вторник, 1 ноември 2016 г.

СЕДНИ ДО МЕН



Седни до мен. Не бързай. Усмихни се.
Във теб аз виждам целия живот.
Препускат и се губят в мене дните
и търся още първата любов.







Къде е днес? Къде живее...диша?
Дори във снимките е все във гръб.
Едно писмо от младостта все пиша,
така и не намира своя път.


Така и трябва. Всичко се бунтува.
Покоят е илюзия във стих.
Небе и нощ ревнуват ли ревнуват
за кой е най-великият трептих.

                                                    За кой ли? За коя ли? Все едно е.
                                                    Сънят на любовта е наркотик.
                                                    Не се опитвай да го разгадаеш,
                                                    всичко е един безумен миг.

                                                                                                                   Боби Мирчев

Няма коментари:

Публикуване на коментар