DRINKING GAMES

Музата ми пристига с експрес. Някъде винаги след 22 часа. Идва сама, кисела и изискваща. Иска внимание, за да започнела да работи. Улявам се, че все по-често докато пиша вечер, си сипвам по чаша вино. За музата стават две.
Писането и алкохола са толкова естествена компания, че  няма как да не цитирам Марк Твен. "Алкохолът може да ти навреди само ако стъпиш бос върху чашата".

Не пропагандирам промили и неразумност. Не, не, не! Но ако мога да опиша акценти от  алкохолната ми история в подточки, ще е нещо такова:
-  Топ фаворити-вино, мартини и коктейли
-  Табу: Водка, мастика и ракия
-  Мълниеносен ефект: текила (особено, ако шотовете ги налива Ива)
-  Стандартен ефект: след около 2-3 питиета ( сиреч слаба ракия съм)
-  Когато съм подпийнала ставам: креативна/забавна/поспалива/бавно схващаща/ мила и добра домакиня/ сексуална. Но никога всичко заедно.
- Най-грозно напиване: Аз, братовчедка ми Биба и шише домашна ракия.  Колосална глупост. Подробности наистина са излишни.
- Напиване  с Милена и Сис с неочаквани последствия( ще оставя героините сами да се сетят) , както и едно от най-емоционалните ( в смисъл алкохола те прави егати споделящото животно)- пак с тях.
-Напиване, и доста произлизаща от това смелост , сложи началото на най-успешната ми и  дълга връзка засега.
-Много, много "Никога не съм"  с Гери, Моника и цялото крю покрай тях (даже не на всички игри съм присъствала, те са ПРО). Прекрасно е да разбираш неподозирани неща за своите приятели, а още по-хубаво е , ако се окаже , че след това си ги спомняш. Вече си имаме и нова игра, която тепърва ще носи резултати:)

Има нещо. Има нещо в ментата със спрайт на плажа, бирите в хубавите паркове и на концерти, уискито по важни поводи, мохито през лятото и шампанското по сватбите. Събитията от живота ни вървят с някое алкохолно изкушение и са направили пиенето на определени напитки по определени места чиста класика.

Всъщност пия много малко, мразя да разказвам истории с алкохол ( този пост е изключение), но съм скептична към хора, които казват , че никога не "близват" ( освен ако не са бивши алкохолици, разбира се).

Хубаво е да се пие със стил. Да пазиш спомени, да използваш еуфорията на C2H2OH, да бъдеш с приятели, или пък да си позволиш малко захаросана романтика с червено вино. Спиртът трябва да дава малко повече free на нашия spirit. A не да го замъглява.
Можеш да се забавляваш и без да пиеш, но всъщност ' едно малко'  само ти помага да се отпуснеш и да накараш стресът да напусне хола на съзнанието ти.
Не карайте пили, пийте разумно, защото абитурентският ви бал вече отдавна мина и  не пийте сами , защото е тъжно.

Алкохолът е като живота.  На пръв поглед е само чаша пълна с нещо, но ако можеш да различаваш като истински дегустатор тръпчивите детайли и различният вкус, винаги става по-интересно.

ECLIPSE

Утрото ухае на взети решения. Нощта носи само въпроси.

Когато се събудим всичко ще си е на мястото, а ако не-ще сънуваме отговори.

Необмислените решения са деца на нощта.  Те носят в себе си импулс, затъмнение и грешки.

Утрото винаги е по-мъдро, защото дори да не знаем какво да правим , знаем какво не бива.

Не мога да ставам рано и изпускам изгревите. Първото ми кафе, в най-добрия случай, е в 11 часа. Искам да познавам  утрешната мъдрост, но будувам цяла нощ и тя ме облича в копнежи и разсъблича загадки. Нощта е кратка и го знае. Тя иска всичко да е тук и сега.

Но дори да плачем, дори да страдаме, дори да изгубим себе си за миг...Първата спасителна сламка е само на сън разстояние.

