петък, 28 декември 2012 г.

НА ЧИСТО




Обичам да мисля за нови начала. Харесва ми концепцията да започнеш  на чисто , да ти е чисто и  това да  те пречиства. Заливите на "утре", бреговете на "какво искам да стане" и назъбените скали на успеха да задържиш щастието за няколко мига повече.  До този остров се стига без лодка.

Но май нови начала не съществуват. Всъщност правиш това,  за което през цялото време си бил готов.Не можеш да започнеш на чисто, защото в теб живее светът и неговото знание. Можеш само да действаш.

Винаги по това време на годината отивам до Острова.  Хвърлям съзнанието си смело напред в бъдещето , без страх и без съмнения.

Сега  обаче си мисля за Коко. Който "мачка селяните и лошите по всички параграфи, без компромиси", който не понасяше простотията и глупостта и  който присъстваше на този свят с толкова цветове, светлина, духовитост,ум  и качества, че селяните и лошите му завиждаха.

Да преминеш през света като фойерверк и да оставиш следи не е лесно начинание. Нито е начало, нито е край. Това е нещо, което душата ти прави, защото й е писано.

Не знаех, че някой присъствал в живота ми толкова малко, всъщност е присъствал достатъчно. И съм щастлива, че си се "изпречкахме" на пътя, че знам какви неуместни вицове ще разказва пътувайки към следващия си живот и че ме кара да мисля за новите начала и безсмислията по един съвсем стар, но смислен начин.

Защото духовност е да погледнеш храбро  в бездната и да не потрепериш нито за миг, когато разбереш, че и тя наднича в теб.

понеделник, 10 декември 2012 г.

НЕ ЗНАМ ЗА КАКВО ГОВОРИШ




Той: Добре, ти си жена, нали?
Тя: Доколкото ми е известно, все още да.
Той: Моля те, обясни ми какво по дяволите значи „Нека си останем приятели“?
Тя: Кой ти го каза?
Той: Ана. Днес.
Тя:  Защо всички глупави жени се казват Ана?
Той: Не, кажи ми! Искам да разбера!
Тя: Означава,че никога няма да бъдете приятели.
Той: Тогава защо го казва? Толкова ли не можа да измисли нещо друго?
Тя: Това напълно прилича на нещо, което една „Ана“ би казала.
Той: Ти пък какво имаш против нея?
Тя: Дразни ме и толкова.
Той: Тя или името й?
Тя: И двете.
Той: Мислех, че всичко е супер, че се обичаме...Изобщо не схващам.
Тя: Виж сега, жените, които не знаят какво искат излъчват много силни сигнали за това. Объркването, съмненията...винаги им личи. Просто не си обръщал внимание. Защото влюбените са малоумни.
Той: И какво не съм видял?
Тя: По-скоро какво не си чул.
Той: Добре, сенсей, обясни ми.
Тя: Когато си бил тийнейджър и си канил мацките да гледат филм у вас, какво си имал предвид?
Той: Защо само като тийнейджър?
Тя: Разбра ме!
Той: Ами, сещаш се...
Тя: Не, кажи го!
Той: Е,секс.
Тя: Е,така де. А, когато след филма й кажеш, че ще се обадиш на следващия ден?
Той: Това означава да си ходи и не е сигурно дали ще й звънна. Но е възможно! Аз поне не лъжа!
Тя: Когато не й звъннеш и тя те засипе с смс-и какво се е объркало, а ти й напишеш „вината не е в теб“?
Той: Вината е в нея, аз явно съм искал нещо, ама не се получaва.
Тя: Ами, сам сметни 2 и 2.

Той: Не виждам какво общо има математиката с този разговор.
Тя: Защо се правиш на застрелян?
Той: Не, наистина. Какво общо имат пубертетските ми действия
Тя: И не само пубертетски...
Той...да...с това, което се е случило?
Тя: Направих ти сравнение!
Той: Ти наистина си жена. Ще кажеш нещата по най-сложния и завъртян начин.
Тя: А ти наистина си мъж. Можеш да следиш само една тема на разговор.
Той: Добре, разяснихме кой какъв пол е , но ако обичаш
...за Ана...
Тя: Ох, моля те не ми я спомнавай. Ще я наричам „Хикс“.
Той: Ана, ти отвори в сърцето ми рана, Ана, твойта кожа е одрана...Ана , затвори на чувствата крана...
Тя: Спаси света! Не пиши стихове!
Той: Мога да римувам само Ана, не се притеснявай.
Тя: Та, когато „Хикс“ ти е казвала, че всичко е наред и други тъпотии, тя просто не го е мислела. Толкова е просто!
Той: Значи, когато казва, че я боли глава, всъщност неистово ме желае!
Тя: Не, това с главата означава само едно и работи безотказно.
Той: Добре, ето какво разбрах. Жените само циврите, че няма романтични мъже, искате някой да ви обича, да раждате бебета, психози разни..., но когато имате готин пич, който е наясно със себе си и на всичкото отгоре се е влюбил във вас, вие намирате него и всичко останало за безкрайно скучно.
Тя: В общи линии.
Той: Честно, кеф ли ти е да си жена?
Тя: През повечето време.
Той: Аз не знам как бих издържал.
Тя: Свиква се.
Той: С изключение на „гледането на филми“,  твърдя от името на  мъжете по света, че каквото казваме, това мислим. Вие сте увредени на днк –ниво в това да търсите скрит смисъл. Да си останем приятели...кажи , че си срещнала някой друг, еба си.
Тя: Ако ти беше казала това, сега щяхме да гледаме „Титаник“ и да ревеш на днк-ниво.
Той: Никога!
Тя: Търсим скрит смисъл, защото влагаме такъв,когато говорим.
Той: Но защо? Представи си един идеален свят, в който няма клишета, няма заучени фрази. Всеки казва каквото мисли и чувства и всички са щастливи.
Тя: Мислиш ли,че всички ще са щастливи?
Той: Убеден съм. Може да им е малко гадно, но няма да се тормозят. Тайните са за спалнята. Недоизказаното-на клада!
Тя: Дали ...тогава ще са щастливи жените,които са влюбени в свой близък приятел, но той...не ги забелязва...по този начин...но сега...тези жени...трябва ли да действат смело?
Той: Не знам за какво говориш. Мерси, че ме излсуша. Утре ще ти звънна да пийнем по нещо. Вливам се в софийския нощен живот. Заеби я Ана.
Тя: Последното не е вярно.
Той: Познаваш ме. Край с утопията ми за честен свят.
Тя:  И няма да ми звъннеш, нали?
Той: Това е вярно. Все пак, не лъжем хора, за които ни пука, нали?
Тя: Не знам за какво говориш.


