четвъртък, 4 октомври 2012 г.

ВСЯКО НЕЩО С ВРЕМЕТО СИ



Лежа до нея и се чувствам на точното място в точния момент.  Тя  още спи. Косата й стига почти до кръста и е най-големият виновник за сутрешната ми ерекция. Харесвам дълги коси. И дълги крака. Кратки разговори. Разбиране от половин дума.  Дълга вечер. Дълъг оргазъм. Кратък престой след това.

Изглежда съм доста фокусиран човек.  Избистрил съм до на-малкия детайл какво харесвам и какво искам и то наистина ми се случва.  Жените до мен са по описание. Вечерите също. Явно онова  с привличането и  Вселената, коeто една мацка ми разясняваше, ще се окажe вярно.

Ако Кармата съществува, няма логика  с какво заслужих късмета си. Стоя си тук- до жената, която искам. Не бързам за никъде. А аз винаги бързам. Сега даже не желая  да ставам, не искам да си ходя, не мисля за секси промоутърки и някак си харесвам себе си повече. Може би така изглеждат чувствата. Уж са насочени към някого, но всъщност хранят егото. По-добри,по-красиви,по-откровени. Всичко ПО! И аз съм по-пич отвсякога, защото тази „захарна клечка“, която спи до мен реши да ми обърне внимание. Жалко, че си е завряла главата под възглавницата и не може да й видите лицето.  Пълна е с дефекти. Има лунички, криво носле и малко по-тънки устни за моя вкус, но е прекрасна. Несъвършено съвършена.

Може би трябва да ви се представя по-добре. Имаше един филм с Джордж Клуни,където го наемаха,  за да уволнява хора. Професионално, разбираш ли. Това съм аз. Само където  съм истински професионалист в разделите. Приятелите ми се допитват до мен и ако можеха-щяха да ме наемат да късам с  гаджетата им.

Доста е тъпо талантът ти  да е да сдухваш хората ( с това се опитвам да заменя думи като  „ нараняваш“, „сговнясваш“ и ред други по-подходящи.) Но е факт. Разделям се образцово. Жените още ми се обаждат понякога. Ако ли не-аз мога да им се обадя.

Как се случва магията ли? Ами първо, обличам се  представително. Да, носил съм и костюм. Това подсказва, че се отнасяш отговорно към ситуацията и не си някой клошар, дето ей сега ще скъса с милото  девойче и ще отиде да запива. (Не че не съм го правил)
Избира се неутрално място. Не в тях, не във вас, не и  на улицата да ви гледат сеира. Закрито помещение. Не много населено. Казваш й, че искаш да я видиш набързо, каширате се в някакъв малък бар. Задължително плащаш каквото ще  пие.

Забранено е да започваш с „трябва да поговорим“. Няма такова нещо. Ясно е, че ще се говори. Не се правиш на жертва. Не се обясняваш.

Най-честите причини за раздяла са  загуба на интерес (сиреч скука и  рутина ) или  нов човек (сиреч изневяра). Всичко останало са до болка познати клишета „проблемът не е в теб“, „аз не съм наясно със себе си“, „ трябва ми време“...Разбира се, че съм наясно. Разбира се, че проблемът е в теб и не ми трябва време.  Истината е, че не съм щастлив!Но това не се казва.  Казваш, че не сте уцелили в точния момент. Отнасяш се нежно, целуваш ръка/чело/буза и казваш,че винаги могат да ти се обадят, ако имат нужда от нещо.

След като сте казали, каквото имате да казвате не бива да се задържате дълго време на това място. Думите ви са предизвикали емоционална реакция, даже бомба, която всеки момент ще избухне. Жените искат обяснение. В детайли. Дума по дума.  И плачат. Къде са сгрешили, какво е станало и накрая все вие сте виновни. Напуснете помещението възможно най-бързо!

 Не се обръщайте назад. Боли. Кофти е. Знам. Но в противен случай някак си без да осъзнаете ще стигнете до разговора , в който си обещавате, че ще  оправите нещата и ще си дадете втори шанс. Няма втори шанс. Пукнатото е пукнато. Счупеното-вече е на прах.Ако тук и сега, усещайки човека до себе си не сте щастливи,  няма и да станете.
Защото смисълът не е в приливте и отливите на една връзка. От време на време хубав секс, хубаво пътуване, хубави моменти . Не, аз търся постоянната величина. Искам всеки ден, всеки миг, навсякъде...само две неща.  Да не губя интерес и  да се чувствам добре. Това е предверието на любовта и за първи път съм там. Не мога да ви опиша вълнението , че съм толкова далеч.По-скоро очаквах бившите ми да ми направят черна магия, а сега се чувствам по начин, за който мислех, че е утопия.

Кривото носле се събужда. Усмихва се леко. Отива да се къпе. Аз й се любувам и казвам нещо мило и тъпо. Тя ,обаче, се извърта и си слага най-хубавия си халат. Ужас, облича се представително, какво ще рече това...? Хваща ме за ръка и ме кара да се изправя....по-дяволите....дори не й пука, че сме в тях...Казва ми, че най-добре като излезе от банята да ме няма, защото ще излиза по работа. Пък и не сме  уцелили момента да сме заедно. Мигам  учестено и не мога да повярвам какво става. Мълча.Тя се умихва някак невинно и казва, че такива като мен са й били интересни като е била на 20. Било ни е много забавно, но...всяко нещо с времето си! Целува ме по челото, казва ми да й звънна някой път и влиза в банята. И последното правило е спазено. Напусна помещението , просмукано с емоции в мига, в който си каза всичко. Подобрена моя версия в женски род.

 Разбира се, че не плача. Смея се.  Сега вече знам,  че не мога да бъда какъвто преди. Знам, че и аз не съм на 20  и това , което мислех за подточки от съвършен подход и план са странни рани, които зарастват бавно. Защото наистина,  всяко нещо е с времето си.



Няма коментари:

Публикуване на коментар