неделя, 17 януари 2010 г.

Цоп!... Into the deep



23:02 часа... Току що изгледах последният (засега) епизод от Californication. Ханк Мууди цопна в басейна! Във вода обляна в светлина, в която плуват all the sexy bitches at the same time и...който е гледал , много добре знае кой остана извън басейна и за какво изобщо става дума.

Искам да кажа, че всеки плува на едно такова малко надуваемо столче в един малък басейн,пълен с искряща синя вода и изкушения.
Знам, че метафората за живота - океан, в който ние, видиш ли, плуваме смело и преживяваме какво ли не , е много по-епична.Ама то не е съвсем така. 'Бурята' идва от самите нас, ние скачаме във водата и правим водовъртежа да се случва.

Защото това ' животно' съвременния човек ( в частност тези , които обичаме да се наричаме артистични, отворени, модерни и разкрепостени) живее с най- скапания 'навигатор' през морето, океана, локвата или какъвто там воден басейн е живота. И това е едно гласче, което казва '...И не чак толкова'
Имам готина работа.
-Е, не чак толкова, може и по-добра, има хора, които са постигнали много повече,това ли е всичко, с което ще се примириш...
Имам готино гадже, човекът е свестен , обича ме, готов е да ми даде всичко.
-Е, не чак толкова...Не си толкова влюбена, а може би той не е това, което търсиш.
Животът ми е интересен,може би наистина съм постигнала нещо.
-Е, не чак толкова, недей да се изхвърляш, знаеш ли какви неща още могат да ти се случат, какво си изпуснала досега и за колко неща изобщо не знаеш...

Каквoто и да предложи животът, може би никога няма да е ' чак толкова' добро, колкото ни се иска. Защото знаеш, че има море, а ти си в басейна.

Да искаш винаги още, достатъчното да не е достатъчно и в цялата тази бъркотия да се удавиш в плитко, малко, светещо басеинче не защото са те бутнали , а защото сам си паднал. И да се окаже, че плиткото всъщност е доста дълбоко и е много трудно да излезеш от него.
Заради тъпото клише, че на брега не е чак толкова интересно...

понеделник, 4 януари 2010 г.

The Cookbook


И така! Първи пост за новата 2010 година, в който не ми се иска да ви занимавам с дълбоко екзистенциални неща за смисъла на живота и всички екстри покрай него...Защото: 1) мозъка на всички е супер ленив и тепърва осъзнава какво се случва в този свят 2) тялото ни също е лениво ,защото е изяло тонове баница с късмети (без късметите, де), чушки,сърмички и т.н. и т.н и 3) но не на последно място...аз не говоря за смисъла на живота , все пак не съм Шри Шри Рави Шанкар :) ( много ми се искаше да го напиша това име, мега яко е)

Аз си знам, че смисълът на живота е щастието , а щастието тези дни минава най-често през корема. Затова ще пиша за рецептиииии! Ама не рецепти за кекс, нито за баница (много обичам), а за цялата готварска книга,която представлява нашият живот. Където сладко,солено,горчиво и безвкусно са се смесили до неузнаваемост...

Покрай Коледа и Нова Година се замислих- има ли рецепта за перфектен празник? Никога не си сигурен дали ще се получи, неминуемо колко се стараеш и го търсиш. И ако все пак на Коледа няма какво толкова да импровизираш, то поне за Нова Година може да се заредиш с очаквания.
Но каква би била рецептата?
1.Вземете група забавни хора+смесете ги с просторно място и залейте с алкохол и хубава музика. Бърка се цяла вечер, докато не избухне.
Не мисля...


Искам да ви кажа, че и 100 човека да се наливат с Jack на уникално място, вие пак може да тъпеете като за световно. А пък мойта приятелка Миленка, която вече е г-жа Дъглас, прекара Нова Година само с новото си мъжле и съм сигурна , че й е било 100 пъти по-добре от голямото парти,което беше направила у тях миналата година.

Рецептата за празничното настроение е много променлива. Тази година хич ме нямаше в този сектор. Може би остарявам... Или просто съм забравила рецептата...или пък тя се е променила от последният път,когато я приложих. Настроението is a bitch.

Празниците минават, започва новата година и на нас пак ни трябва ' да сготвим'. Търси се рецепта за перфектно ново начало. Но преди това неминуемо притопляш 'манджичката' от миналата година, защото има куп неща,които трябва да се довършат.
Рецептата за ново начало всеки път е различна и зависи изцяло от въображението на готвача. Аз лично, преди да я направя трябва да съм решила какво ми се яде...И май доста често не знам.

Оказва се, че винаги ни трябват рецепти за такива неща като настреонието,празничното усещане, новият старт, ползотворен ден, запълване на време, общуването с хора,рецепта за любов, ако щете (дори да звучи абсурдно). Или иначе казано за нещата, за които всъщност никой не е седнал да напише рецепта.

Във всеки един момент разбира се , все измисляме нещо или някой ни помога с негов начин за справяне със ситуацията. Но в повечето случаи се тъпчем със сладко и солено едновременно и се чудим кога ще се спре с всичко това и кога ще знаем най-накрая какво ни се яде и какво ни се прави.

Ако някой има рецепта за някое от тези неща, да сподели моля!
Или и вашата готварска книга е като моята- пълна с всичко и нищо едновременно?