петък, 2 ноември 2012 г.

ИДВАШ ЛИ?




Не мога да не те гледам. Виждам теб, в теб и през теб. Под роклята и през очите . Знам какъв съм в погледа ти и каква си ти в моя. Тоест знам, че нищо не е такова, каквото изглежда. Но сега наистина си много хубава. Притеснена, че закъсняваме,  без една обеца, със сладка, раздразнена въздишка ти ме питаш:
-          Идваш ли?

Тръгваме. Карам  мълчаливо , а ти си слагаш червило. Светлините на града се отразяват в безразличието ни.  Носиш черна рокля и си много секси. Ама не за мен. И го знам .
Пристигаме, слагаме усмивките. Отиграно, премерeно, добре изглеждащо. Хващаш ме за ръката и си  придържаш роклята.  Всички те гледат и се чудят  как кретен като мен спи с жена като теб . А аз само лягам до теб. Но това, те не го знаят. Няма и нужда.

Прошепваш ми, че си видяла познат и  ще се върнеш след малко, но ми е ясно, че ще те пипна пак чак в колата. Евентуално.  Стоя си в безформената, но красива тълпа и чувам само дрънкане на чаши и дрънкане на дебили.  Когато попаднеш на тъпо , светско парти , има няколко неща, които винаги ще те ориентират къде си.

Първо-винаги, ама винаги има някоя гръмогласна жена с големи цици, която със смеха си уврежда поне три пласта мозъчна кора. Второ- има  хора в дълбка заблуда, че имат чувство за хумор. Понякога са тези, които си принуден да слушаш и става тъжно. Трето-има пиене. Това е най-добрата част. Без пиене-няма да има хора. Без хора-няма да има събитие. Без събитие,половината от тези субекти и обекти няма за какво да живеят.

Не знам как с теб станахме част от това.  Бяхме различни. Ти четеше сай-фай  разкази, носеше само дънки  и аз наистина не вярвах, че може да си истинска.  А пък аз се смеех, само когато наистина ми е смешно. И  разсмивах теб, което ми беше достатъчно. Желаех те само като нацупиш устенца, а сега приличаш на  богиня, но дори не ми пука.

Ще ти кажа какво ще стане. Ти ще говориш с около 100 човека тази вечер. Всички ще ти кажат колко си красива. Похотливо ще ти се хилят. Ще ме потърсиш 1-2 пъти с поглед, но само веднъж ще се засечем.  Ще искам да ти направя някаква смешка, която със сигурност ще разбереш, но преди да имам тази възможно някой ще те е дръпнал.

Аз ще говоря с два пъти по-малко хора, защото се каширам по-добре. Мъже с пари, скучни жени и богата порно колекция ще се опитват да изглеждат яки пичове пред мен, за да поискам да работя за тях. А за да избягам, ще се окажа при гръмогласната с големите цици, която вече се смее, без да съм й казал нищо.

На връщане в колата пак ще мълчим. Нямаме сили даже да се подиграваме на тези хора, просто защото започнахме да прекарваме твърде много време с тях.

Преди лягане ще те опипам и ще те целуна по врата, но ти ще ми кажеш , че си изморена. Разбира се. Преди поне ми правеше по една свирка.  Оргазмите те правят по-красива, но времето между тях те прави по-умна. Ще ми обърнеш гръб, защото си мислиш за по-важни неща.  Ще погледам малко телевизия и точно преди да заспя, ще се сетя как всички ми завиждат, че съм с жена като теб.  Всичко ще бъде  наред.

Има безкрайно много версии на теб и мен. Затова вярвам, че не живеем в тази, която се случи. Отказвам да съм успял, кадърен и богат, ако не ми пускаш и не си струва да си толкова красива, ако ще си обикновена.

Не искам да сме умни. Не искам да си обяснявам сексуалните желания с Фройд и да съм наясно с котката на Шрьодингер и това, че с теб сме като нея в момента. Живи и мъртви, зависи откъде ни погледнеш.

 Вселената се дели  на две, всеки път когато взимаме решения . Това беше една паралелна реалност, която смятам  да захвърля и отивам на място, където не всичко е толкова бляскаво.
Притеснена, че закъсняваме,  без една обеца, със сладка, раздразнена въздишка ти ме питаш:
-           Идваш ли?

Ти си носиш дънките и някаква блуза на леопардов десен.Слагаш доста гланц и си слушаш новата песен на Азис.  Родена си някъде около Павликени, завършила си гимназия, ама не ти се учи повече. Нали имаш мен. Аз съм най-умният човек, когото познаваш , защото чета „Труд“, някак си така, завъртолено коментирам проблемите в държавата и използвам думи като  „ управляващ кабинет“ , „корупция“ , „манипулация“ и „вот на недоверие“, което за теб е квантова физика и котката на Шрьодингер едновременно. Ама този път и аз не знам какво означава  тъпата котка.

Запознахме се „на дискотека“, после ходихме няколко пъти „на кафенце“, обичаш да го правим „на задна“ и от време на време ходим „на София“.  Докато се усетим и пак сме го направили преди да излезем. Искам те поне по три пъти на ден, а ти си готова и на десет.

Вече сме пристигнали на семейното събиране. Баща ти се хвали, че е заклал прасето, братовчед ти тъкмо е излязъл от пандиза, пуснали сме телевизора на Планета, някакви жени сноват и правят салата, цвърчи скара, обсъждат се важни теми като „ тая държава си  е ебало майката“, „ оня селянин пак праи проблеми“, „  тая па че ражда “ и така нататък.

Ще ти кажа какво ще стане. Ще кибичим! С часове. Ще пием ракия, ще си говорим едно и също, може и да мълчим, някой ще изиграе кючек,  ще разкаже и виц,  но всичко това няма да промени факта, че ти и аз се искаме нон-стоп и сме много щастливи. Блажено невежи, красиво подредени в едно семпло ежедневие, където аз бачкам от 9 до 5, а ти си лакираш ноктите в розово.

Любовта ни ще е глупава. И истинска. Ти винаги ще се изумяваш на нещата, които казвам, а аз ще знам какво ще направиш преди да  си го помислила.

Но знаеш ли-не искам да съм влюбен, ако не знам как да ти го покажа и няма смисъл да си вълнуваща, ако живееш скучно.

Фойерверките бързо угасват.   И когато отегчението полепне по нашия живот, няма даже да знаем как да го наречем. Нямаме си дума за него. Нямаме си речник за нещата, които не разбираме. И всичко ще бъде наред.

Мога да ти разкажа още няколо варианта. Но ти не искаш вече да ме слушаш. Притеснена, че закъсняваме,  без една обеца, със сладка, раздразнена въздишка ти ме питаш:
-           Идваш ли?

Но аз ти казвам, че не искам никъде да ходя и тази вечер ще си останем само двамата. Ти първоначално се съпротивляваш, но не е трудно да те убедя. Усмихваш ми се.


Какви сме сега знаем само аз и ти. Какво ни предстои си е само наша работа. Не мога да не те гледам, защото каквото и да си представям, накъдето и да завива Вселената-ти присъстваш навсякъде. И тогава нищо няма да бъде наред. Просто защото вече е.

четвъртък, 4 октомври 2012 г.

ВСЯКО НЕЩО С ВРЕМЕТО СИ



Лежа до нея и се чувствам на точното място в точния момент.  Тя  още спи. Косата й стига почти до кръста и е най-големият виновник за сутрешната ми ерекция. Харесвам дълги коси. И дълги крака. Кратки разговори. Разбиране от половин дума.  Дълга вечер. Дълъг оргазъм. Кратък престой след това.

Изглежда съм доста фокусиран човек.  Избистрил съм до на-малкия детайл какво харесвам и какво искам и то наистина ми се случва.  Жените до мен са по описание. Вечерите също. Явно онова  с привличането и  Вселената, коeто една мацка ми разясняваше, ще се окажe вярно.

Ако Кармата съществува, няма логика  с какво заслужих късмета си. Стоя си тук- до жената, която искам. Не бързам за никъде. А аз винаги бързам. Сега даже не желая  да ставам, не искам да си ходя, не мисля за секси промоутърки и някак си харесвам себе си повече. Може би така изглеждат чувствата. Уж са насочени към някого, но всъщност хранят егото. По-добри,по-красиви,по-откровени. Всичко ПО! И аз съм по-пич отвсякога, защото тази „захарна клечка“, която спи до мен реши да ми обърне внимание. Жалко, че си е завряла главата под възглавницата и не може да й видите лицето.  Пълна е с дефекти. Има лунички, криво носле и малко по-тънки устни за моя вкус, но е прекрасна. Несъвършено съвършена.

Може би трябва да ви се представя по-добре. Имаше един филм с Джордж Клуни,където го наемаха,  за да уволнява хора. Професионално, разбираш ли. Това съм аз. Само където  съм истински професионалист в разделите. Приятелите ми се допитват до мен и ако можеха-щяха да ме наемат да късам с  гаджетата им.

Доста е тъпо талантът ти  да е да сдухваш хората ( с това се опитвам да заменя думи като  „ нараняваш“, „сговнясваш“ и ред други по-подходящи.) Но е факт. Разделям се образцово. Жените още ми се обаждат понякога. Ако ли не-аз мога да им се обадя.

Как се случва магията ли? Ами първо, обличам се  представително. Да, носил съм и костюм. Това подсказва, че се отнасяш отговорно към ситуацията и не си някой клошар, дето ей сега ще скъса с милото  девойче и ще отиде да запива. (Не че не съм го правил)
Избира се неутрално място. Не в тях, не във вас, не и  на улицата да ви гледат сеира. Закрито помещение. Не много населено. Казваш й, че искаш да я видиш набързо, каширате се в някакъв малък бар. Задължително плащаш каквото ще  пие.

Забранено е да започваш с „трябва да поговорим“. Няма такова нещо. Ясно е, че ще се говори. Не се правиш на жертва. Не се обясняваш.

Най-честите причини за раздяла са  загуба на интерес (сиреч скука и  рутина ) или  нов човек (сиреч изневяра). Всичко останало са до болка познати клишета „проблемът не е в теб“, „аз не съм наясно със себе си“, „ трябва ми време“...Разбира се, че съм наясно. Разбира се, че проблемът е в теб и не ми трябва време.  Истината е, че не съм щастлив!Но това не се казва.  Казваш, че не сте уцелили в точния момент. Отнасяш се нежно, целуваш ръка/чело/буза и казваш,че винаги могат да ти се обадят, ако имат нужда от нещо.

След като сте казали, каквото имате да казвате не бива да се задържате дълго време на това място. Думите ви са предизвикали емоционална реакция, даже бомба, която всеки момент ще избухне. Жените искат обяснение. В детайли. Дума по дума.  И плачат. Къде са сгрешили, какво е станало и накрая все вие сте виновни. Напуснете помещението възможно най-бързо!

 Не се обръщайте назад. Боли. Кофти е. Знам. Но в противен случай някак си без да осъзнаете ще стигнете до разговора , в който си обещавате, че ще  оправите нещата и ще си дадете втори шанс. Няма втори шанс. Пукнатото е пукнато. Счупеното-вече е на прах.Ако тук и сега, усещайки човека до себе си не сте щастливи,  няма и да станете.
Защото смисълът не е в приливте и отливите на една връзка. От време на време хубав секс, хубаво пътуване, хубави моменти . Не, аз търся постоянната величина. Искам всеки ден, всеки миг, навсякъде...само две неща.  Да не губя интерес и  да се чувствам добре. Това е предверието на любовта и за първи път съм там. Не мога да ви опиша вълнението , че съм толкова далеч.По-скоро очаквах бившите ми да ми направят черна магия, а сега се чувствам по начин, за който мислех, че е утопия.

Кривото носле се събужда. Усмихва се леко. Отива да се къпе. Аз й се любувам и казвам нещо мило и тъпо. Тя ,обаче, се извърта и си слага най-хубавия си халат. Ужас, облича се представително, какво ще рече това...? Хваща ме за ръка и ме кара да се изправя....по-дяволите....дори не й пука, че сме в тях...Казва ми, че най-добре като излезе от банята да ме няма, защото ще излиза по работа. Пък и не сме  уцелили момента да сме заедно. Мигам  учестено и не мога да повярвам какво става. Мълча.Тя се умихва някак невинно и казва, че такива като мен са й били интересни като е била на 20. Било ни е много забавно, но...всяко нещо с времето си! Целува ме по челото, казва ми да й звънна някой път и влиза в банята. И последното правило е спазено. Напусна помещението , просмукано с емоции в мига, в който си каза всичко. Подобрена моя версия в женски род.

 Разбира се, че не плача. Смея се.  Сега вече знам,  че не мога да бъда какъвто преди. Знам, че и аз не съм на 20  и това , което мислех за подточки от съвършен подход и план са странни рани, които зарастват бавно. Защото наистина,  всяко нещо е с времето си.



вторник, 25 септември 2012 г.

MORE THAN ONE...OF EVERYTHING




Чувство за уникалност. Адреналин, ендорфин, халюцинация...микс от всички опиати на света. Най-добрият всъщност.

Идеята...Мисълта...че никой друг от тези  7 057 608 000  човека, които живеят на земята няма това, което имаш ти. Но какво? И защо?
Защо това успява да се просмука в съзнанието ни, когато е толкова нереално в своята същност.

Има хиляди хора със същото име, същите очи, винаги някой, някъде прилича на нас без да го знаем.  И това ни побърква. Татуировки, пиърсинг, Човекът-гущер, книгата на Гинес, ексцентризъм , боя за коса, родилни белези...

Всяко нещо го има повече от веднъж. И Слънцето. И планетите ,които приличат на Земята. В бездънната Вселена, пълна с тишина и светлина на умрели звезди, всичко си прилича...а какво остава за нас?

Хората сме обикновени, суетни и самозалъгващи се, но имаме най-прекрасният дар. Възприятието. Което е уникално , защото не само мислим, но  и чувстваме.   Черното може да е бяло, топлото да е студено, любовта да е ревност и невъзможното възможно.

Направени от кал, ребра, маймуни или извънземни, истната е, че някой е бил така благосклонен да ни даде въображание. Да виждаме нещата такива, каквито искаме.
Защото всичко, което съществува не е такова, каквото изглежда.  Ние го правим уникално.

И  лекият вятър е буря. Нима светът е пълен с неща, които не съществуват?
Да, но ние съществуваме, защото някой ни вижда. И ни казва, че сме най-красиви, което не е вярно. И че правим най-хубавия шоколадов кекс, което пак не е вярно. Че имаме най-хубавата усмивка, което е съвършено неточно и че само ние сме им достатъчни,което може да се приеме за наполовина вярно.

Ние не сме уникални, но изглеждаме такива. Като изгреви. Като залези. Ако има кой да ни се любува в точния момент ще бъдем запомнени.

Светът може да се вижда и със затворени очи. И е безрайно повтаряем, клиширан, мирише на слънчево изригване и е изнервящо необясним.

И ние сме в него. И сме уникални поне по няколко пъти в живота си, без да го осъзнаваме.
Както не осъзнаваме, че няма нещо,което да не може да се случи днес.




сряда, 22 август 2012 г.

КЪНТРИ САЙД ГЪРЛ


Всеки път, когато отивам да пиша " в провинцията" се чувствам много извисено. Разправям го нагоре-надолу, все едно отивам да творя литературна  история в малка, кокетна вила на Френската ривиера, когато истината е, че се насилвам да приключа проекти,които вече  ми се струват досадни, нося рокли от колекция  78'ма година и не виждам жив човек, освен бабите ми в различен интервал от 3 до 5 дена.

Преди един месец направих това упржнение на вилата в Побит Камък. Баба се грижеше да съм добре угоена 25 часа в денонощието и се изживяваше като мажоретка с нейното "Айде, пиши, пиши дипломната". Според нея 100% мотивиращо.

Изрових рокля с убийствен десен на рози, сложих си една сламена шапка и като истинска селска кокона се запътих към местната кръчма (единствено число) да си закупя цигари. Разбира се, такива няма.
Кръчмарката ме изпитва с поглед, решава, че може да ми се довери и вади под тезгяха цигари "Рони" (?!). Впечатляващо! Не съм ги и чувАла! Но тъй като нищо не може да се сравни с цигарите с леопардов филтър, които съм пробвала, решавам да поема риска.

Добре. Зелена тревичка, тишина, животинки, сенчеста беседка, цигара. Още една. Ето, сега започвам да пиша. Колко е хубаво , че няма интернет да ме разсейва. Ето, тука пише,че няма мрежи...Опа, какво е това? Оооо, unsecured network, я да видим...Така, така...Зарежда се! А стига, бе! Онлайн съм!

В  следващите  дни гузно пиша  по няколко часа ( качеството е под въпрос), изчитам един тон книги, решавам,че работата се е опекла и си заминавам со се влака към София.

Прочитайки плодовете на творческото ми усамотение, искам да се изповръщам. Развивам в главата си бърз сценарий как никога не се дипломирам,зарязвам писането и решавам да стана маникюристка. Цитирам на клиентките разни мъдри мисли  от книгите, които прочетох на Побит Камък и те ме мислят за БОГ!

А всъщност много се  кефя на маникюристките, защото не мога един нокът да си изпиля като хората. Сериозно!

И така. След чудесни летни изживявания се сещам, че имам недовършена работа. Не само,че си нося  "котвата" на дипломната работа, но са се натрупали и още весели задачки-закачки, които за да се довършат ,ТРЕБЕ все пак да се започнат.

Взимам невероятното решение да се  отдам на 10 ДЕНА  "в провинцията" и отпрашвам за Берковица. Който ме познава, знае че тук хич не ми е лошо. В Берковица  е минало детството ми, градът е жестоко прекрасен, въпреки че го е застигнала съдбата на опустяването.

Посещавам месности, на които не съм била за 25 години! Красиви, невероятни, разкошни...Тичам на стадиона всяка вечер между 7 и 8. Правя си стречинг упражененията, пия по 2 литра вода на ден, чета  книгата "Сексуални дневници" , която Зузи ми подари за рожденния ден и се забавлявам искрено. Гледам документални филми и чудесно си почивам от това да разговарям с хора. Наистина, доста е освежаващо.
Да си самодостатъчен и забавен на себе си понякога е най-трудно. Пуша си любимите и познати "Muratti" и дори открих как да се концентрирам по-добре.

Но все пак. На въпроса. Написах ли нещо? Поразително и за мен, но да.
Някъде във върволицата от тези блажено скучновати, повтарящи се събития аз открих  пролука да напълня белия лист със съдържание. За качеството -ще си проличи на по-късен етап.
Не обичам да пиша, обичам да имам написано. И понякога е важно просто да свършиш каквото трябва, а после да решиш колко точно ти харесва.

В момента съм най-добрата версия на себе си, която моментът изисква и съм хвърлила на боклука цялата досадна самокритичност, която нося със себе си. После може и да си я изровя.

В първата половина на живота си, хората правят разни неща в името на успеха.
След това  искат постиженията им  да не са успешни, а  ВАЖНИ. За хората.  За някого. Или поне за самите тях.
А между тези два периода, правят нещо защото искат , защото трябва или и двете.

Ако щастието е ежеминутен избор да се чувстваме щастлви, то аз съзнателно избрах  това в последните дни.

В момента нося рокля като от първите епизоди на "Дързост и Красота" и отново имам интернет ,мамка му! (даже си изтеглих Breaking Bad!!)

Нося в себе си усещането, че понякога най-важните и истински неща, които правим за себе си са се скрили в простички и уж незабележими събития.

Защото когато лятото свърши, няма да ми липсват фестивалите , на които бях или лудниците на морето...
Ще ми липсват няколкото минути преди слънцето напълно да залезе. В двора на къщата, в която някога проходих. Където сега  правя още няколко стъпки.  Вътре в мен.
Защото да заспиш с чувстото на хармония със себе си е най-добре звучащата тишина на света.
И всичко има смисъл.

понеделник, 30 юли 2012 г.

MIDSUMMER


Краят на юли. Задух , който лепка по гърба. Докосва ме с топлия си пръст и брои вместо мен...

Досега успях да събера малко тен,
прочетох книга за прераждането,
пропътувах 1000 километра,
изгледах двучасов корейски филм, наситен с прекалено много метафори, без нито веднъж да си задам въпроса "wtf" (може би книгите за прераждането помагат),
страдах от безсъние  две вечери,
говорих на испански с мексиканка със синя коса,
сънувах всяка вечер,
псувах на унгарски,
писах на български,
мечтах без думи,
присъствах по всички възможни начини
и си бях самодостатъчна дори сред много хора.

Лятото винаги ме превръща в буря. В чаша вода.
Преброява въздишките ми и ги изпива бързо.
Прави безвремието на спомени и ме кара да чувствам недостиг на дъжд.
Така и не се научих да пия по 2 литра вода на ден.
Просто защото една чаша ми стига.

вторник, 12 юни 2012 г.

МАЛКА, МОКРА ПЕПЕРУДА



"...Подредено красиво и малко бъбриво". Един поет измисли тези думи,  а аз взех, че ги почувствах.
Почувствах красотата на подреденото и подреденото на красивото в хаоса на денонощията ми.

Между лепкавата жега и горещия лаптоп върху краката ми аз  съм малка, мокра пеперуда. Мисля нощно, бърборя си сама, поемам си въздух, давя се и се спасявам, мисля., търся...прохлада. И не само.

Оргазмите ме правят по-красива, но  времето между тях ме прави по-умна.
Изживявам живота си по десет различни начина, когато имам време да помисля за него. Време имам. Времето не съществува.

