понеделник, 8 февруари 2016 г.

НАРЪЧНИК НА МАЛКИТЕ КОТЕТА



    
      Всеки  трети човек се казва Георги. Щом си Жорката, трябва да има и прякор, защото е пълен абсурд някой да те запомни. Само Жорката, братче. И хората да питат „ама кой точно“?. Не е оферта.

    Нашият герой Жорката не мисли по тези въпроси, защото от пети клас му казват Футболистчето. Харесаха го едни терньори и започна да ходи в престижна детско-юношеска школа. За да изтъква статуса си на трениращ  активно, още тогава ходеше постоянно с анцуг. С футбола оправдаваше всичките си двойки по другите предмети, докато накрая родителите му не спряха даже да се правят и на строги за училището. Те вярваха , че Жорката ще стане следващият Бербатов и ще ги издържа с милионите си, пък за какво ти е в тоя живот да знаеш кой е написал „Под игото“? Както казваше баща му, едър и внушителен мъж с  шкембе и с прякора Дацо: „ Не бе честно, за чий хуй  ти е тва иго? Глей си спорта!“

     Гледаше си го Жорката. Доста съвсетно. И ето , че когато беше на 16 дойде моментът на истината. Извикан на проби за школата на Милан. Дацо заколи прасе в чест на сина си, въпреки че още не беше купен и билет за там. В главите на цялото семейство, всичко вече беше станало.  Те може да искат да става Бербатов, но Жорката винаги се е кефил на Валери Божинов, така че Италия  за него си беше чиста проба съдба.

    И така, Футболистчето и баща му се мятат на лоу кост полета. Фамилията ги изпраща ревящи. Дацо ще се спука от гордост и казва къде отива на всички хора на летището, въпреки че не са го питали. Жорката  е малко ошашавен и не знае къде се намира. Вече си представя низ от голове, екзалтирана публика, трансферни прозорци и  просълзен Неймар, който си признава, че Жорката го е надиграл и просто не е имало какво да се направи. Това е футбола, топката се върти, но което си е- си е. Да, точно така. В главата му Неймар каза  „ Което си е- си е“.
    Седмица по-късно. Делегацията от баща и син се връща. Семейството ги чака,  но физиономиите на двамата не говорят добре. Дацо вдигал кръвно там, та сега едвам говори , за да не се ядоса пак. Накратко:Жорката се осрал, не се въползвал от златния си шанс , не играл добре и ей на. Пак си е тук. Разочарование.

    Разочарованието витае във въздуха и до днес, когато Жорката е вече на 28. След школата не го викнаха в титулярния тим, ама за тва пък той сега си кюта в едно отборче в Б група, харчи си заплатата прилежно и гледа да не се тормози.

    Прякора му вече е Миланото, защото като ходи в Плаза, всички пичони , охранители, бармани и сервитьорки знаят, че като е бил на 16 е ходил на проби за Милан. Ебе сравнително често.  И как иначе- симпатяга е, поддържа се, плочки това-онова, прическа  с перчем, татуировки - „Животът е само един“  и „Само Господ може да ме съди“. Много фино веждите са изскубани, ризки цвят сьомга- мода от Милано, баровете, диджеи , Преслава веднъж лично му изпя парчето „ На тебе не отказвам“. Мани...

     Докато един ден светът на Жорката не се срути. За миг. Знаем, че от дете харесва Валери Божинов. Не веднъж е намирал опора във фактология от живота на Божинката- всички го отписват, той се връща в нов отбор, вече лежал на стари лаври- и вкарва гол. Жените му- Алисия, Николета, пак Алисия. Какво ниво, какъв стандарт! 
     Но ето сега. Миланото стои и цикли от половин час изтеклата коренспонденция в интернет на неговия идол и 19-годишната Ивето С., където Божинката е написал на латиница:

malko kote
sex ima li
kazvai?

След има-няма няколко реда, Ивето вече е в играта и стяга куфарче за Белград. Божинов е Бог. Ясно,че е богат, известен и изглежда добре, но Жорката се възхити как лежерно и директно си иска човекът. Замисли се за своите постижения. Винаги са ставали в   бурни вечери с алкохол, накрая се прибира с някоя. Все са били секси мацки, но никога не е имало нещо да казва, да я уговаря. Черпи я, танцуват, казват си имената, отърква й се на някоя песен, започват да се целуват и нататък ясно. Не е имал много дълготрайни гаджета, чувства си се млад и си иска свободата.
Продължаваше да изучава тактиките и стратегиите на Божинов. След като в чата малкото коте замрънква нещо уклончиво, Валерката написва:
Molqq
A
S men ne iskash
Taka li??
A s drugi go pravish??
S men ne

Каква позиция и твърдост! А така! Ще я еба в курвата, верно го прави с други, на Валери му се офлянква! А човекът казва, че ще й „направи билети“ и да си доведе и приятелка. Велик!  Други силни моменти са, че когато Ивето се чуди как да го измисли, Божинов отсича „ Сега казах! После отивам на лагер в Кипър и ме няма 16 дена“.  А щом се разбира, че най-добрата приятелка си е в Пловдив и май няма да дойде, осеменителят  на плеймейтки се примирява:

Emi aide samo ti.

Има известна доза „ моля те, моля те“ в цялата коренспонденция, дойстойна за книгата „ Велики любовни писма на велики личности“, но Жорката това не го забеляза. Той реши, че още тази вечер ще се прибере не с една, а с две малки котета, и че и той го може.

    Преговори и научи написаното  от чата, така както не е преговарял и учил нищо в училище. Звънна няколко телефона, събра компания, барна се и се вля в софийския нощен живот. Изтегли кеш, обля се с парфюма на Пако Рабан и си повтаряше като настолна реплика един ред на Валери „ аз не съм някой си“. Дори някое коте да изтърси на Жорката, че не е известен той трябва да говори и да се държи като „някой“. Точка.
    Вече всички са в чалготеката. Лее се уиски, салфетки има, не е като да няма. Плът, дупета- барабанчета , силиконова тяга около врата на всяка ловуваща  батка и страшен копон. Жорката е в топ форма и целеустремен, както когато ходи на проби в Милан. Но беше сигурен , че това сега няма да завърши с крах.

