Но май нови начала не съществуват. Всъщност правиш това, за което през цялото време си бил готов.Не можеш да започнеш на чисто, защото в теб живее светът и неговото знание. Можеш само да действаш.
Винаги по това време на годината отивам до Острова. Хвърлям съзнанието си смело напред в бъдещето , без страх и без съмнения.
Сега обаче си мисля за Коко. Който "мачка селяните и лошите по всички параграфи, без компромиси", който не понасяше простотията и глупостта и който присъстваше на този свят с толкова цветове, светлина, духовитост,ум и качества, че селяните и лошите му завиждаха.
Да преминеш през света като фойерверк и да оставиш следи не е лесно начинание. Нито е начало, нито е край. Това е нещо, което душата ти прави, защото й е писано.
Не знаех, че някой присъствал в живота ми толкова малко, всъщност е присъствал достатъчно. И съм щастлива, че си се "изпречкахме" на пътя, че знам какви неуместни вицове ще разказва пътувайки към следващия си живот и че ме кара да мисля за новите начала и безсмислията по един съвсем стар, но смислен начин.
Защото духовност е да погледнеш храбро в бездната и да не потрепериш нито за миг, когато разбереш, че и тя наднича в теб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар