четвъртък, 5 ноември 2015 г.

МЕНИДЖЪР "СРЕЩИ"


       Ами, пичове, не е ок! Не е ок да съм на 34 и да не съм направил нищо запомнящо се в този живот. Супер накратко нещата стоят така: десет години работих в една голяма фирма за софтуер, където започнах като съпорт и стигнах до мениджър на това, после мениджър на онова. Нали знаете, като сложиш мениджър отпред и все тая дали е на продажби, на хора или на столовата. Но пък моето си беше сериозно.  И аз си мислех, че наистина  раста в кариерата по един образцов начин. Заплатата беше чудесна, е –свободно време като мениджър на онова нямах много, но пък се чувствах пълноценно, защото имах и Лина, която харчеше голямата ми заплата и ме караше да се чувствам обичан още, откакто се срещнахме, поръчвайки си един и същ сандвич в обедната ни почивка в Бизнес Парка.
      И какво се случи? В офиса дойде някакъв наперен 27- годишен гъзар, върнал се от Лондон, разбираш ли, и за нула време ми взе „онова“ поста, върна ме на „това“-то, после даже една идея по-надолу и аз, човекът-лоялност в тая фирма си пиех кафето с чичо Пепи-портиера на нашата сграда, защото нямах никакви задачи и отговорности.  Тоест, когато заявих, че напускам излезе, че аз така съм си преценил, а не че оня тъпанар буквлано ме натика в ъгъла. Та имаше по една сълза от колегите, все едно изпращат ветеран от войната.
      И така, за първи път от много време се излежавах на дивана необезпокояван, открих невероятни тъпи неща по телевизията, развих неподозиран интерес към 24 kitchen  и пробвах да направя едни задушени патладжани, но резултат беше биологично оръжие.  Спестяванията ми полека –лека си заминаваха, след толкова години не ми се работеше какво да е, нито пък ми се започваше някъде отначало.  Лина интензивно посещаваше някакви семинари по личностно разитие, и четеше безумна литература. Мернах случайно заглавията „Стани нов човек сега“ и „Привличай любов“. Доста се притесних, когато видях второто. Нали има мен? За какво й е да привлича любов? Чия любов още иска? Реших да поставя въпроса директно и тя ми избълва един тон клишета, които по никакъв начин не са присъствали в нейния речник преди това. Да съм се погледнел на какво съм заприличал. Един човек без път и посока, който не й обръща внимание, и който ако не се беше случило това в офиса е щял да прави едно и също до 60-годишна възраст. А тя сега се променяла, била осъзната и имала нужда от време да си помисли, защото в този ми вид нямала работа  мен, а както се казвало на не знам си какъв уебинар ( значи не само семинар, ами и и уебинар) : колкото повече отлагаш решенията си, толкова повече живееш по стария начин.
        Уха! Толкова дълго говори Лина и толкова неща каза, че наистина само е чакала момент, в който да се обадя. А аз само полу-шеговито  попитах „Защо четеш тази книга?“. Нещата явно не са толкова безобидни. Чудех се какво изпускам.  Кога тя е станала човек, когото не познавам и защо е решила да се променя?  Доста се сдухах от събитията, още повече след като и си посъбра нещата и отиде временно при сестра си.  Пиех бира сам в хола, което ми изглеждаше като най-отчайващата картинка на света, но стана и по-зле. Реших да намеря в интернет уебинара ( боже, колко тъпа дума), който така е разтърсил моята Лина.
        И какво виждам? Един плешивец, някъде моя възраст, в доста стилна риза седи и разправя на близо 60 човека някакви неща, които бих казал, че са ясни и установени и той нито открива топлата вода, нито ги казва по кой знае колко завладяващ начин.  Чекирам този пич- има си страница с 50 хиляди лайка. 50 хиляди! Аре, стига бе! Канал в Youtube, блог, издал една книга, пише втора.
Тотален интернет гуру, където и да напишеш „отлагане на решения“ все той ти излиза с идиотската си фотосесия, в която е насочил пръст към бедния потребител и гледа през очилата си право в теб.
        Цяла нощ бродих из дебрите на интернет, които не съм знаел, че съществуват. Хора, които те съветват за какво ли не, без да е ясно дали те самите са вещи по темата, тъй като никога не можеш да разбереш дали биографията им е истинска. И жените....ах, прекрасните жени. Те гледат, лайкват, споделят умни цитати на фона на залязващи слънца, ходят на семинари, водят си бележки от това как се прави фелацио, до това как да са по-добри хора...Мен, ако питате , ако го има първото, със сигурност са добри хора!
Но, не това е важното! Открих новото си призвание!
Трябва да завладея интернет! Именно с това, от което най-малко разбирам: любовта! Имал съм супер дълга връзка с Линчето, преди това не е като да не съм бил по срещи и да не съм се занимавал, но не смятам преживяванията си за актуални към днешна дата. И въпреки това, точно любовни съвети реших да разпръсвам във виртуалното постранство. И понеже обичам да има мениджър пред всичко, което правя, нарекох страницата си „Мениджър  срещи“ . Работното заглавие беше „Мениджър любов“ , но реших , че е много претенциозно.
       Ще кажете, че напълно съм изперкал, но истината е, че бях много ентусиазиран.  Накарах моя приятел Павката да ми нащрака готини снимки, но лицето ми да остане загадъчно . Все пак не желаех някой от познатите ми да ми се подиграва. Барнахме ги в черно-бяло и изглеждах все едно ходя по срещи  от както свят светува и то само с модели на бельо.
Така че всяка една жена, която не е модел на бельо виждаше в мен и моята снимка с неясно лице именно човекът, който да я накара да се почувства така.
       Всичките ми социални мрежи и страници бяха вързани и аз всеки ден публикувах по някое прозрение, което излизаше навсякъде и се споделяше все повече и повече, особено като ударих и малко платена реклама на своята дейност.  Цитати от сорта:  "Когато отивате на среща помнете: не вие имате късмет, а човекът срещу вас“. Пф, какво дори означава това? 3897 лайка и 200 споделяния. И, забележете,  само след няколко седмици.
      Като посъбрах още самочувствие и крилати мисли направих платен уебинар с някакви установени от мен правила. За краткия ми  престой в сферата на така нареченото „личностно развитие“ разбрах, че е много вървежно да слагаш цифри на правилата и принципите си. 10 бързи начина да отслабнете, 7 стъпки да станете милионер, 49 начина да направите суфле, 66 причини да откажете цигарите, 20 неща, които да направите преди да остареете и да ви заалармира простатата, 100 неща, които ни правят щастливи и така нататък. Мисля, че само за това как една жена да откаже секс на един мъж си има само едно златно правило „кажи , че те боли главата“, всичко друго подлежи на разтягне не локуми. И аз се спрях на цифрата 5! 5 златни правила за успешна среща!За любовния живот 10 е твърде голямо число, 5 се възприема по-лесно, носи усещането за бързина и ефективност, с Лина сме били заедно точно 5 години и като цяло има някакъв по-специален вайб.  Имаше записали се 100 жени! 100 жени, хора! Разбирам защо Кобилкина е милионер! Аз не станах милионер, но имах първи съществен хонорар и бях повече от доволен. 
   Не сте си платили за уебинара ми, но хайде, ще ви светна за 5 точковата ми система.
1.     Покажете интерес ( скрито послание: стига сте се правили на ощипани госпожици, ако харесвате някого)
2.    Изглеждайте добре ( скрито послание:  кой колкото може, положете усилия и се чувствайте добре в кожата си, защото никой няма да види голямата ви добра душа, запрепречена от голям, голям гъз)
3.    Слушайте! ( скрито послание: айде стига сте приказвали за себе си,приятелките си и колко сте интелигентна и с разнообразни интереси. Ако оставяте мъжа да говори повече, той не само ще ви сметне за умна, но и себе си ще вземе за страшен цар на приказките.  И ще се почувства добре. А после и вас ще накара да се чувствате добре)
4.    Говорете с тяло! ( скрито послание: мъжете възприемаме 90 % от заобикалящия ни свят чисто визуално. Вашите жестове и погледи ни говорят много повече от мяукането ви. И може да казвате „ Не съм такова момиче, не си лягам на първа среща“, докато някой е отгоре ви в действие и не му обяснявайте после „Аз нали ти казах“.
5.    Бъдете себе си! ( скрито послание: знам, знам, че е клише, но все пак. Бъдете максимално вярна на себе си. Ако не се гримирате, не идвайте като Елза Парини на среща. Ако ви кефи Джорджано , не казвайте, че е зле, само за да се харесате на някого. Така или иначе хората се опознават цял живот, нека стартът е максимално откровен)