Търсеше малки котета. 18-19 годишини. Аре 20,  максимум. Но как да разбереш кой на колко е? В определена част от нощта е трудно да разбереш и коя- коя е?Тия носове и цици на Енчев са ебаси еднаквите. Но ето. Второ сепаре в дясно. Момичешка компания от секси пичета. Вече са ги налазили някакви катили и ги черпят, но има две по-настрани. Денсят си самички  и изглеждат като навити за тройка. Пък и май са малки. Не би трябвало да следят футбол. Еби му майката, ще им каже, че играе в А група. И нищо , че отива на лагер в Банкя, ще каже , че и той към Кипър тръгва.  Но да действа директно и с двете е много голяма лъжица. Ще потанцува около тях и ще види коя го харесва повече. Приближава се с бавна ритмична стъпка. Ейййй, любима песен. Фики и Алисия. Случаенос? Не мисла. Съдбата е с него. Коте 1 е в черна рокля и е руса. Коте 2 в розова и е с червена коса. Жорката хареса повече червенокосата, защото и виждаше зърната, но пък русата флиртува с очи и се усмихва,а онази се прави на неебателна. „ С тия зърна не знам на кво се прави, ама карай.“ – мисли  си Жорката и вече е готова за действие. По пример на Учителя казва на русото коте:
-       
-     - Уникалнаааа си, чесНо!

В десетката. Котето го обгръща с ръце през врата и продължава да танцува още по- съблазнително.

-       На колко си? – в мига, в който я попита съжали, защото й видя изражението. Тя започна да се отдалечава. Греда! Бързо трябва да измисли нещо. Така е като се цепи от работещия сценарий! Тъпанар! Жорката се псува сам, но русото коте вече отърква дупенце в един, дето гледа лошо.

И тъкмо да се върне към компанията си разочарован, видя че котето с розовата рокля още е наоколо. Не беше отишла след приятелката си и даже му хвърля погледи, докато танцува. Сега или никога. Приближи се към нея, смело допира устни до шията й, повдига ги бавно към ухото. Усети я, че изтръпва. И тогава казва бавно и страстно.
-Малко коте, секс има ли, казвай?

Червенокосата ококрва очи, но не може да спре да се усмихва. Зърната й още повече настръхват  и Жорката знае,че работата е станала.
Все така усмихвайки се тя казва:

-       -Какъв си ти, бе?

Време за  задна ножица:

-       -Аз не съм някой си. Футболист съм.
-       -О, така ли? В кой отбор?
-     -  В А група.
-       -Ясно де, ама в кой отбор?
-  -     Ти да не би да ги знаеш кои са?
-       -Поинтересувала съм се... – намига му тя.

Жорката леко се смущава. Аман от тия бръмчалки,които чак следят статистиката, за да казват после на кой са духали и с кой са спали. Реши да я поукроти малко с въпроса на колко е, но тя не се притесни. Била на 19. Ох, перфектно.Тя видно го желае. Постоянно прехапва устните си, гледа го интензивно и зърната й направо изискват да бъдат наблюдавани.  На свой ред тя се доближава до ухото му и измърква:
-       -Не съм толкова малка, повярвай ми...- захапва му ухото и Жорката се надървя на кокил. 

     Няма време за губене. По-уверен не се е чувствал.
-                    -  Хайде, малко коте, прибираш се с мене...
-Чакай, не мога да си тръгна така...
- Защо не вземеш и твоята приятелка?- вече нищо не може да го спре. Уверен и с ерекция, изглежда като известна личност или поне се дръжи като такава.

Розовото коте явно харесва всичко това, въодушеви се, отиве при русата, започва да й говори нещо. Тя гледа Жорката. Първо скептично, после с усмивка. Какво ли й говори? Не е важно. Те двете вече са в колата му, а сега и в гъзарска хотелска стая. Котетата попиват всеки детайл от вечерта, за да разказват ентусиазирано историята в понедлник на всички свои познати и задръстеняците да хейтват.

Миланото се чувстваше баш като Божинката. Двечките започнаха да се целуват и да се пипат, нашият човек залъска. Явно на тези не им беше за първи път. Жорката и той май имаше некви тройки, ама беше пиян и е позабравил. Сега е в пълно съзнание и си го е изработил, както се казва.
Котетата вече са голи и са го обвили от всички страни. Русата му прави свирка, а червенокосата е зад него облизва го по врата и го пита в кой отбор играе. На Жорката му е толкова кеф, че едва говори.  Русото коте го възсяда, но червенокосата не се отказва и продължава да води разпита си. Жорката, обаче, държи фронта. В един момент вече никой нищо не пита, тримата минават през различни конфигурации, Миланото свършва напълно целенасочено на лицето на червенокосата , защото го е издразнила с това непрестанно питане.

Лежи и разпуска усмихнат. Котетата пак искат да знаят все пак с кого са спали. Той им казва името на истинския си отбор. Те са възмутени. Компетентно заявяват, че това не е и Б група, този сезон е изпаднал във В. Жорката отговаря, че знае и влиза да се къпе. Чува заглъхнало възмущенията им и тряскането на вратата.

Те със сигурност няма да  се похвалят за тройката им.  Дреме му. Важното е, че за първи път от много време осъществи точно това, което искаше.  И нямаше да е за последно. Целият наръчник за ебане на малки котета му беше ясен:

1    1. Ако не си известен, лъжи  че си
2    2.  Ако не мине тва с известността, добре е да си богат
3    3 Ако не си богат, лъжи че си
4    4.   „Ти си уникална“ е единствения комплимент, който трябва да знаеш.
5    5. Следвай Божинката и няма да сбъркаш.

6    6. На малките котета винаги им се иска. И после говорят. Ето и Валери не можа да се справи с това. Но има ли значение? Кой ебал-ебал. Другите- да завиждат. 

четвъртък, 5 ноември 2015 г.

МЕНИДЖЪР "СРЕЩИ"


