събота, 25 септември 2010 г.

TRUE or FALSE?


Всичко, което ни се случва и всичко, което никога няма да ни се случи се основава на изборите , които правим. Всеки ден, всеки час, всяка секунда....

Винаги съм харесвала теорията, че всеки наш избор  се мултиплицира и реализира  в двете крайности -в една паралелна Вселена. Там където ние сме други, животът ни е друг  и взимаме други решения...По тази логика кой знае колко Йоани същестувават в нематериалния свят и ми чудно дали и те си водят блогове, но може би  са по-умни и по-успели от мен.

Но знате ли какво? Харесвам всичките си грешки!! Не заради друго, а защото са си мои! Понякога осъзнавам, че колкото и шансове и повтарящи се ситуации да имам, винаги бих постъпвала по един и същи начин. Не че не трябва да се учим от грешките- разбира се, че трябва!

Но кой , по дяволите, определя кое е правилно и кое грешно? Като в упражнение по английски език  в пети клас: True or False?  Само отивайки до магазина да си купя цигари  Т or F поне десет пъти ще премине като бляскаща светлина през мен като се започне именно с  ' Наистина имам нужда от цигари'- False. Но въпреки това отивам и си ги взимам...

Ние знаем много пъти, че това , което правим може би не е правилно, но пък именно тогава ни се струва няй-подходящо. Нищо в живота не е чиста монета. Никой не е прекалено лош , нито прекалено добър като тъпата Снежанка, затова и тази приказка не струва и затова харесвам повече джуджетата, защото поне имат характер...
Харесвам и хората, които могат да 'извадят' от мен и най-светлите и най-тъмните ми страни...За тези неща винаги е нужна помощ.

Не е лесно човек да забрави себе си, но понякога се случва. И това е най-страшното. Да забравим кои сме ние, защото се подчиняваме на вярното и грешното и нечии представи за това, вместо да слушаме глупавото си сърце. То прави грешките. Но ако сърцето ни не е глупаво, значи просто нямаме сърце.

Никога не ни стига това, което имаме -TRUE

Понякога просто трябва да преглътнеш обстоятелствата и да продължиш напред- FALSE

Никога няма да си щастлив, докато не си бил и нещастен.-TRUE

Но ако си обграден само от щастие, губиш смисъл за нещата- TRUE

На човек малко му е нужно- любов, здраве..т.н.-FALSE

Ето, затова идват ' грешките'. От малките ни истини и  големите ни заблуди. Или обратното. Възгледи, които променяме или не променяме на всяка декада или на всеки час. Но които ни правят уникални, мислещи, много сгрешили, но и много истински.

Животът не е True or False?
A само True and False.

вторник, 21 септември 2010 г.

Re: Моите 10 малки (мръсни) тайни




Предизвикана съм в играта. Няма как да откажа. Ще са малки, ще са десет, някои от тях и тайни, но както се сещате няма да си кажа най-мръсните:) And here we go...

1. Когато много харесвам някого или много искам нещо говоря абсолютни простотии. По-важното е, че осъзнавам какво става, но не мога да се спра. ( В дългия списък с 'попадения' присъстват: " Возих се в кола, която вдига 400 км...' ,' Отивам на среща с приятел, но да знаеш той не ми е гадже' ( пред почти непознат в трамвая)' и т.н. и т.н

2. В девети клас впрегнах цялото ми налично тогава остроумие да пиша на несподелената ми любов смс-и и да му намекна колко го харесвам без да изглеждам отчаяна. След половин час съобщения човекът ми написа: ' Ама ти защо толкова искаш да излезем?'
/Минута мълчание/ Оттгова съм доста директна, когато заявявам какво искам.

3. Първата ми целувка беше на 7 и беше с момиче ( Mokaina,познато ли ти е:) Разликата е, че се криехме под една пързалка -слонче и една 'какичка' ни хвана и изцепи удивено и през смях: ' Ама какво правите ?!' Не успях да й дaм отговор какво точно правим, защото преди да се усетя бягах презглава ужасно засрамена.

4. Като бях тийнейджърка исках и чаках търпеливо да си загубя девствеността с 'първата ми любов'. Случи се в кола. И не беше първата ми любов:)

5. Страх ме е от тъмното и кикот на стари бабички!

6. Винаги може да се разбере кога лъжа. Или преповтарям какво са ме питали, докато си събера мислите, или казвам 'А?" и изстрелвам нещо.

7. Преди много години едно момче абсолютно умишлено ми се оригна в ухото с цялата си възможна сила. Оттгова не понасям този звук, независимо кой го издава. Дори ако идва от мен!!

8. Реагирам мега неадекватно, когато разбера, че някой е починал. Напушва ме смях, въпреки че далеч не ми е смешно. Много трудно се контролирам!

9. Всеки път плача на 'Титаник'. Damn!

10. Oбидена съм смъртно на Фарел Уилямс!:) Някои от вас знаят защо, така че това не е тайна. Тайна е ,обаче, че наистина се разплаках тогава от това, което той направи:P

Условието е играта да се продължи от още трима, така че предизвиквам Pixie, Todor Georgiev и Milora да стрелят смело!:))

неделя, 19 септември 2010 г.

МИМИКРИЯ



Искало ли ви се е понякога никой, ама абсолютно никой да не ви гледа? Не просто да не ви гледа, да не ви вижда...
И не защото косата ни е рошава, или си бъркаме в носа, а защото искаме да сме невидими. Или част от нещо друго.

Толкова много се говори как трябва да сме уникални, да сме различни, да изпъкваме от тълпата...Това е уморително. Това е дяволски уморително. Когато се стараеш. А без да се стараеш не може, защото винаги знаеш, че някой те гледа и ставаш човека, който се опитва да направи впечатление.

Искам да ме гледаш и да виждаш моите истории по лицето ми. Кога са били написани със сълзи и умивки, кога дългите дни на плажа под слънцето са станали на бенки и кога безкрайното изумление от чудесата на хората и живота са станали бръчки по челото.
Искам да виждаш безбройните изядени шоколадови бонбони в мекото на коремчето ми и притеснението в капчиците пот.

Но ако всяка част от нас е уникална и единствена по рода си, къде можем да се скрием? Кое от нас има аналогия някъде в някого , с която можем да се слеем и да се изгубим дори за малко?

Нима от 6 милиарда хора по земята няма поне двама, които да имат еднакво дълга линия на живота на ръката си?

Искам да бъда кратка. Поне веднъж. Да кажа, каквото искам да кажа и да си ходя, а не да изпадам в обяснителност.

Хората винаги са различни, но знаете ли кое се повтаря? Техните истории. Всичко , което започва със 'знаеш ли какво ми се случи' вече се е случвало на някой друг. Кръг или спирала? Нагоре-надолу или постоянно отначало? Всички преповтаряме едни и същи грешки и е различно само времето, в което се осъзнаваме и тръгваме по друг път.

Ако хамелеоните се скриват в дърветата и по скалите, ако птиците сякаш са едно с небето и рибите част от реката, то ние мимикрираме в собствения си живот.

Има начин да се скрием!В познатите истории. Тези, които никой не иска да слуша, защото вече е преживял или познава.

Но какво става, когато нещо наистина се случи само на теб и разтърси душата ти?
Чувстваш се разголен пред света и искаш или да споделяш, или да се скриеш. Но по-скоро само за малко, за много малко никой да не те вижда. И да бъдеш част от нещо друго. За да изживееш новото.

Докато не дойде време да разбереш, че с каквито и цветове да се сливаш и с когото и да си приличаш, бенки от слънцето всеки има, но винаги са на различно място.