 Подредено красиво ми е, защото винаги нещо предстои. И аз  усещам, че се движа.
Чегъртам вдъхновение от  порите на музата ми , измислям си някоя нова дума и продължавам.
Когато знаеш, че нещо ще се случи  хаосът млъква.
Крилата се оттърсват от потта.
Пеперудите имат крайна цел.
И затова са прекрасни по пътя.




четвъртък, 17 май 2012 г.

ПРЕДИ УПОТРЕБА ПРОЧЕТЕТЕ УПЪТВАНЕТО ( аз си знаех, че така ще стане)




Добре! Значи стоя си аз пред паметника и те чакам. Сигурно вече час.  Разказвал си ми десетки пъти за това парче камък пълно с история. Аз все не помня. Помня теб и  нашето място.Хиляди детайли, леко глупав сантимент.

Не ми вдигаш телефона. Всъщност не ти се обаждам. Аз никого не чакам, вечно закъснявам, мразя да пиша смс-и, но съм тук. Вече повече от час.
Сигурно ме гледаш отнякъде и ми се смееш. Винаги си се мислел за по-умен от мен и все се опитвах да ти докажа противното.
И аз знам много неща,мамка му! Защо преди не ти ги казвах?
Знам! За всичко – живо, мъртво, говорящо, безмълвно, относително, точно, временно, постоянно, локално, повсеместно, вътрешно и външно, криво и право, за безредици и безправици, плътски и душевни, умопомрачаващи и умораздвояващи есктази, падения, разединения и сливания, грях, следи, стрес... Само да ме пита човек!

Усещам как пак ми се смееш... Толкова ти е лесно, защото те оставих да взимаш решения. Знаех, че нашето беше невъзможно. Че имаш нея, че всичко е временно и че няма да дойдеш.

Четеш философия, пишеш ми оригинални статуси,  говориш кратко и ясно и това така ми харесва. Миришеш на хубаво, на чисто, на себе си...виждаш душата ми гола и моделираш емоциите ми все едно имаш форми за бисквити.
В главата ми е празно и затова се сещам за най-безумните неща, които знам и сама си ги коментирам. Мисля си за указания.

На сешоар: “Не ползвайте докато спите.” (да, това ми е единственото останало време да си суша косата)

 На луксозен сапун: “Упътване: Използвайте като обикновен сапун” (дано да не ви е първия сапун)

На кутия със замразена храна. “Указания за употреба: Размразете.” (ммм, хитро)

На пакетиран десерт (напечатано на дъното): “Не обръщайте” (късно, късно)

На полуготов пудинг: “Продуктът ще бъде горещ след загряването” (не думай)


На детски сироп против кашлица: “Не карайте кола и не работете с машини след използването на лекарството” (мдаа, ще можем жестоко да снижим броя на строителните инциденти, ако разкараме тия 5 годишни пишлемета от багерите)

На хапчета за сън: “Внимание: Може да предизвика състояние на сънливост” (НЕЕЕЕЕ!)

На опаковки с коледни светлини: “За употреба само в помещения и извън тях” (а къде не може?)

На кухненски робот: “Да не се ползва за друга цел” (тука вече нямам думи)

На пакет с ядки: “Внимание: съдържа ядки” (ще го има и в новините)

Пак на пакет с ядки: “Инструкция: Отворете пакета. Яжте ядки.” (Дишайте. Издишайте.)

На детски костюм Супермен: “Носенето на този костюм не ви позволява да летите.” (върнете ни парите)

На моторна резачка: “Не се опитвайте да спрете резачката с ръце или гениталии” (значи е имало опити)

Още съм пред паметника. Насаме с глупавите си мисли на една среща, която знаех, че няма да се състои.
Хилядите тъпи указания , всъщност са чудесни, защото поне ги имаш. Глупостта е опорна точка, от която бягаш, но ти помага че е там.
Ти се появи  без “листовка за употреба” и вместо аз да ползвам теб, стана обратното.
“Това, че единият обича, а другият не, не ви позволява да летите”
 (моля, върнете ми сърцето)

четвъртък, 3 май 2012 г.

КОМПЛИМЕНТИ


 Според баба ми най-висшето качество в духовната й класация е да си "скромен".
-  Ако знаеш какво чудно момче е, скромно, свито,глас няма да повиши...ей такъв ти трябва!

 В този момент вече съм си обула обувките и  обещавам да я посетя скоро. Скромността е за тези,които нямат други качества.  Но човек винаги скромничи, когато му правят комплименти, придружено с "да бе" , "айде сега", "ееемии" или "мерси" ( в най-добрия случай).  Изобщо не твърдя, че това може да се промени. Дори да знаеш, че си го заслужил биг тайм, винаги ще омаловажиш лекичко събитието , за да може и другите да се "почувстват хора".:)
 Но това не си личи, защото както Турийска  казва "Срамежлива съм някъде от три месеца". И всички сме така .Или поне аз.

Усмихвам се, усмихвам се любезно, благодаря, казвам нещо глупавичко в този момент или се  иронизирам ..
 Eх, тези романтичните комплименти...красиви, с някоя палава метафора-идват и си заминават. Но си спомням  странните.

