събота, 17 юли 2010 г.

Триумфът на клишетата



Преди 2 години имахме следната задача в университета-да напишем история/ каквато и да е/, която да изобилства от клишета. И знате ли какво се оказа? Че най-трудното е да се сетиш за тях! Те винаги си идват естествено, не ги търсиш, не ги искаш. Те са част от нас.
И затова не мога да гледам разни изживяващи се като 'много арт' хора, които тежкарски си дръпват от цигарата и разправят колко им е писнало от клишета, а после подаряват на гаджето романтичен уикенд в Париж!( върха на оригиналното!)

Клишето е най -пряката и добре отъпкана мисловна пътека на съзнанието. Затова и ни е толкова лесно да тръгнем по нея.Винаги знаем,че е там. И не бива да бягаме. Защото не можем!

Но все пак имам един символичен топ 10 с неща, в които не искам да бъда въвличана по никакъв начин и от които ще бягам , доколкото мога.

Клише е:

1. Да ти паднат на колене, когато ти предлагат брак. И думите 'не мога да живея без теб'! (можеш, можеш...) Както пее Галка: ' Никой никога на друг не принадлежи..."

2. Да те скъскат по телефона/ или със sms!

3. По-умният винаги отстъпва! / yeah right.../

4. Червена роза с панделка/ бельо или нещо идиотско със сърчица за Св. Валентин. И репликата " малко, но от сърце'! (!?)

5. Да си се напил или напушил безпаметно само веднъж в тоя живот и да говориш истории, които започват с 'един път така се омазах, че..."

6. Да излизаш навън , защото е петък вечер. / Можеш и в понеделник , ако искаш. Петък с нищо не те задължава, по дяволите/

7. Да откраднеш гаджето на близък приятел!/ бляк- хем клише, хем гадно!/

8. Работа в 'млад и динамичен екип'.

9. Да имаш напълно сходни интереси с your love или пък
'да сте толкова различни, че не знаете как сте се събрали'. И още едно: 'за всеки влак си има пътници'!
(имам цял пост в блога за влаковете и пътниците в тях, така че няма да коментирам)

10. Репликата ' животът продължава'./ Не че не продължава, но винаги е много не на място като някой се опита да ти го пробута/
+ тук има и бонус: ' Послушай сърцето си!' / Ако искам няма да му дам думата с години!Пък!/

Списъкът може да продължи до безкрай. Най-голямото клише обаче си остава това да се опитваш да бъдеш различен на всяка цена.

Всеки е такъв какъвто е и винаги е изтъкан от клишета. И това не ни пречи понякога да бъдем и скучно романтични, и невероятно нестандартни. Да отегчаваме хората или да ги караме да се усмихват и да казват, че ' не са срещали такива като нас'. И това е клише, но какво от това! Между клише и класика разликата понякога е много тънка.

Show must go on...:)

8 коментара:

  1. Браво бе! На "млад и динамичен екип" се смях с глас... :} :*

    ОтговорИзтриване
  2. oh... s nedovolstvo zabelqzvam, 4e sum izri4ala ili pravila nqkoi ot tezi kli6eta, no kakvo da se pravi... ako kaja - nqma pove4e, broi li se?!?? :)

    ОтговорИзтриване
  3. Хаха!:) Там е работата- всички говорим/правим и си мислим за тези неща! Но щом казваш, че няма повече...:P

    ОтговорИзтриване
  4. Леле това всичко почна с 1 малка статийка! Браво Йо гордея се с теб !

    ОтговорИзтриване
  5. Ама кой се гордее с мен, че с това
    'анонимен'...?:)))

    ОтговорИзтриване
  6. Анонимен23 май 2011 г., 6:41

    Доста проницателност виждам в блоговете ти и особено в този. Всичко, което напиша може да се разгледа като клиширана дуплика и това е идеята, защото и за мен е общовалидно твърдението, че човек е "изтъкан от клишета" (колко клиширано че сме на едно мнение). Предполагам че ще разпаля любопитството ти Йо, но след като мога да избера анонимно да оставя следа в творческият ти свят и да те поздравя предпочитам да го направя така, защото такава е природата ми - потайнствена. Искрено се надявам да не организираш и-нет хайка и да проследиш IP-то ми. Нека междувременно те крепи мисълта на Софокъл:
    Времето разкрива всичко скрито и прикрива всичко ясно.
    Понеже това е първият ми коментар в твоят блог, всеки път когато изразя мнение ще завършвам с клишето: "Не сме ли се срещали някъде?" За да е ясно, че е анонимният Анонимен.

    ОтговорИзтриване
  7. Еха, наистина разчовърка любопитството ми, но със сигурност няма да проследявам IP-адреса, не заради друго, а защото не мога:) Така че дотогава оставаме в мистериозна комуникация, докато не решиш стъпка по стъпка да ми дадеш жокер и да разбера кой е анонимният Анонимен. И все пак , не сме ли се срещали някъде?:)))

    ОтговорИзтриване
  8. Анонимен24 май 2011 г., 3:25

    Естествено че сме, но това е от моя почерк (и е клише). Жокери под път и над път, за да е пълна мистиката бас държа че сигурно съм последния човек, който би предположила. Ще свържа коментара си с блога ти за тайните "Commedia Dell'Arte", като оправдание за анонимните си действия, и с надеждата да ме разбереш. И за да те насърча да пишеш, някъде прочетох че гласиш цял блог за модерните комуникации фейсбук и т.н. Давай, много ще ми е любопитно да видя гледната ти проницателна точка по въпроса. За сведение аз нямам фейсбук и ще ми е любопитно да видя този цял нов свят през твоят поглед. Ето ти жокер, надявам се доста да съм стеснил кръга.

    Не сме ли се срещали някъде?

    ОтговорИзтриване