четвъртък, 17 май 2012 г.

ПРЕДИ УПОТРЕБА ПРОЧЕТЕТЕ УПЪТВАНЕТО ( аз си знаех, че така ще стане)




Добре! Значи стоя си аз пред паметника и те чакам. Сигурно вече час.  Разказвал си ми десетки пъти за това парче камък пълно с история. Аз все не помня. Помня теб и  нашето място.Хиляди детайли, леко глупав сантимент.

Не ми вдигаш телефона. Всъщност не ти се обаждам. Аз никого не чакам, вечно закъснявам, мразя да пиша смс-и, но съм тук. Вече повече от час.
Сигурно ме гледаш отнякъде и ми се смееш. Винаги си се мислел за по-умен от мен и все се опитвах да ти докажа противното.
И аз знам много неща,мамка му! Защо преди не ти ги казвах?
Знам! За всичко – живо, мъртво, говорящо, безмълвно, относително, точно, временно, постоянно, локално, повсеместно, вътрешно и външно, криво и право, за безредици и безправици, плътски и душевни, умопомрачаващи и умораздвояващи есктази, падения, разединения и сливания, грях, следи, стрес... Само да ме пита човек!

Усещам как пак ми се смееш... Толкова ти е лесно, защото те оставих да взимаш решения. Знаех, че нашето беше невъзможно. Че имаш нея, че всичко е временно и че няма да дойдеш.

Четеш философия, пишеш ми оригинални статуси,  говориш кратко и ясно и това така ми харесва. Миришеш на хубаво, на чисто, на себе си...виждаш душата ми гола и моделираш емоциите ми все едно имаш форми за бисквити.
В главата ми е празно и затова се сещам за най-безумните неща, които знам и сама си ги коментирам. Мисля си за указания.

На сешоар: “Не ползвайте докато спите.” (да, това ми е единственото останало време да си суша косата)

 На луксозен сапун: “Упътване: Използвайте като обикновен сапун” (дано да не ви е първия сапун)

На кутия със замразена храна. “Указания за употреба: Размразете.” (ммм, хитро)

На пакетиран десерт (напечатано на дъното): “Не обръщайте” (късно, късно)

На полуготов пудинг: “Продуктът ще бъде горещ след загряването” (не думай)


На детски сироп против кашлица: “Не карайте кола и не работете с машини след използването на лекарството” (мдаа, ще можем жестоко да снижим броя на строителните инциденти, ако разкараме тия 5 годишни пишлемета от багерите)

На хапчета за сън: “Внимание: Може да предизвика състояние на сънливост” (НЕЕЕЕЕ!)

На опаковки с коледни светлини: “За употреба само в помещения и извън тях” (а къде не може?)

На кухненски робот: “Да не се ползва за друга цел” (тука вече нямам думи)

На пакет с ядки: “Внимание: съдържа ядки” (ще го има и в новините)

Пак на пакет с ядки: “Инструкция: Отворете пакета. Яжте ядки.” (Дишайте. Издишайте.)

На детски костюм Супермен: “Носенето на този костюм не ви позволява да летите.” (върнете ни парите)

На моторна резачка: “Не се опитвайте да спрете резачката с ръце или гениталии” (значи е имало опити)

Още съм пред паметника. Насаме с глупавите си мисли на една среща, която знаех, че няма да се състои.
Хилядите тъпи указания , всъщност са чудесни, защото поне ги имаш. Глупостта е опорна точка, от която бягаш, но ти помага че е там.
Ти се появи  без “листовка за употреба” и вместо аз да ползвам теб, стана обратното.
“Това, че единият обича, а другият не, не ви позволява да летите”
 (моля, върнете ми сърцето)

четвъртък, 3 май 2012 г.

КОМПЛИМЕНТИ


 Според баба ми най-висшето качество в духовната й класация е да си "скромен".
-  Ако знаеш какво чудно момче е, скромно, свито,глас няма да повиши...ей такъв ти трябва!

 В този момент вече съм си обула обувките и  обещавам да я посетя скоро. Скромността е за тези,които нямат други качества.  Но човек винаги скромничи, когато му правят комплименти, придружено с "да бе" , "айде сега", "ееемии" или "мерси" ( в най-добрия случай).  Изобщо не твърдя, че това може да се промени. Дори да знаеш, че си го заслужил биг тайм, винаги ще омаловажиш лекичко събитието , за да може и другите да се "почувстват хора".:)
 Но това не си личи, защото както Турийска  казва "Срамежлива съм някъде от три месеца". И всички сме така .Или поне аз.

Усмихвам се, усмихвам се любезно, благодаря, казвам нещо глупавичко в този момент или се  иронизирам ..
 Eх, тези романтичните комплименти...красиви, с някоя палава метафора-идват и си заминават. Но си спомням  странните.

Някой веднъж ми каза, че много добре "менажирам" тялото си. Един колега от Натфиз ме сънуваше с костюм на Жената-котка и за около час и половина бях истинска муза :)
Първата ми гинеколожка  съвсем кежуъл ми беше съобщила , че имам "много красива девствена ципа" (?!!?) , но пък тази красота не е от най-дълго траещите...Веднъж пък след супер нескопосан комплимент , на който само небрежно се усмихнах, авторът му изтърси:
" Е, ся няма ли да каеш нещо?"
Ето и някои други:
" Ако не бях гей със сигурност щеше да ти се случи нещо"
" Това лице, това лице...нещо като Мона Лиза" (???)
"Прасе, ти си ебати пича" (незабравими думи на моята приятелка Алекс)
"Имаш много харизматично дупе"


Като човек, който толкова много се вълнува от думите, намирам за малко нетипично, че  харесвам неизреченото и различните видове мълчания. И колко маловажно е да си просто "красива днес". Не знам как менажирам тялото си, но менажирам времето си. И обичам да е пълно с многословни хора, които знаят кога и какво да кажат. Всичко друго е въпрос на точен момент. Както, когато един познат ми се обади да ми каже ,че един мой пост в блога го е направил "щастлив човек, който се усмихва днес".

Този пост най-вероятно няма да ощастливи никого, но аз се чувствам добре от факта, че комплиментите ни карат да виждаме дори това, което не знаем за себе си. И да повярваме поне в шест невъзможни неща, още преди закуска.