Някой веднъж ми каза, че много добре "менажирам" тялото си. Един колега от Натфиз ме сънуваше с костюм на Жената-котка и за около час и половина бях истинска муза :)
Първата ми гинеколожка  съвсем кежуъл ми беше съобщила , че имам "много красива девствена ципа" (?!!?) , но пък тази красота не е от най-дълго траещите...Веднъж пък след супер нескопосан комплимент , на който само небрежно се усмихнах, авторът му изтърси:
" Е, ся няма ли да каеш нещо?"
Ето и някои други:
" Ако не бях гей със сигурност щеше да ти се случи нещо"
" Това лице, това лице...нещо като Мона Лиза" (???)
"Прасе, ти си ебати пича" (незабравими думи на моята приятелка Алекс)
"Имаш много харизматично дупе"


Като човек, който толкова много се вълнува от думите, намирам за малко нетипично, че  харесвам неизреченото и различните видове мълчания. И колко маловажно е да си просто "красива днес". Не знам как менажирам тялото си, но менажирам времето си. И обичам да е пълно с многословни хора, които знаят кога и какво да кажат. Всичко друго е въпрос на точен момент. Както, когато един познат ми се обади да ми каже ,че един мой пост в блога го е направил "щастлив човек, който се усмихва днес".

Този пост най-вероятно няма да ощастливи никого, но аз се чувствам добре от факта, че комплиментите ни карат да виждаме дори това, което не знаем за себе си. И да повярваме поне в шест невъзможни неща, още преди закуска.

неделя, 8 април 2012 г.

POETRY RUSH HOUR

В неделя няма нищо по-хубаво от
 късни/следобедни/кафета, небрежни прически, jazz fm, много сън, много малки часове, меланхолия и самодостатъчност. Не пиша поезия, чета я много рядко, но от време на време ...тя идва точно на време:) За да запълни онези частици от мен, които вярват, че всяка дума може да е песен, че посвещенията не са демоде и че романтиката е банална и иновативна по толкова различни начини. Споделям  ви две "поетични вдишвания" от предстоящата стихосбирка  на виновника за генетичния ми материал-Боби Мирчев. Защото бащите оставят много и различни неща като завет на децата си, но аз се чувствам щастлива да имам и неговите думи. Думите винаги остават...и винаги помниш кой ги е казал.
Приятно четене:)


EДНО КАФЕ В СРЕДАТА НА ОКТОМВРИ

Едно кафе и есенна романтика,
две бели чаши с тайнствен аромат.
Със тебе пием двама там, на мостика,
напук дори на вечерния хлад.

Едно кафе и сноп от нощни фарове,
и тази малка маса  със цветя...
Мълчим и пушим след безумни гафове,
виновни няма-луди още сме в любовта.


Жестоки сме, когато си отиваме.
Жестоки сме един към друг, уви.
Безпомощни са всички нощни фарове
от тази буря в нашите души.



НОЩЕН ЕСКИЗ

Милиони стъпки по нощния пясък,
милиони стъпки заспиват в неон.
Плажът нощен има свой си блясък,
плажът нощен си има свой полутон.

Милиони стъпки по нощния пясък,
милиони гънки във лунен пейзаж,
дрипи от облаци -със свой отпечатък
от миг на суетност, от летен мираж.

Милиони стъпки по нощния пясък,
милиони следи-графити в нощта...
Застинали звуци от птичия крясък,
нощен огромен портерт на деня...

Милиони стъпки по нощен пясък,
милиони следи и във всяка- съдба.
Плажът нощен грее с призрачен блясък,
плажът нощен е самотна жена.

сряда, 4 април 2012 г.

3 IN 1


                        



CAFE TERRACE

                  

Go ahead and choose an alternative space. A place you have visited or somewhere you have never been, somewhere you want to be or some place you'll never get to see.

Now, imagine that at a certain point that “alternative space” is always one and the same.

Your space is where you do your “sit back and relax” moments. Time is irrelevant, space is limitted and there are only people and objects that you have invited in.

I am here at this cafe. Arl Square or Whichever-square, but always by Van Goh. A man, who (despite being deaf), painted a world full of so many sounds, it becomes difficult to hear everything.

But stillness... it is also a different type of silence.

I am sitting at one of those small tables, having red wide under a blue-er sky, where the stars are closer, people never stop coming and going, the night never ends, the day is always around the corner, the paved alley resembles a sea and I can get to anywhere from here.

Maybe he will sit on my tabler, maybe we'll talk, I'll a ask him for a cigarette and he will offer a light. A flowergirl will walk by, she'll offer him to give me a rose, but he will only smile... A vision of a Cafe-terrace at Arl Square, when the cold embrace of the XXI century is circling around me – with it's lack of intimacy, fewer gentleman, with cinism that I sometimes adore, but also with the romance we tend to mok, but long for...
A vision of Cafe-terrace at night. The world exist only in the shades of yellow and blue, in the warm and cool breeze, in the day or at night, in light and darkness, in hope and foolishnes.

The alternative space can pop up in our heads at any moment – no mather if you are laying carelessly on the beach or your working your A-S-S off.

In the alternative space you can change everything, exept it is always the same season or it's either day or night.

The conciouss escapes reality in a room, hidden deep down in our minds, where it recharges itself with everything it may need, before returning to it's daily tasks. A place where maybe he will buy me a rose, but everything else will be different...

At the end, all of us end up exatly where we need to be.


STAY CONNECTED

The love between you and a city always has a beginning and ellipsis.
The chemistry cannot be explained and fills every street and every centimeter.
You sense that you have lived here – in the past, present and the future. And that there is always something that awaits to be discovered.
The first time I fell in love with a city was with San Diego and all the European cities were like a magnificent desert with a fine chocolate glaze. They can make you smile, once you have taken your dose of them, always with love.
But me and London – we met.
Sometime during my month of July.
With it's non-ordinary sky, filled with intriguing clouds, wonderful shades of “supposedly” boring colors and yes... the RAIN... with a rumbling that resembles a whisper, a story-telling, an confession of love and the quiet laughter of somebody who knows many secrets...
And London does know secrets. Thames knows secrets. The rain knows secrets.
This is where the whole world resides and still you can feel the scent of Shakespeare, Sherlock Holmes and Oscar Wilde.
The bridges connect not only the two sides of the river, but also the past – a past that can never leave with a future that has already come.
A self-sufficient city, where nothing is really enough.
The city of London in greens, grays, water, light and so full of the unusual.
It has an accent, a tight metro, a Queen, beer, cathedrals, ghettos and a piano, placed in front of St. Paul's with a sign that invites “PLAY ME, I'M YOURS”...
I couldn't play it yesterday, but if I do – no matter how short my performance might be, I know that I will become one with the city for I have left in it a few notes..
I have a little time left to do so... Or maybe I have all the time in the world?




