понеделник, 16 ноември 2009 г.

Face 2 Face


Болна съм! Не, нямам свински грип, но това не попречи на колегите от работа днес да ме изгонят с етикети от сорта на 'вирусовоз' и в цялата им фобия от болести , да не оценят как се жертвах да отида на бачкане и да си предам сценария...Както и да е. И аз не съм в настроение да общувам с хора, да говоря и да се усмихвам. Кефи ме да спя, да си пия тъпите противогрипни прахчета и да гледам филми. Всъщност , ако още един ден правя някое от тези неща ще се гръмна...

Болна съм! От петък температурата ми се прави на Марая Кери и писука нагоре-надолу, което адски много ме дразни. Имам стар живачен термометър и съвсем наскоро разбрах, че те вече били забранени да се произвеждат. Всъщност наистина ще е нелепо да си счупиш термометъра и да пукнеш от живачни изпарения...Не знам това защо го казвам. Сигурно защото съм болна.

И така...когато изведнъж без да си искал, без да си предполагал и без да си очаквал имаш 3-4 дена, в които единствената ти работа е да лежиш и да се грижиш за себе си ,се изправяш пред един стар твой приятел. Той всъщност е тя. Тя е ехидна, гледа те хитро, усмихва ти се загадъчно . Тя е скуката. Точно тази малка кучка, която се опитваш да махнеш от себе си всеки ден. Подтискаш я с работа, учене, срещи, барове, купони, напивания. Мислиш си, че я побеждаваш. Но всъщност дори не си спечелил малките битки, за да печелиш войната. Дори нещата,които ти се струват интересни се правят заради скуката, тя го иска от теб. Ти си й роб.

Тези дни ние с нея дълго стояхме в една стая. Аз не искам да я познавам, не искам да я гледам, не искам да е в живота ми. Но тя е универсална. Тя може да се намеси във всеки един ден на всеки един човек и да направи всичко,което ти харесва банално и идиотско. Скуката знае колко е могъща. Тя владее хаоса. Знае, че няма нищо вечно и че я мразим именно заради това. И не й пука.

Лицето на скуката не е някой изкривен, гротескен образ като от филм на Тим Бъртън. Тя по-скоро прилича на Моника Белучи от една нейна убийствена черно-бяла снимка, на която тя пуши цигара. Можеш да я наречеш секси, ядосана, мислеща, искаща...Но на мен ми изглежда отегчена. Това е скуката -отегчена кучка.

Тя може да те накара да направиш всичко! От най-кретенските простотии до най-гениалните неща. Ние мразим скуката, но тя знае , че имаме нужда именно да ни скучно, да потънем в морето от обикновени неща, за да успеем да видим необикновеното и да го изкараме на повърхността.

Скуката се бърка в живота ти, когато си поиска. Не задава въпроси. Може би трябваше да си стоя зациклила в къщи, за да разбера , че в скуката има нещо философско. Всички големи интелектуалци от векове насам са доста отегчени от живота хора. Тя винаги е била при тях.Тя е при всички. Но ние се опитваме да я умъртвим с правенето на хиляди неща. А не осъзнаваме, че всъщност да правиш постоянно нещо- също би могло да е голяма скука.

Все някога трябва да се изправиш с лице срещу скуката. Разбери защо ти се смее така! Тя е спряла времето, за да можеш да хванеш някоя идея във въздуха. Тя е разпиляла забързаното ти ежеднвие, за да усетиш малките неща.

Оскар Уайлд е казал, че скуката е най-страшното нещо на света. Е, значи просто трябва да не се страхуваме.

неделя, 1 ноември 2009 г.

Music sounds better...with you!




Не можеш да си представиш колко много можеш да разбереш за някого само по музиката , която харесва. Твоята музика- това е твоят свят. Странна, експериментална, ориенталска, тежка, фънки,агресивна, комерсиална...всяка една песен,която харесваш ти е необходима дори без да го осъзнаваш. Тя запълва някаква ‘дупчица’ в твоите душа и съзнание.
Всички яки пичове, които са успели в музикалния бранш казват , че правят музиката си за своите фенове. И това е самата истина. Затова дори някои от любимите ти парчета да са инспирирани от личната драма на Аксел Роуз , например, всичко е направено само и единствено, за да се асоциираш с него.
Текстовете на песните се пишат , за да ги пееш с пълно гърло или наум, но да те докосват, да съвпадат с нещо от твоя живот, да те разчувстват, трогват, хипнотизират и да те карат да ходиш по концерти и да си купуваш дискове.