       Ами, пичове, не е ок! Не е ок да съм на 34 и да не съм направил нищо запомнящо се в този живот. Супер накратко нещата стоят така: десет години работих в една голяма фирма за софтуер, където започнах като съпорт и стигнах до мениджър на това, после мениджър на онова. Нали знаете, като сложиш мениджър отпред и все тая дали е на продажби, на хора или на столовата. Но пък моето си беше сериозно.  И аз си мислех, че наистина  раста в кариерата по един образцов начин. Заплатата беше чудесна, е –свободно време като мениджър на онова нямах много, но пък се чувствах пълноценно, защото имах и Лина, която харчеше голямата ми заплата и ме караше да се чувствам обичан още, откакто се срещнахме, поръчвайки си един и същ сандвич в обедната ни почивка в Бизнес Парка.
      И какво се случи? В офиса дойде някакъв наперен 27- годишен гъзар, върнал се от Лондон, разбираш ли, и за нула време ми взе „онова“ поста, върна ме на „това“-то, после даже една идея по-надолу и аз, човекът-лоялност в тая фирма си пиех кафето с чичо Пепи-портиера на нашата сграда, защото нямах никакви задачи и отговорности.  Тоест, когато заявих, че напускам излезе, че аз така съм си преценил, а не че оня тъпанар буквлано ме натика в ъгъла. Та имаше по една сълза от колегите, все едно изпращат ветеран от войната.
      И така, за първи път от много време се излежавах на дивана необезпокояван, открих невероятни тъпи неща по телевизията, развих неподозиран интерес към 24 kitchen  и пробвах да направя едни задушени патладжани, но резултат беше биологично оръжие.  Спестяванията ми полека –лека си заминаваха, след толкова години не ми се работеше какво да е, нито пък ми се започваше някъде отначало.  Лина интензивно посещаваше някакви семинари по личностно разитие, и четеше безумна литература. Мернах случайно заглавията „Стани нов човек сега“ и „Привличай любов“. Доста се притесних, когато видях второто. Нали има мен? За какво й е да привлича любов? Чия любов още иска? Реших да поставя въпроса директно и тя ми избълва един тон клишета, които по никакъв начин не са присъствали в нейния речник преди това. Да съм се погледнел на какво съм заприличал. Един човек без път и посока, който не й обръща внимание, и който ако не се беше случило това в офиса е щял да прави едно и също до 60-годишна възраст. А тя сега се променяла, била осъзната и имала нужда от време да си помисли, защото в този ми вид нямала работа  мен, а както се казвало на не знам си какъв уебинар ( значи не само семинар, ами и и уебинар) : колкото повече отлагаш решенията си, толкова повече живееш по стария начин.
        Уха! Толкова дълго говори Лина и толкова неща каза, че наистина само е чакала момент, в който да се обадя. А аз само полу-шеговито  попитах „Защо четеш тази книга?“. Нещата явно не са толкова безобидни. Чудех се какво изпускам.  Кога тя е станала човек, когото не познавам и защо е решила да се променя?  Доста се сдухах от събитията, още повече след като и си посъбра нещата и отиде временно при сестра си.  Пиех бира сам в хола, което ми изглеждаше като най-отчайващата картинка на света, но стана и по-зле. Реших да намеря в интернет уебинара ( боже, колко тъпа дума), който така е разтърсил моята Лина.
        И какво виждам? Един плешивец, някъде моя възраст, в доста стилна риза седи и разправя на близо 60 човека някакви неща, които бих казал, че са ясни и установени и той нито открива топлата вода, нито ги казва по кой знае колко завладяващ начин.  Чекирам този пич- има си страница с 50 хиляди лайка. 50 хиляди! Аре, стига бе! Канал в Youtube, блог, издал една книга, пише втора.
Тотален интернет гуру, където и да напишеш „отлагане на решения“ все той ти излиза с идиотската си фотосесия, в която е насочил пръст към бедния потребител и гледа през очилата си право в теб.
        Цяла нощ бродих из дебрите на интернет, които не съм знаел, че съществуват. Хора, които те съветват за какво ли не, без да е ясно дали те самите са вещи по темата, тъй като никога не можеш да разбереш дали биографията им е истинска. И жените....ах, прекрасните жени. Те гледат, лайкват, споделят умни цитати на фона на залязващи слънца, ходят на семинари, водят си бележки от това как се прави фелацио, до това как да са по-добри хора...Мен, ако питате , ако го има първото, със сигурност са добри хора!
Но, не това е важното! Открих новото си призвание!
Трябва да завладея интернет! Именно с това, от което най-малко разбирам: любовта! Имал съм супер дълга връзка с Линчето, преди това не е като да не съм бил по срещи и да не съм се занимавал, но не смятам преживяванията си за актуални към днешна дата. И въпреки това, точно любовни съвети реших да разпръсвам във виртуалното постранство. И понеже обичам да има мениджър пред всичко, което правя, нарекох страницата си „Мениджър  срещи“ . Работното заглавие беше „Мениджър любов“ , но реших , че е много претенциозно.
       Ще кажете, че напълно съм изперкал, но истината е, че бях много ентусиазиран.  Накарах моя приятел Павката да ми нащрака готини снимки, но лицето ми да остане загадъчно . Все пак не желаех някой от познатите ми да ми се подиграва. Барнахме ги в черно-бяло и изглеждах все едно ходя по срещи  от както свят светува и то само с модели на бельо.
Така че всяка една жена, която не е модел на бельо виждаше в мен и моята снимка с неясно лице именно човекът, който да я накара да се почувства така.
       Всичките ми социални мрежи и страници бяха вързани и аз всеки ден публикувах по някое прозрение, което излизаше навсякъде и се споделяше все повече и повече, особено като ударих и малко платена реклама на своята дейност.  Цитати от сорта:  "Когато отивате на среща помнете: не вие имате късмет, а човекът срещу вас“. Пф, какво дори означава това? 3897 лайка и 200 споделяния. И, забележете,  само след няколко седмици.
      Като посъбрах още самочувствие и крилати мисли направих платен уебинар с някакви установени от мен правила. За краткия ми  престой в сферата на така нареченото „личностно развитие“ разбрах, че е много вървежно да слагаш цифри на правилата и принципите си. 10 бързи начина да отслабнете, 7 стъпки да станете милионер, 49 начина да направите суфле, 66 причини да откажете цигарите, 20 неща, които да направите преди да остареете и да ви заалармира простатата, 100 неща, които ни правят щастливи и така нататък. Мисля, че само за това как една жена да откаже секс на един мъж си има само едно златно правило „кажи , че те боли главата“, всичко друго подлежи на разтягне не локуми. И аз се спрях на цифрата 5! 5 златни правила за успешна среща!За любовния живот 10 е твърде голямо число, 5 се възприема по-лесно, носи усещането за бързина и ефективност, с Лина сме били заедно точно 5 години и като цяло има някакъв по-специален вайб.  Имаше записали се 100 жени! 100 жени, хора! Разбирам защо Кобилкина е милионер! Аз не станах милионер, но имах първи съществен хонорар и бях повече от доволен. 
   Не сте си платили за уебинара ми, но хайде, ще ви светна за 5 точковата ми система.
1.     Покажете интерес ( скрито послание: стига сте се правили на ощипани госпожици, ако харесвате някого)
2.    Изглеждайте добре ( скрито послание:  кой колкото може, положете усилия и се чувствайте добре в кожата си, защото никой няма да види голямата ви добра душа, запрепречена от голям, голям гъз)
3.    Слушайте! ( скрито послание: айде стига сте приказвали за себе си,приятелките си и колко сте интелигентна и с разнообразни интереси. Ако оставяте мъжа да говори повече, той не само ще ви сметне за умна, но и себе си ще вземе за страшен цар на приказките.  И ще се почувства добре. А после и вас ще накара да се чувствате добре)
4.    Говорете с тяло! ( скрито послание: мъжете възприемаме 90 % от заобикалящия ни свят чисто визуално. Вашите жестове и погледи ни говорят много повече от мяукането ви. И може да казвате „ Не съм такова момиче, не си лягам на първа среща“, докато някой е отгоре ви в действие и не му обяснявайте после „Аз нали ти казах“.
5.    Бъдете себе си! ( скрито послание: знам, знам, че е клише, но все пак. Бъдете максимално вярна на себе си. Ако не се гримирате, не идвайте като Елза Парини на среща. Ако ви кефи Джорджано , не казвайте, че е зле, само за да се харесате на някого. Така или иначе хората се опознават цял живот, нека стартът е максимално откровен)