За да виждаш по-ясно, не ти трябва само слънце. Трябва да можеш да го изчакаш.

СИМФОНИЯТА НА СТИНГ

Някои хора идват на земята с мисия. Те имат тази вълшебна, безплътна, силна и  ефирна аура около себе си и те привличат...Искаш да ги докоснеш, те са  близо, чувстваш, че ги познаваш. А ви делят измерения.

Стинг не просто е титаничен музикант. Не просто е гений. Не само, че такива като него се раждат веднъж на десетилетия. Той е ангел. От онзи изчезващ вид ангели. Като Меркюри, като Ленън, като Гилмор... те са тук , за да преобразуват вселенските и космически честоти на красотата в музика, която никога преди не си чувал, и с която ще сравняваш всичко, което ще се бори за вниманието ти след това.

На 7 юни, на любимия ми стадион, Стинг  затвори хиляди хора в паралелно пространство. Където си играеше със звуците, с гласа си, разказваше истории в музика, разливаше симфонии, лекуваше  разбити сърца.  Кара те да плачеш, да се смееш и да искаш това никога да не свършва. Тотална хипноза.

Чувах всичко- от цигулките, през арфата, до китарата на Стинг, до думите му, до дишането на баща ми до мен, за който това беше една сбъдната мечта. И си помислих...как сега държа вселената в шепа. Как съм успяла да изолирам всеки излишен шум, няколкото малоумници до мен и всичко, което не ми харесва в живота.  Аз бях изпълнена с блаженство. Бях в нирвана. Симфонията на Стинг изпълваше всяка пора от моето съзнание и знаех, че щом съм тук и сега , значи всичко е наред.
Ето това правят ангелите с хората.

ФИЛМ МЕЙКЪРС

Да, всички правим кино.

Но не от онова, в което авторът обяснява половин час каква му е била идеята и никой не разбира.

Този филм сме го гледали и сме наясно.Участваме в него, режисираме го, импровизираме , връчваме си Оскари, "Малинки", гледаме се, караме другите да гледат, забъркваме сапунени опери и се чудим какво става.

Усложняваме неистово всичко, залагаме драматургични ситуации и неразрешими конфликти (ех,че терминология:)) в моментите, когато се иска просто  решение. Твърде много диалог или твърде малко думи...Творбата на живота ни никога няма да е завършена, защото дори желаният финал, всъщност не е истинкият.

Филмираме се за глупости, тълкуваме жестове, думи и погледи, разкодираме хората и кодираме себе си.

Едно е вярно, мъжете гледат с три типа поглед. Заинтересован,незаинтересован и...Дай Боже всекиму-"Обичам те"+ бонус: "Искам да ми родиш десет деца".

Всичко друго са подробности. Защо не се е обадил, защо в началото се дръжал по един начин, сега какво му става, какво се случи...интернет запознанства или старомодни романтични срещи, секс веднага или чак като си му изучил родословното дърво...

Мъжете не могат да се справят с жени в емоционална криза. Чакат да отмине бурята, защото в самия момент трудно разбират какво трябва да правят  и какво се очаква от тях. И поглед от нас, в стил " Не се ли сещаш, че  искам да ме прегърнеш, да усетя подкрепа, да бъдеш до мен...", са разбрани като " Защо ме гледа така? Какво не е наред"? Питат ни. Ние отговаряме,че всичко е ок.

Как да бъде ок?

В един филм зрителите винаги знаят повече от персонажите. Ние наблюдаваме себе си, късаме си нервите за дреболии и не можем да се улесним.  Важно и  маловажно вървят ръка за ръка, докато правим по няколко дубъла и повтаряме едни и същи грешки.

Животът ни отнема любов, приятели и шансове, но винаги ни дава избор.

Фройд е казал: "Сексът не е всичко, но е във всичко".  Изневеряваме, колебаем се, разваляме взаимоотношения.