Чудил ли си се някога защо в чалгата се пее само за ‘ новата ти’ , ‘ с какво тя е по-добра от мен’, ‘ ти ми разби сърцето, но аз съм силна’ и т.н? Защото девочките, които слушат тези песни си казват ‘ ебати якото , и аз съм като Преслава’, защото примерно гаджето на девочката ‘Х” я е зарязало и тя сега се чувства много добре да пее в дискотеката как ‘ новата му’ sucks. Те са по-добри, те са по-готини, а младежът е
‘ дрогиран, за да я води тук’.
На всички чалга chicks и през ум не може да им мине, че могат да бъдат заменени
(въпреки, че май често им се случва). Те се мислят за подобрена версия на жената – силикон, джуки, креватни умения, сластен поглед-full package.Когато дори 100 момичета ( а те са много повече) поискат да заприличат на една таква фолк дива, с такъв стандарт на живот- песните неминуемо стигат директно до техните душички .
Като ти кажат топ 5 на любимите им песни- ‘Водка с утеха’, ‘Още’, ‘Оставете ме на мира’,’ Новата ти’ и не знам си още кво, ти разбираш и за мечтите им, за вкусовете им, за погледа им към света.

Не си мислете, че авторите на текстове за песни копенят да излеят свобствената си душа и всичко,което им се е случило. Те търсят какво се харесва на другите. От какво имат нужда , за какво им се пее, коя е темата, която ги вълнува. Авторите търсят колективния образ в индивидуалния и стискат палци колко се може повече хора да намерят част от себе си в тяхната история.
Музиката преди всичко е музика и след това текст. Затова и чичко Моцарт- 4 века след Реквиема си е безсмъртен. Защото е сътворил нещо, което се променя заедно с теб и възприятието ти за него, но винаги остава едно и също- нежно, ефирно, възвишено.
Но класическата музика е друга тема на разговор.

Та освен музика в чист вид – ние имаме думи, думи и пак думи. И ако не си достатъчно смел в тях, няма как да успееш. Почитателите на хип- хопа много по-истински възприемат историята за тежкия живот в гетото, защото така вярват, че и на тях може да им се случи нещо, което ще ги промени. Че мечтите са за всички и те се сбъдват, че талантът спасява, че точните хора успяват. От другата страна пък ни заливат текстове от рода на ‘ I wanna fuck you and you already know…’ , You can find me in the club’
‘ I got money in the bank’, ‘every day I’m hustlin’, ‘ I’m a bad boy’- съпроводени от клипве с яки мацки, лъскави коли, много пачки и черни момчета в бели яхти.
Какво искат да слушат хората- за това какъв е бил нашият рап герой преди или след успеха? Може би и двете. Фенът иска да слуша за там,където сам иска да бъде.

Музиката е разходка. Защо еди кой си слуша тези агресивни рок или метъл парчета? Защото само рок бандите си позволяват да нарекът Гневът- Светец , да те накарат да се чувстваш добре от това , че избухваш и че искаш да си го излееш, да чупиш и да си гадно копеле . Или пък толкова да разчовъркат въображението ти като The Cure в песента Lullaby

Вървиш си по улицата, слушаш своите любими песни, пееш си ги и сякаш гледаш с надсмешка на околните хора . Музиката ти дава други очи. Тя те прави различен. Кара те да си помислиш за това, за което не смееш. Да си представиш това, от което те е страх.Да отидеш на места, които не си и подозирал. Да изживееш нещо,което не ти стиска да направиш.
Най-глупавото нещо е да се ограничиш в един-единствен стил музика. Гмурни се без страх в необятното море, защо всяка нота и дума сътворени на този свят могат да те направят по-добър.

Гениалният Стивън Кинг беше написал, че добрите идеи са като изкопаеми в земята и писателят трябва да има правилните инструменти, за да може да ги изрови.
С музиката е същото. Тя сякаш винаги е била тук. Просто трябва да можеш да я чуеш. Във всяко нещо. Само начинът, по който я възприемаме я прави това, което е.
Музиката е космос. Музиката е пътят. Музиката е магия.Но само когато Човекът го усети. Музиката- това си ти.