сряда, 30 юни 2010 г.

BACK OFF



Няма да споменавам имена. Няма да казвам кога и къде. Защото ми казаха, че ми е 'много лесно', тъй като гледам от страни.

Ето каква виждам от това 'в страни', само че от който и ъгъл да се завъртя, все си едно и също...

Хората са мазохисти!Дойде време да изразя това 'гениално' прозрение в писмен вид.

Моя много любима и скъпа приятелка е късала и се е събирала с подобието си на гадже, около 1 милион пъти. Тя прави компромисите, тя дава вторите ( и 48-ите и 67-ите) шансове, тя е тази, която помага на онзи да се чувства по-добър и пълноценен човек, тя е и тази, която остава тотално опустошена след всяка раздяла. Но точно тя е тази, която днес ми каза, че отново иска да даде шанс на въпросната особа!
На човека, който и казва, че не може да сгъва дънките като майка му, а е с повече от 10 години по-голям от нея. Който не може да прави нищо, не познава нея, не познава и себе си.

Моята любима и прекрасна приятелка го иска! Не може да се владее до него, заблуждава се , че го обича, мисли си, че изпуска любовта на живота си (с бонус от бебета и щастлив живот в малка спретната къщурка) и всякакви такива глупости!

Но сред тези глупости е и бруталната истина- винаги се връщаме към нещата и хората, които ни правят нещастни, защото ни преследва чувството, че сме пропуснали нещо!
Защото ни разяжда усещането за нещо неизживяно и недовършено! Дори да няма такова!
А то в повечето случи няма. Но затворените страници са толкова примамливи със сладкият, но тръпчив спомен за нещо познато, за нещо реално, за нещо от нас...

Дали ми е лесно, защото само гледам от страни? Най-вероятно. Дали и аз ще бъда мазохист и ще се опитвам да върна затворените страници и да ги докосна само още веднъж, и още веднъж ,и после започвам на чисто, обещавам...Само още веднъж...

В един хаотичен и забързан свят винаги имаш нужда да се опреш на нещо познато. Когато то не е тук, го търсиш в миналото. Дори да е боляло. И дори още да боли. И всичко това, защото въпреки това си е било твое.
И само това е достатъчно, за да е имало смисъл.

понеделник, 28 юни 2010 г.

SHORTCUTS


Ако можеше всичко да става бързо!
Сякаш няма време, няма утре, няма смисъл и има смисъл!

Да можеше да дойде бързо...например любовта на мъжа! А след като я получа я отблъсквам, решавайки, че искам друга.

Да дойде бързо- любовта на жената! Тя я дава или лесно , или много трудно, но винаги, винаги в повече!

Да дойде бързо-страстта на думите! Не искаме закъснели думи, нито подранили, само точните в точния момент иначе презираме хората и не им обръщаме внимание.

Да дойде бързо- липсата на думи! Когато си кажем всичко,само тишината ни е необходима.

Ако може да дойде бързо животът - с всичките му възходи и падения и да вземем от него, колкото се може повече.

Любовта като друг вид живот- също никога не е достатъчна.

Несподелимото, споделенто, шепота, крясъка, болката, щастието и самотата.
Ако можеха да дойдат по-бързо... а после искаме да ги изгоним и да ни си спомняме за тях.

Оазиси в пустиня, недописани листа, неизживени животи, прекалено изживени, несподелена нежност, ревност и обсебване...
Човешките мигове- като кратки филмови ленти, отдавна посивяли във времето.

И всичко защото сме искали нещата бързо и е нямало време.
А след това...Не ни остава нищо друго освен време.

четвъртък, 24 юни 2010 г.

BEACH MASTERS



Какво му трябва на човек? Едно време имаше реклама , която гласеше ' Нова кола, мила жена и една добра бира'. След това гневни феминистки осъдиха марката за сексизъм.

Какво му трябва на човек? Нов дом? Нова работа? Нови спомени? Нови бройки? Нова любов?Малко вдъхновение? Много алкохол? Малко мисъл? Малко алкохол? Mного мисли? Въпроси? Отговори?Някой? Нещо? Всичко?

След моето кратко пътешествие до остров Корфу , получих намек от приятелката ми Ив , че трябва да напиша нещо вдъхновяващо, екзотично, зареждащо и т.н.
Първо ще й разкажа, че истинското име на острова е Керкира. Това е името на палава древногръцка нимфа, която се е крила там от надървения бог Посейдон, който е бил обсебен от любов по нея.

Но ще и кажа и нещо друго, което доста отдавна открих за себе си. След хубави преживявания, пътувания и т.н. не мога да разказвам. Или хиперболизирам и си доизмислям или пазя за себе си най -интересното. Не мога да споделям всичко наведнъж.

Какво му трябва на човек? Поне от Корфу 'си взех' отговора. Трябва ни СЛЪНЦЕ! По дяволите, само СЛЪНЦЕ!
Но това не означава само топлина , 35 градуса,да си без дрехи и влюбен постоянно.
Слънцето е свободата- да си далеч от живота си за няколко дена и да живееш паралелно- с друг 'фасон' , без да разказваш на никой кой си и какво правиш, да имаш само тук и сега и това да е прекрасно.

