Когато любовта решава да си тръгне,
решените въпроси са дотук.
И тръгва бавно, бавно пясъчното време
с метални стъпки и и метален звук.
Когато любовта реши да отмъщава,
светкавици и мълнии горят.
В безумие и ярост небето се предава,
предават се сърцата-защото няма път.
Огромни птици в черно и в бяло,
безмълвно в съня ни ще летят.
Сами ще сме пред свойто огледало
и две цигари бавно ще димят.
Когато любовта решава да я няма,
обръща гръб в един скандален час...
И всичко се разбива като морска пяна,
и тя отнася скритото от нас.
Автор: Боби Мирчев
Страхотен е! Ето на кой си се метнала! :*
ОтговорИзтриване:*:*
ОтговорИзтриване...И никой-никому прощава
ОтговорИзтриванепогледи поемат своят път,
взрачени в дълбоката естрада
която ветровете ни шептят.
..това беше моментна прищявка, нищо лично :-)
ОтговорИзтриванеХах!:) Ок,щом те е ударила музата ...
ОтговорИзтриванеКогато любовта решава да си тръгне,
ОтговорИзтриванезабравени въпроси са дотук,
и тръгва бавно, като пясъчното време
с метални капки и метален стържеш звук.
Когато любовта реши да отмъщава,
светкавиците бледи са и мълнии изстиват.
В безумие и ярост за небето се предаваме,
предават се сърцата не защото пътя няма го.
Огромни птици в черно и във бяло,
безмълвно във съня ни ще летят.
Сами ще сме пред свойто огледало
и две цигари бавно ще догарят.
Когато любовта решава да я няма,
обръща гръб в един скандален час...
И всичко се разбива като морска пяна,
и тя отнася скритото от нас.
малко по различно .. :)