     Да, знам какво ще кажете. Че се подигравам на онзи интернет плешивец, но и аз не откривам топлата вода и не казвам нищо ново. Но, хайде една шеста точка от мен- не е важно какво казваш , а как. А на мен второто явно ми се удаваше.
    С времето стана необходимо и да отговярм на въпроси в реално време, моите почитателки искаха и семинар на живо. Е, имаше и такива, които подриваха имиджа. Една беше написала в страницата ми, че за нищо не ставам. Бил съм дал съвет:говорте с тяло и покажете интерес. Жената пипала косата си често ( по некно мнение флиртувайки) и мъжът с нея я попитал дали няма въшки. Но аз не позволих недоволните клиенти да диктуват нещата. Винаги извъртах  и въпреки че пак се появяваха изказвания, че не съм никакъв мениджър срещи,  интересът растеше.
      Минаха няколко месеца. И една жена си плати, за да разговаря с мен на живо по скайп. Тя знаеше, че не си показвам лицето. Да, и такава функция бях пуснал. И чух Лина. Сякаш почти бях забравил за нея, увлечен в новото си амплоа. Тя звучеше тъжна. Аз замръзнах на място и само й написах „говори“.  И тя започна. Говореше за този мъж, в когото била много влюбена, но не знаела той какво усеща, въпреки че били заедно от толкова време. Независимо какво му казва, той сякаш не я чува и не я познава , а когато си е тръганала и е очаквала той да осъзнае някои неща, този просто повече не я е потърсил. Кой  е този бастун ли? Това бях аз, разбира се. Слушах и не познавах човека, за когото говореше. Та нали започнах всичко това, заради нея.  Написах й , че искам да се срещнем утре на обяд. Тя се изненада, но се съгласи.

      Дълго време след това зяпах в една точка. Знаех само , че я обичам. Изтрих всички страници и акаунти. „Мениджър срещи“ утре имаше най-важната среща в живота си. И никоя  система от правила нямаше как да му помогне.  Може би единственото, което ще приложа е точка 5. А може би и само този съвет трябва да същесвува като цяло:  Бъди себе си....пък каквото стане.

понеделник, 22 юни 2015 г.

СОФИЯ ДЕ ЖАНЕЙРО

     

