EVERYBODY KNOWS

Обичам да знам повече. От обикновено, от другите, от самата себе си преди три минути.

Обичам да знам сложни столици, странни латински думи, завъртяни термини и пълните  имена на хората.

Обичам да пиша с молив на малки листчета, да давам съвети и да си мисля, че разбирам хората.

Знам, че нищо не знам , защото в повечето време се чудя защо не сме се родили розови, как изглежда любовта, ако я снимаш с рентген, как звучи тихото в Космоса, какво си говорят китовете и защо всичко е временно.

Никой не мисли за нещата, които знае. Живее с тях.  И чрез тях. Понякога дори не ги забелязва и не ги осъзнава.

Никой не знае колко всъщност знае, докато не поспре за миг. Да поогледа. Да подиша. Да види къде не е, но и да си представи къде трябва да бъде.

Никой никога не е в застой.Не може да остане  един и същ. Понякога е много лесно да се надсмеем над онези, които привидно "нищо не правят с живота си".  Но животът прави нещо с тях. Променя ги.
Дори с тези хора никога да не се срещнем и да нямаме една дума да си кажем, знам че по различен , но все пак близък начин сме се питали защо не сме се родили розови.

А всеки, който има още какво да научи, заслужава да знае, че знае повече отколкото си мисли.