вторник, 12 юни 2012 г.

МАЛКА, МОКРА ПЕПЕРУДА



"...Подредено красиво и малко бъбриво". Един поет измисли тези думи,  а аз взех, че ги почувствах.
Почувствах красотата на подреденото и подреденото на красивото в хаоса на денонощията ми.

Между лепкавата жега и горещия лаптоп върху краката ми аз  съм малка, мокра пеперуда. Мисля нощно, бърборя си сама, поемам си въздух, давя се и се спасявам, мисля., търся...прохлада. И не само.

Оргазмите ме правят по-красива, но  времето между тях ме прави по-умна.
Изживявам живота си по десет различни начина, когато имам време да помисля за него. Време имам. Времето не съществува.

 Подредено красиво ми е, защото винаги нещо предстои. И аз  усещам, че се движа.
Чегъртам вдъхновение от  порите на музата ми , измислям си някоя нова дума и продължавам.
Когато знаеш, че нещо ще се случи  хаосът млъква.
Крилата се оттърсват от потта.
Пеперудите имат крайна цел.
И затова са прекрасни по пътя.