     София е прекрасен град! Един български рапър й казва София де Жанейро, а едни култови американски рапъри я нарекоха “fucking New York”!  И преди София да се е възгордяла напълно, спирам да цитирам рапърите, че те нали нямат много речник и  ще стане леко Паулу Коелю ситуацията.
      Важното е, че из дебрите на нашето ориенталско-бруклинско сити се случват какви ли не невероятни истории, които може би завинаги ще останат неразказани, просто защото не са станали в някакви тежки градски клишета за грях като Лас Вегас, Берлин или Париж. Ако беше там, всеки казва „ Е, в такъв град какво друго да стане?“  А София? Тя просто си е много яка, но световното съзнание не се е отворило, че тук може да те сполети нещо кой знае колко невероятно.
       Ако и вие сте от тези хора, които смятат че трябва да минат през терминал 1 и 2, за да стане нещо и да им стане като цяло, нека ви разкажа една истинска история. Няма измислени герои, няма преувеличени детайли. Живият живот в една привидно скучна делнична вечер.
        Нашият главен герой се казва Радо. Умен пич. На 26. Учи и работи, няма си още МПС и живее на квартира в София. Съквартирантът му се казва Симо. Много се разбират, знаят се от 1000 години, живеят заедно само от 1, но всичко е ток.
        Радо има спорадичен успех с мацките. Понякога ги навъжда много, друг път яко суша, постоянно води некви „тиндърели“ по софийски културни събития, даже на Пощенска Кутия веднъж. Пуска свежи лафове и  не се взима твърде насериозно, което като цяло е добро начало за каквото и да е. И въпреки че той е наясно, че тия неща са ясни, нещо сега пак е суша, а тазседмичният каталог в „Тиндър“ е леко малолетен.
        Пият си със Симо биричка кротко в апартамента и Радо сваля картите, че  секса от бая отдавна е мираж. Нашето подсъзнание винаги знае как да ни помага във всякакви ситуации, затова не е чудно, че именно в този момент Радо се сеща за своята млада 28-годишна шефка в офисчето, която има поглед на Рейнмен, но й се ебе постоянно. Ама не с кой да е. С него. Направо, ако бяха в Щатите, да й е сложил ограничителна заповед. Симо веднага се сеща, че е виждал  Шефката  и че в нея наистина има психо/изнасилвачески вибрации. Но както си стоят и лежерно й се подиграват, Радо вече е пуснал един също толкова лежерен месидж на каката. И тя съвсем сериозно заявява, че идва у тях. Сега!
        Настава лека суматоха. Радо ще трябва да слиза до денонощния- да вземе все пак нещо за пиене, да си има цигари, не е зле да си смени и тениската. Симо си седи по джапанки и се забавлява. Отива си в стаята като си мисли, че всъщност няма да се получат нещата.
         Радо също не е много сигурен какво ще стане, когато Шефката пристига решително, разполага се смело на дивана в хола, вади джойнт и му казва да се отпусне и  се радва, че е преодолял работните им взаимоотношения ( Радо винаги се е измъквал при нейната настоятелност именно с тази уважителна причина). Тя носи къса рокля, вдигнала си е краката все едно вече живее тук, дърпа си смело от тревата и му разказва някакви безумни истории. Радо отказва да пуши, сипал й е вино, което тя унижощава със скоростта на торпедо и той вече се чуди кой наистина се е притеснил в тази ситуация. Шефката се залива от смях  на някакви глупости  и Радо вече осъзнава, че женският недоеб е един от най-големите проблеми на света и той наистина трябва да помогне с каквото може. Една незадоволена жена сговнясва деня на минимум 5 човека, а после й се налага да остане и насаме със себе си, така че трябва да се работи за каузата и някакви незначителни детайли като това, че той всъщност не я харесва особено не бива да пречат на нищо!
           И така, Радо скъсява дистанцията готов за подвизи, но Шефката вече е и пияна, и напушена, а в опит да я целуне, тя едвам се сдържа да не повърне и заявява провлачено, че й е необходимо да си легне. Радо е джентълмен, разбира се.  Води я до леглото си, където тя се строполясва и заспива като талпа. Толкова беззащитна, че тъкмо да си помислиш, че  е миличка такава...и тогава захърква лекичко и си излизаш от стаята.
         Младежът отива в кухнята, където Симо пуши цигарка и подпитва какво става. Докато Радо разказва изведнъж в чата му излиза онлайн една мамасита , с която си пишат мърсотии от време на време. Тя явно търси внимание, защото вече е полунощ , а  му праща някакви си закачливи картинки.  Тука ще има игра. И докато се усети, Радо получава съобщението „ Идвам, ама ако ми платиш таксито!“.
       Така. Вече подчертахме , че Радо е джентълмен, очевидно с нужди, така че таксито не представлява никакъв проблем. Било то и  идващо от гъза на географията. Симо предлага да си легне до Шефката, за да им освободи легло, но хуманните му подбуди биват порязани.
         Радо се гледа в огледалото.  Днеска свежарка изглежда. Очевидно му е ден , може би най-вече , защото не се напряга много, няма идиотски чувства, които обикновено пречат на такива добре стекли се събития и превръщат човек в притеснен тийнейджър.  Така че, хайде по течението , а любовта ще оставим за някоя, която ще си плати сама таксито.
         Симо отваря вратата на Мамасита, защото Радо пикае. Напрежение си е все пак. Вижда й леопардовата чанта, казва й „мяу“ , но за втори път тази вечер остава отрязан и неразбран. Най-добре да си стои в стаята.
          Радо и новата му гостенка вече са в хола и втората бутилка вино има своя нов потребител. Мълчанието е леко неловко и пичът решава да бъде супер честен, като си признава, че в спалнята му спи друга жена. Мамасита не се впечатлява особено. Даже май се възбужда от това и леко се смъква между краката му, хвърляйки дяволити погледчета.
          Радо е меко казано изумен. Всичко , което са си казали е „ Здрасти! Здрасти. Как е? Добре. Мълчание. В стаята има друго момиче. Ок“ и сега това? Наистина?! Какво стана с ловуването, с играта преди секса, с малко флирт? Толкова ли е лесно всъщност?  Но после нашия герой си спомня мъдрите думи на един стар плейбой пияница в неговото село, който още преди десетилетия му каза , докато си пиеше в 10 сутринта в кръчамата „ Мойто момче, от мен да знаеш -свирката нема име и нема лице“.  През цялото си юношество Радо не беше сигурен , че разбира дълбоката мъдрост. Но ето. На 26. В първата си квартира, малко след полунощ, той осъзна, че фелациото, което в момента получаваше няма нищо общо с личността, която го извършваше.
       Свършил....с прекаленото мислене, Радо вече е готов да се „продължава напред“, но телефонът на Мамасита издрънква малко странно. Такова едно ...чуждестранно. Тя се втурва към него, явно развълнувана. Прочита си съобщението, лицето й засиява, хваща си леопардовата чанта и казва, че си тръгва. Ще дойдат да я вземат. Радо е толкова зачуден кой ще дойде, че направо си пита. Тя спокойно си слага червило и казва: „ един пич от Благоевград“. Чакай, чакай! Той пътува от Благоевград, за да я вземе?
        Радо искрено се разсмива от факта, че ако той й е платил само едно такси, тоя пич от Благоевград се е вътрил с доста повече кинти за дизел, само за да получи една свирка. Нашият човек се изпраща спокойно с мацето, все едно са си съседи, които просто са си услужили с чаша захар.
          Симо пак слуша в кухнята какво е станало в порочния хол. Що не спи тоя човек, не се знае. Но пък на Радо му се доспива. Вече е към 2 . Ляга си спокойно в спалнята, почти забравил , че там лежи чуждо тяло. Но тялото се размърдва. Била будна от известно време и се чувствала доста по-добре.
           Радо вече наистина е „над нещата“ и все така откровено разказва за посещението,което е имал. Но познайте какво отговаря Шефката? „Ами...ок“! След което с прилив на нови сили се нахвърля върху него, чакала този момент толкова отдавна. Младежът усеща, че нещата започват да се случват тотално против волята му. И все така съпротивлявайки се , всъщност продължава да ги прави.  И ги завършва.
           След около час отива до кухнята, където познайте кой не спи? В очите на Симо се чете възхищение и възторг.  Гранде Радо изглежда така, сякаш е спасил човешки живот, изродил е пеленаче, плувал е с делфини, видял е Господ. Следва най-сладката цигара в живота му. Симо вече не издържа на бруталното разминаване между неговата вечер с цъкане на Angry Birds и тази на Радо, и отива да спи.
              Нашият герой обаче не може още да заспи. Само след няколко часа ще посрещне изгрева в този чудесен, чудесен град. Град, който  не може да ти предложи неща като Рио, но понякога е важно само да си  на точното място в точния момент, за да могат нещата просто да ти се случат. Всичко, което казваш –работи. Всичко, което не казваш- също. Действаш или не, просто е писано нещо да стане.
Онази вечер точното място беше апартамент на Опълченска. В София. Сори за тези, които не живеят тук.
          
        
    




вторник, 3 февруари 2015 г.

