вторник, 27 юли 2010 г.

КОГАТО ЛЮБОВТА СИ ТРЪГВА



Когато любовта решава да си тръгне,
решените въпроси са дотук.
И тръгва бавно, бавно пясъчното време
с метални стъпки и и метален звук.


Когато любовта реши да отмъщава,
светкавици и мълнии горят.
В безумие и ярост небето се предава,
предават се сърцата-защото няма път.

Огромни птици в черно и в бяло,
безмълвно в съня ни ще летят.
Сами ще сме пред свойто огледало
и две цигари бавно ще димят.


Когато любовта решава да я няма,
обръща гръб в един скандален час...
И всичко се разбива като морска пяна,
и тя отнася скритото от нас.

Автор: Боби Мирчев

6 коментара:

  1. Страхотен е! Ето на кой си се метнала! :*

    ОтговорИзтриване
  2. ...И никой-никому прощава
    погледи поемат своят път,
    взрачени в дълбоката естрада
    която ветровете ни шептят.

    ОтговорИзтриване
  3. ..това беше моментна прищявка, нищо лично :-)

    ОтговорИзтриване
  4. Хах!:) Ок,щом те е ударила музата ...

    ОтговорИзтриване
  5. Когато любовта решава да си тръгне,
    забравени въпроси са дотук,
    и тръгва бавно, като пясъчното време
    с метални капки и метален стържеш звук.

    Когато любовта реши да отмъщава,
    светкавиците бледи са и мълнии изстиват.
    В безумие и ярост за небето се предаваме,
    предават се сърцата не защото пътя няма го.

    Огромни птици в черно и във бяло,
    безмълвно във съня ни ще летят.
    Сами ще сме пред свойто огледало
    и две цигари бавно ще догарят.

    Когато любовта решава да я няма,
    обръща гръб в един скандален час...
    И всичко се разбива като морска пяна,
    и тя отнася скритото от нас.

    малко по различно .. :)

    ОтговорИзтриване