UNDER THE BED


She: Hey

He: Hey. You came.

She: I had to. Didn't I?

He: You didn't have to.

She: When would I have seen you again otherwise...

He: Yeah, that's true.... So, how are we going to do this?

She: I thought you knew. I have never done this before.

He: Really? Then you might not like it. The first time is always nasty.

She: Like with most “first time”s.

He: Well, don't even think about it. Just...do it. Would you like me to go first?

She: Ok.

He: I don't love you.

She: Oh, you're starting with the “heavy” stuff.

He: That's the whole point, isn't it.

She: Alright, then. I, on the other hand, cannot stop loving you. And I hate it.

He: I had imagined others while I was doing it with you.

She: Ha! Me too.

He: I hate the evenings spent with your parents. And I don't really like your father.

She: He doesn't like you either. And I don't like your hair. And your stupid leather jacket. And the way you prettent to be a “bad boy”. It's not you.

He:  I mastrubate every other night. And I am not thinking of you.

She: If you did and I knew, I would run away.

He: I want people to like me. And to tell me that they like me.

She: I wan't you to write me a song. To dedicate something to me. I hate the fact that you hate it that I like all that stuff.

He: I just can't do it. And you wouldn't let it go.

She: I dream a lot. And I go to bed late. Not enough hours of sleep, but plenty of dreams. If I truly believe that our dreams express all of our secret desires, than I must be mad. And pretty sick too.
He: Depends on what you understand under “sick”..

She: You're sick. Because you take everything and then you leave.

He: What about you? You don't take anything and you won't leave. So you can rescue. Yourself, mostly.

She: I've hit a line of coke.

He: I know, I was there. And I was on shrooms and halucinating I was a yupi in North Korea. Don't ever do shrooms...

She:: I love the color blue....especially your blue couch...and you and me on top of it.

He: And then you take a shower, while you're singing to Beyonce and at the same time I am imagining how you look. And then I go to check if things are really as I imagine them to be.

She: I talk to myself. And I remember like an elephant. I remember all the bulshit that I  have done and have regrets about it. I live every moment again and again and I think I have created at least 5 different universes.

He: Am I in all of them?

She: Only in one. Where you are my better half. The perfect better half.

He: But it is not this one, is it...

She: I don't think so, no... While we keep going broke and surviving of of sandwiches, there is no way for us to get married.

He: Because we spend ou money on other things. And we like it.

She: I forgot for how long we have been together. It's like you have always been here.

He: Somethings you never forget. Riding a bicycle, swimming, the tango, the taste of snow, wet hair on your skin, sand below your feet, how the touch of a naked body feels in the morning and  tangled feet under the sheets. It's ok that you have forgotten the time.

She: Yeah, especially since it doesn't exist anyway. Or at least it's irrelevant.

He: So we have been here for 5 seconds. Lets just say that it has been that long.

She: We have said everything for 5 seconds and we won't see eachother again.

He: Not phisically. There is no need for us to touch. But you can always call me. Or you can simply remember how happy we have been and it can be good enough.

She: And to dream of you. How you're making fun of me for not knowing anything about cars or computers.And because you won't actually be here, I'll trow you under the bed.

He: We are already there.

She: Where?

He: Under the bed.

She: Are you crazy? Only the Boogeyman lives there.

He: Who's that?

She: My childhood nightmare – a single hand, creeping up from under the bed! Skinny and dry. And all it wants is to grab you!

He: Souls are bigger predators than monsters. And they cannot be satisfied.You can beat him.

She: Yes, I know. We have to say goodbye right now tho. My soul is hungry for you and I am not used to being this honest. Or saying “goodbye”.

He: Ok, I am leaving... Someone has to be the first one to leave, you know...

She: The only thing I don't get is why are we under the bed?

He: Because we are hiding from the world. And I think you're refusing to wake up. C'mon, I'll help you out. Take a deep breath... three... two..

She: One... Farewell.


четвъртък, 23 февруари 2012 г.

понеделник, 13 февруари 2012 г.

1, 2 or 3



Хората винаги и основно правят само три неща:
   - спират
   - започват
   - или просто продължават


С малко вдъхновение имаме сили и за трите.  В зимния сън за нито едно. 
Времето лети, дъждовете се повтарят, звездите се променят, отражението ни лъже...Лъже, че нищо не е загубено.
Няма нищо по-ужасно от това изведнъж душата да се събуди  и да съжаляваш. За това, че не си спрял, не си започнал или не си продължил.
Събуден и уплашен си спомняш за всички неща, които си беше обещал да направиш. Сещаш се какъв си бил, от какво бяха направени мечтите ти и докъде ти стигаше смелостта и се чудиш какво стана с всичко това. Защо се задоволяваш с по-малко...Или поне ти се струва, че е по-малко.
Но всъщност...
Малкото е достатъчно, когато е това, от което се усмихваш. Мечтите винаги се променят , а най-голямата смелост  е, когато си смел за някой друг.

Пролетта винаги предстои и разбираш, че дори да си спрял-продължаваш, а продължавайки -винаги започваш нещо ново.
Просто няма време. И каквото и да се случва-бъди буден. 


Животът е неочаквано прекрасен, когато знаеш какво искаш, но не знаеш  на какво ще попаднеш.