НАРЪЧНИК ПО ЛЕТЕНЕ

     


    Жените обичат с ушите си! По-кратко и ясно от това не мога да го кажа. А все пак имам хилядолетен опит във взаимоотношенията между хората.Но нека ви се представя. Казвам се Любовна Илюзия, по-прякор „Филмираната“ , живея на облак, направен от обещания,и ако те спрат да съществуват, падам и аз. Не, моля ви. Не ми говорете за Купидон. Писна ми да съм като някакъв крепостен селянин на това типче със стрелите и да се съобразявам с него. Плюс това той действа в друг ресор- например любов от пръв поглед, където после хората няма какво да си кажат и пак идват на моя облак. Купидон се е замесвал в какви ли не ситуации-от Ромео и Жулиета,през Ана Каренина и офицер Вронски до Петко Сертов и жена му, така че няма да си говорим за него, нито за протоворечивата му биография.
      Да се върнем на моите прозрения, защото освен че се рея в небето,дейностите ми включват вдъхновяване на поезия, песни, следване на модните тенденции в татуировките,посветени на някого и  изпиването на огромни количества вино от личната изба на Дионис. Та смея да твърдя, че съм доста проникновена, когато съм  пияна. А това е винаги.
       Запомнете, хората се влиаят от външния вид, точно 5 минути и 30 секунди. Преценяват нивото на физическото си привличане, което в началото даже може и да не съществува, ако не е минал онзи скитник Купидон, като биатлонист, който още се учи да стреля. Оле Ейнер Бьорндален сваля 5 от 5 мишени, нашият приятел 25 от 5, образувайки триъгълни и шестоъгълни форми, които се въртят в порочни кръгове. Ох, пак говоря за него. Терапевтът ми –Атина Палада, богиня на мъдростта, каза, че може би това се дължи на подтиснати чувства, но тя понякога забравя как се казвам и какъв живот живея. При мен всичко са подтиснати чувства. Проблемът е като излязат!
       Но,по темата. Откакто свят светува жените допринасят развитието на алкохолната индустрия, чудейки се защо думите, които са чули от мъжете, се оказват пълно „тинтири-минтири“. За личност с моето образование и речник, ще се запитате защо подбирам точно това словосъчетание. Ами, защото и след препрочитането на Омар Хаям, което си ми е нещо като лични дневници, по-подходящо не съм намерила. В мъжкото ДНК е закодирано древното знание, че колкото си по-сладкодумен, толкова повече крака и сърца се отварят за теб. Мълчаливите типчета са най-свестни, но тях никой не ги забелязва до 28 годишна възраст.
      Винаги се започва с „ много си красива“. Но вече ви споделих, че след 5 минути и 30 секдунди, това вече няма никакво значение , затова жените изискват да чуват това постоянно, но спират да му вярват, ако комплиментът не се надгради с още невероятни качества. Лично наблюдавах история, в която дамата киселееше, че не й се казва вече, че е красива, а когато и биде казано, тя възкликна „Е, само т‘ва ли?“.
    Мъжете са рационални същества. Осъзнават, че думите имат огромно влияние върху жените, но изобщо не разбират защо това се случва. Ако някой на тях им каже, че са красиви, ще го сметнaт за гей, а ако идва от жена, ще е просто тъпо. Те искат комплименти за друга част от тялото си, за където все още не е измислен универсален словоред, така че на тях им стигат и междуметия в правилния момент. И са си супер. Ако са умни,забавни и изглеждат добре, те вече са наясно с това и нямат нужда някой постоянно да им го повтаря и да е Captain Obvious.
    Но жените са друг звезден прах на Вселената и затова не само , че базисните неща трябва да са константа, но и ще дойде време за така наречената „специалност“. Жените искат да са единствени, неповторими, специални и незабравими. И обичат да датират всичко в перода „завинаги“. А ако нещо е „завинаги“, това е факта, че мъжете не разбират от обувки- нито от римски сандали 32-ра година преди Христа, нито от „Маноло Бланик“ -2015-та година след Христа. Така  че, каквото и да ви се каже от вашия патриций  по този параграф- идва директно на моя облак. Но да лежах само на обувки, нямаше да ми е толкова удобно. Тук си имам и много други неща.
     И все пак остава най-важното. Историите идват и си заминават, в писма , фейсбук чатове, лайкове в инстаграм, на различни езици, възрасти и култури. И остава голямата мистерия- истинско ли беше това между двамата човека X и Y. Е ли възможно, питат дамите, да ми е казал, че ме обича , а след това така лесно да продължи напред, все едно съм била просто поредната(пак синдрома на „специалността). Аз поща не приемам от 14 век, защото ми се отразява зле на нервите, така че ще го кажа само веднъж и евентуално ще го включа в новата си книга, само още не съм си избрала писателче, защото ми трябва да е много филмиран. Хората обичат! Понякога за 5 минути и 30 секунди, понякога за доста повече, с реални илюзии да стигне до „завинаги“. Не съдете, не преценявайте, не се терзайте и не търсете скрит смисъл там, където го няма. Във всеки споделен хубав момент е имало нещо истинско, а разликата между преходната и дълготрайната любов е...само една илюзия. Не спирайте да си говорите „тинтири-минтири“, защото иначе ще остана бездомна и ще трябва да пускам DMS кампания. Но мисля, че няма опасност това да се случи. Вярваме на това, на което искаме да вярваме и приемаме това, което смятаме, че заслужаваме. А сладките думи...те просто са нашето оръжие да преминем през този живот по-приятно. Това добре прозвуча, дали да не го пусна като съобщение на Купидон?


четвъртък, 6 март 2014 г.

ВСИЧКО СЕ Е СЛУЧВАЛО И ПРЕДИ


Беше едно от онези много тъпи морета, които сякаш не са се случвали, но все те преследват като досадна муха в лепкава юлска жега.  Това, специално си го спомням, защото АЗ, уж „какичката“, останах без  никакви опции  и се принудих да прекарам няколко дена с по-малкия ми брат, тогава 17-годишен,  и феноменално нелепите му приятели. 

Водена от така красивата и човешка мотивация „поне да видя морето това лято“ , бях решила да отида за 5 дена на техния къмпинг. Все едно бях отишла в Бенгази  Петте дена бързо станаха 3, защото не можех да издържа на толкова много бира, вицове за пръдня, въртенето на рипийт на албума на некви death метъли и истеричен смях. Когато споделих притесненията си, получих само: „ Сестра ми, кат не те кефи, хващай  пътя“!    В този момент сякаш шамана на племето ме прокуди, защото настъпи неловко мълчание. Нелепите приятели  реагираха с лека доза съжаление, защото нямаха против да ме гледат по половинка бански, но при всички случаи бях някакъв непознат екземпляр: сестра-кифла, която е дошла да се пече,ама ако може да няма грозна разлика, да забие някой спасител и да пие фрапета. Неща, тотално неразбираеми за тях.

