не спирам....