Борим се с "утре", без да знаем как ще свърши днес. Подробностите са забавни, но всичко гениално, всъщност е много семпло.

Когато статуята сочи към небето, само глупакът поглежда пръста.

Няма нищо случайно

Силуети на грях в нощен мираж,
твоят страх искам да съм аз
Бягство в мен търсиш, нали?

Аз съм сън. В мойто време спри.


Няма нищо случайно,
че огромния свят
го превръщахме тайно
и в рай, и в ад.

Само силните могат
да пречупват страха..
Само силните страдат
в любовта и в греха.

Любовта не умира-любовта е живот!
Няма нищо случайно-сътворено от Бог.

SOL

Как се пише за човек, с когото всичко сме си казали?
Какви думи се измислят за душа, с която сякаш и в предишен живот сме се срещали?
Какъв вид тъга е тази, в която се радваш за някого?

Ти си SOL. Имаш нужда постоянно да изгряваш. Всички имат нужда да изгряваш. Търсиш своите пътеки, своята ос, залязваш, изригваш, приближаваш се-някой се оплаква, че е прекалено горещо и не може да го понесе, отдалечаваш се- сега пък си твърде далече...
Къде трябва да застанеш? И теб ти писва. Ти диктуваш ритъма, но всеки има своя дума за Слънце.

Ти ме познаваш. Аз съм Луната. Цял живот знаем за съществуването на другата. И се срещаме, дори физично да е невъзможно. Сродните души нямат физика. Имат само химия. Имат свръхестествено/езическо/вселенско влияние и много късмет да се засекат в едно измерение. Ти имаш мен и аз теб. Тук и сега. Може би следващ път няма да има. И съм най-щастливият човек на света, че те открих. ТЕБ-думите, които довършват мислите ми, енергията, която довършва действията ми, емоцията, която разгадава сърцето ми, очите, с които гледаме към един хоризонт.
Ти си и дете, и момиче , и жена. Буря в чаша вода и тихо земетресение.

Не се сбогувам. Не страдам. Не драматизирам. Просто ти подарявам думи. Моите и от една песен, която много обичаш...:)  Всичко друго е попътен вятър, насрещен вятър и някой, с когото да вървиш през него. Всичко винаги е навсякъде;) Ти и аз включително.

"Какво ли мога да ти дам,
жестоко е да бъдеш сам.
Какво ли да ти подаря,
освен най-нежната мечта?
..........................
Аз нямам нищичко освен-
ей тези строфи и дъжда,
за спомен ги вземи от мен...
Аз нямам нищо освен тази песен и дъжда ,
а всичко друго е лъжа!"

I AM/ AM I/ WHO AM I

Аз съм всичко онова, което не мога да обясня с думи.
Аз съм това, което  се случва след края на любимите приказки.
Аз съм принцесата, която не е заспала, но която многократно целуват.

Аз обичам да живея. За да стигам всеки път до неделя. В любимото ми време след 5 следобед. Когато слънцето е залязло,но не е и тъмно.Когато е сумрак.

Аз съм това, което се преражда в различни тела и преследва Нирвана в своето поредно посещение на земята.  В това- съм тази, която обича думите, опознава ги и си строи небеса с тях.

Аз нямам име, но харесвам това, с което ме познавате.

Аз търся. Всеки търси.

Детето-топката си,жената  в кафенето-запалката си, съседът с белите стъкла-парите, момиченцето с черната плитка-някой да я прегърне. А не подозират , че не винаги това са търсили. И не винаги това са давали.

Аз съм това, което иска. 

Аз живея в миналото и бъдещето на някого. И някой в моето. И двамата не знаем дали ще се срещнем сега.  Може би следващият път. А може би не. И никой не дава обяснение, защо тогава изобщо трябва да споделяме пространствено-времеви атоми.

Аз съм почти готова да не спирам да насочвам огледалото навътре.

Аз съм жена. В предния живот- мъж. А в следващия, може би, ще съм  въздуха помежду им.