Не съм кифла, нямам против да забия спасител и си тръгвам. Братът-шаманче поне ме изпраща до жп гарата. Никога не съм разбирала защо не ни се получава комуникацията. Не, аз наистина не схващам  принципа , по който той мисли и какво изобщо му се върти в главата. Моето идване тук  е пълно безумие, но по-безумно е да му споделя как трите истински кифли  мои приятелки са провалили общото ни море, заради любовни саги с някакви субекти, за които не искам и да знам. Обидена, потна, глупава, горда, а вече и прогонена от място, на което дори не искам да бъда.

Братът говори по телефона с  най-добрия си приятел Хамстера, който казва, че могат  и да се държат по-човешки , ако се върна.  Прибелвам очи в ясната си позиция по въпроса.  Седим си на перона и си мълчим.  Минава една циганка и ни иска дребни , за да ни гледа в бъдещето. Казваме й да се разкара, аз-мило, моят близък роднина-обратното. Тя ни се хили и казва най-неочаквано, че ние двамата се познаваме няколко живота. И във всеки един сме смъртни врагове. Трябва да започнем да оправяме взаимоотношенията си, за да се освободим един от друг.  И си тръгва.  Много ясно, че ни е много смешно. Бъзикахме се половин час като даже се правехме на Дарт Вейдър и Люк Скайуокър, които отказват да се превърнат в Мики и Мини Маус.  Накрая получавам мило потупване по рамото за довиждане.

         Когато се върнах в София, не знаех, че ми предстои да отворя частен терапевтичен кабинет за трите кифли, които след като ме оставиха на произвола на лятото, били изживели бурни събития с любовните половинки. Имаше твърде много въпроси, на които те искаха някой друг да им отговори. А аз идвах от метълски  къмпинг!!
Но реших да се изявя като гуру на необяснимото ( за жените това са 97, 6% от нещата, които им се случват с мъжете) и казах и на трите първото нещо, което ми дойде на ум. „ Вие се познавате няколко живота! И във всеки един сте били смъртни врагове! Трябва да се научите да се обичате...ама няма да е и този живот!“

Ех, жените! Само ни дай предопределеност! А ако понятието „любов“ бъде разпростряно в рамките на няколко живота, положението става неспасяемо. Не знаех какво отключвам с великата сила на ромската мъдрост, която изрекох. 

Години и години минаха от онова лято, а трите кифли, все още мои приятелки ме заливат със своите истории, защото явно аз съм знаела повече от тях.  И аз слушам. Тя писала-той не отговаря, но се виждало seen. Защо го прави? Защо, когато тя показала интерес, той се дърпал, а сега когато не й пука, той направо й счупвал телефона?  И защо , защо, защо искаш някой десет пъти повече, когато той не те иска и обратното? 

Всичко, което казваха и правеха, те и мъжете , които харесваха сякаш беше едно и също. Сякаш се случва хиляди и хиляди пъти поред и те знаят какво ще стане, но не правят нищо различно. Всички оглупавят от любов, жените искат внимание, мъжете не искат драма. Всеки път. И така пак и пак, едно и също, докато с някой човек не улучиш точния тайминг. Всичко друго е водовъртеж и плоча само с две страни, която с много малко хора можеш да слушаш по трети начин.

Междувременно , брат ми отбеляза страйк, като убеди и трите кифли по отделно в креватната им предопределеност с него. В не особено далечен интервал една от друга. Та когато той ми съобщи, че напуска страната, реших, че най-накрая ще му се излее малко женска психопатия на главата. Защото той много, много я заслужаваше.  Но не. Тя се лееше само върху главата на Хамстера, който чака второ дете от една мацка, на която не се сещаше името 1 седмица след като бяха заедно.  На такива като брат ми им се разминава. Те преминават през живота като хлапета по плоските камъчета в реката и понякога даже не можеш да им се сърдиш.

Седим си и си мълчим. Само аз го изпращам на летището. Виждам го, че се вълнува, че очаква, че няма търпение. Изобщо не съм наясно какво си мисли и не знам какво да му кажа.  Виждаме как ревяща дебела майка изпраща сина си. По наша преценка момъка не може да е тръгнал за никъде другаде, освен за олимпиада по математика някъде в Азия. И много ясно, че ни става много смешно. Разиграваме цели сцени, в които аз съм дебелата майка, после е той.
Накрая го побутвам  мило по ръката за довиждане и го гледам как се изкачва по ескалатора към самолета.  Чувствам се странно. Нещо се беше случвало и преди, но не мога да се сетя кое точно. Е, поне с брат ми имам няколко живота време да разбера.


сряда, 4 декември 2013 г.

Защото Има Смисъл ( In Memoriam)


Странно нещо са моите четящи навици.  Или ще мине много време без да разлистя нито една страница, или ще чета книги една след друга, без да спя. 

Тези дни явно се намирам във фаза две, защото към 4 сутринта приключих с поредната книга. Една чудесна книга. Плаках и заспах с подути очи. Разказваше за любовта между двама тийнейджъри, които имат рак и докато си мислиш ,че девойката е пътник, а момчето се възстановява, накрая умира той.
Любовта винаги е хубаво нещо,а  болестта е гадна. Какво пък толкова специално има?  Специалното е, че усещаш кога нещо е вярно и истинско.  А аз никога нямаше да плача толкова много на тази  история, ако не беше Коко.

Повечето от вас не го познават и са доста прецакани, защото никога няма да го срещнат. Коко имаше рак, но по-скоро този тумор извади скапан късмет да се образува на някой толкова специален. Не се бъркайте, не ви пиша за нелепата смърт на един от най-близките си приятели. С Коко просто знаехме, че сме от една порода.. От него научих как може човек да се отнася към болестта. И когато в книгата, която прочетох всички тийнйджъри говореха с  чувство за хумор и сарказъм към болестите си, вече бях наблюдавала, че това е възможно.

В романа двама приятели с рак си приказват. На едния току –що са му отстранили очите, заради тумори. Диалогът е следният:
-Как са очите ти?
- Супер са. Единственият проблем е, че не са на главата ми.

Коко ги можеше и по-брутални. Когато никога такава история и такива герои не са минавали през живота ти, ще си четеш книжка, ще си мислиш колко е гадно да имаш рак и после ще четеш нещо друго.
Но има смисъл от малките срещи, които вселената ни урежда с различни хора. Песъчинки от времето, които ,обаче, си спомняш и след години. Точно такава „малка-голяма“ среща за мен е Коко. Виждам го в книги, саркастични шеги, ситуации и хора. В чужди и мои спомени, в нещата, които е написал и в случайни снимки от рожденния ми ден. Замислям се колко малко съм го познавала и че наистина не е толкова ярък, само защото го няма.  Това е някакъв страничен ефект-несправедливост към хора, които имат в повече да дадат на този свят. И които ти помагат поне да се опиташ да го познаваш по-добре.