На пътуванията и най-хубавото, и най-лошото е , че свършват. Защото хората се отегчаваме много бързо, запалваме се много лесно и се впечатляваме все по -трудно. Нищо не трябва да ни се дава по много и наведнъж.

Изкуство е да колекционираш мигове. Да не ги пропускаш.

Можем да го правим навсякъде, но някак си по-лесно е когато е на слънце. А вече знаете, че нямам в предвид само да е светло.

Аз съм виден алтруист, но все пак смятам, че животът трупа в нас повече страдание, отколкото щастие. И всички тези постоянно повтарящи се 365 дни в годината са само 365 начина да избягаш от страданието или да се срещнеш с него и да го преживееш.

Но по никакъв начин не означава да се скриеш, както е направила нимфата Керкира. Защото , когато се криеш оставаш на едно и също място.

А всички други пътища водят към плажа.

вторник, 15 юни 2010 г.

MY MOJITO



В жегата трудно се задържат мисли в главата, дрехи по тялото, целувки по устните и вдъхновение във въздуха.

В жегата единственото, което искам да правя е да лежа, да пия мохито, да ухае на череши, да слушам Dj Jazzy Jeff feat. The Fresh Prince- Summer time, да ми e мокро, ама не от пот, а от морска вода.

Направо е нелепо да се учи за изпити, да ходиш на работа или да започваш нещо от начало. Запомнете - лятото не е време за нови начала! Лятото слагаш точка на всичко, което се е случвало досега. Довършваш недовършеното и го пращаш да си ходи с летните залези и старите бански.

Невероятно е колко много се влияем от сезоните. Сезони има в любовта, в красотата, в сексуалния нагон, в изкуството, в хумора ни, в желанията ни, в мечтите ни, в песните , които си избираме в караоке баровете, в сантиментрите дистанция между хората...

Мислим се , че винаги всичко в живота е сложно и трудно, а то се измерва в няколко вдишвания с различна температура.
Нещо се ражда, разцъфва, гори, увяхва и умира. За да се роди отново.

Щастието се побира в една чаша с коктейл, защото я пиеш с всички изживени мигове досега.

Лятото е тук. Направи си Мохито. По собствена рецепта. С твоите съставки.
Сега е отлично време за to do list, защотото нищо не ни се прави, имаме само един куп желания.

Дните са дълги, нощите също. Една гореща безкрайност, в която не ни остава нищо друго освен да се наслаждаваме на малките неща в живота.

Summer time, baby!

понеделник, 7 юни 2010 г.

BLACK BOOK



Не искам да съм в безсъзнание, когато умирам. Няма да запомня нищо.

Не искам най-правилното решение винаги да е най-простото.

Не искам да ми казват, че пушенето е вредно.

Не искам да говоря с простаци.

Не искам винаги да има някакъв дълбок и скрит смисъл.

Не искам да чакам.

Не искам да ме галят със студени ръце и да ме лигавят.

Не искам китовете да се самоубиват.

Не искам да ми казват, че трябва да съм силна.

Не искам да ме карат да излизам от депресии. Ще изляза, когато си искам.

Не искам да казвам истината, само когато отдавна съм пресушила втората бутилка Pino Grigio.

Не искам мъдрост от утрото.

Не искам да ме питат какво съм искала да кажа с “това”.

Не искам да не разбират шегите ми или да се смеят от учтивост.

Не искам да дундуркам недорасли мъже.

Не искам да няма 'перфектна половинка'.

Не искам да слушам клишета. И да ми пеят на плейбек.

Не искам романтиката да умира, задушена от силиконови цици.

Не искам годините и разстоянията да разделят хора, които се обичат.

Не искам да казвам, че не съм била аз. Напротив, винаги съм била аз и ми е било приятно.

Не искам да не знам.

Не искам да свиквам. С нищо.

Не искам да се разделя с цирка, който е в мен.

Не искам винаги да искам това, което нямам.

вторник, 1 юни 2010 г.

SOAP BUBBLES



Събудих се с една прекрасна идея!
Или може би не идея, просто взех решение. Че от днес всичко ще се промени.

Нищо и никога в живота не е вечно-нито лошото, нито хубавото. И затова е добре да помним по малко и от двете.

Събуди ме едно телефонно обаждане. Изпълнено с ентусиазъм, което ме подсети, че хубавите идеи не тряба да си остават в главата, а трябва да излизат наяве.

От днес всичко ще се промени. Знам го.

Съдбата е парабoла, спирала, кривообразна линия нагоре и надолу и всичко се състои в това да улавяме правилния момент и да взимаме всичко от него.

Това го учим с годините и се опитваме да го владеем до съвършенство.

Докато не осъзнаем, че всъщност най-добре сме го можели, когато сме били деца. Да оценяваме слънцето, игрите, приятелите, чудесата на малките приключения, усмивката на родителите ни и вечността в сапунените балончета.

Толкова крехки и толкова перфектни. Само , ако имаш една секунда да спреш да мислиш за всичко останало и да ги видиш...Защото след миг вече ще са се разтворили в безкрая. И времето е минало. И сме големи. И сърдити

Днес се събудих изпълнена с надежда и усмивка, не само защото е първи юни, а защото 'малката ' в мен първа отвори очи и видя колко е прекрасен света, въпреки че беше облачно.

Защо по-често тя не се буди преди мен?