Скръбта не ни променя. Тя  разкрива същността ни. Но аз не искам да измъчвам и себе си , и вас с проклетия, нелепия , но единствен начин, по който тече живота, защото просто не можем да го променим. На някои хора им е писано да велики, на други не. На някои им е писано да са запомнени, на други не. Всичко, всичко, всичко на света от създаването му досега е само мигане на окото и звезден прах за Вселената.

Много ни се иска за нея да не сме само „ човечеството“, а  всеки да е изключителен индивид, когото тя да запомни, обича и възнагради. Но това май не го прави Вселената. Това го правим ние, хората, помежду си, докато сме живи, докато сме на този свят и докато срещаме други хора, които оставяйки по нещо от себе си в нас да живеят вечно. Защото има смисъл времето да е относително. Ние сами решаваме кой миг да бъде безкрайност и коя безкрайност миг.

неделя, 15 септември 2013 г.

ДА БЪДЕШ...ИЛИ НЕ

       
         Като малък исках да стана космонавт. Само че , когато кучето Лайка ме изпревари и установих , че така и не мога да зацепя как се изчислява косинус, реших че да си космонавт е банална мечта. Банално беше и да си избирам професията по това колко момичета мога да забия с нея. В гимназията бях си навил да имам банда и да съм нещо барабанистче, басистче...Много лесно ми се виждаше. Но какво прави един десетокластник, който не може да свири на нищо? Става рапър, разбира се. Ама от онези, които римуват  „пляс“ с „фляс“ и „влизам в трака“ с „бум шака лака“. Към мен се присъединиха Бобсъна и MC Харпуна и сформирахме група „Ново гето“. Не знам защо  бяхме обсебени от това да сме „гето“, при положение , че всички живеехме в панелки и с нищо не бяхме по-специални, възпявайки живота в блок 517:

Със панелената рима,
Правим мозъчна цицина,
На къв се праиш, брат
ново гето не е твоя свят

Сякаш „Ново гето“ е нечий свят изобщо. Имаше една партида тениски с името на групата, два срока, в които момичетата от 8Д клас бяха влюбени в нас и 3 училищни концерта, на които почти се изложихме.  Бобсъна все си забравяше текстовете и накрая го отлъчих с кофти репликата „ Който не става, напуска кораба,брат“.  Разпаднахме  се и загърбихме мечтата някой от нас да стане вторият Еминем и да се върне за своите „гето братя“. Най-щастлива беше майка ми. За нея краят на първата ми кариера, беше началото на периода, в който „ставам човек“.

Човек става човек, когато сам си избира пътя. Но с времето все повече осъзнавам, че той никога не е само един.  Защото или прекаваш твърде много време да отговаряш на чуждите очаквания, или сам не знаеш какви да поставиш на себе си. Е, благодарение на ми мадре записах  да уча „нещо си“ в университета и тя се успокои.  В онзи момент, мислите ми бяха нещо такова:

Майко, стига ми опява
гласът ти остро ми дотяга
Примири се-няма да съм дипломат,
ако не –метни се в язовир Доспат.

    Връщам се назад и се убеждавам, че тези криви рими са мястото, на което се чувствам най-много  себе си.  Споко , в по-късна преработка замених „язовир Доспат“ с „неочакван обрат“ и няма опасност за лирическия герой.

   Прекарал съм ужасяващо количество време в това да се правя на търпелив, на влюбен, на загрижен, на непукист. А истината е, че като учиш „нещо си“, ще работиш  пак „нещо си“. И ако живееш „някак си“ много бързо се превръщаш в „някакъв си“. Да съм кофти рапър беше моето нещо, моята банда, моята мечта. И ето, годините летят и още си мисля за тези глупости. Даже упорито вярвам, че това ме държи да имам добра самооценка. До днешния ден.

Часът е 8:30.  Слагам една карирана риза, бръсна се,  казвам си няколко надъхващи реплики в огледалото. Отивам на интервю за работа. Няма нужда да симулирам ентусиазъм, защото май наистина ме е грижа. В някакъв период на нови начала съм и се гордея със себе си.

Извикват ме в офиса и кого да видя?  Ейч ар ми е ...Бобсъна. Шах и мат съм. Още не може да си запомни текстовете, защото чете дори въпроса „защо смятате , че сте подходящ за тази работа“.  Е, кажи ми честно, че съдбата не е с мен.  Хвърлям му се на врата, разпитвам го как е, а срещу мен сякаш е някакъв непознат. Пита ме дали съм амбициозен човек.  Егати тъпотията. Решавам, че се бъзика с мен и потвърждавам амбициозността си с факта, че съм се изнесъл от нашите и вече цял месец знам какво  са лишения. Смешката ми увисва самотно в пространството.  Чувствам се мега тъпо. Бобсъна е по-сух от пакет сухари, дава ми да разбера, че възприема работата си на сериозно и че аз никога няма да работя при него. В тотален шок съм какво толкова направих грешно и се запътвам към вратата. Точно преди да изляза го чувам да ми подмята тихо „ Който не става, напуска кораба, брат“.

Пия трета бира и се опитвам да издиря Харпуна във фейсбук. Ако и той ми е станал някакъв „млад меринджей“, аз ще съм този, който ще се метне в язовир Доспат, заклевам се.  Е, не! Сватба, бебе и албум „моренце 2013“. Какво стана с бунтовете? Не си ли спомня как написахме:

Не ща халки , а златни ланци
Ти си смотан, не ми пробутвай таратанци.
Някой ден , ще съм шеф от Спарта
И за да ме видиш, ще ти трябва спешъл карта


Ако реша да споделя с майка ми, със сигурност ще ми каже , че имам проблеми с порастването. Затова няма да го направя. Само едно нещо се чудя. Трябва ли дълбоко в себе си да останеш това, което винаги си искал да бъдеш, но не си станал?
Рапър, космонавт, барабанист, суперзвезда....И кога точно трябва да го пуснеш... и даже да го забравиш?
Ето ме. Работя, правя деца, ходя на море, качвам снимки от така интересния  си живот и обедното си меню и сънувам римата, която не ми стиска да кажа през деня.


Влизам в трака, с двата крака
И не ми дреме, колко време ще отнеме.
Не е важно на какъв се правиш,
А да бъдеш или не,
Някъде дълбоко непорастнало дете!