     Да, знам какво ще кажете. Че се подигравам на онзи интернет плешивец, но и аз не откривам топлата вода и не казвам нищо ново. Но, хайде една шеста точка от мен- не е важно какво казваш , а как. А на мен второто явно ми се удаваше.
    С времето стана необходимо и да отговярм на въпроси в реално време, моите почитателки искаха и семинар на живо. Е, имаше и такива, които подриваха имиджа. Една беше написала в страницата ми, че за нищо не ставам. Бил съм дал съвет:говорте с тяло и покажете интерес. Жената пипала косата си често ( по некно мнение флиртувайки) и мъжът с нея я попитал дали няма въшки. Но аз не позволих недоволните клиенти да диктуват нещата. Винаги извъртах  и въпреки че пак се появяваха изказвания, че не съм никакъв мениджър срещи,  интересът растеше.
      Минаха няколко месеца. И една жена си плати, за да разговаря с мен на живо по скайп. Тя знаеше, че не си показвам лицето. Да, и такава функция бях пуснал. И чух Лина. Сякаш почти бях забравил за нея, увлечен в новото си амплоа. Тя звучеше тъжна. Аз замръзнах на място и само й написах „говори“.  И тя започна. Говореше за този мъж, в когото била много влюбена, но не знаела той какво усеща, въпреки че били заедно от толкова време. Независимо какво му казва, той сякаш не я чува и не я познава , а когато си е тръганала и е очаквала той да осъзнае някои неща, този просто повече не я е потърсил. Кой  е този бастун ли? Това бях аз, разбира се. Слушах и не познавах човека, за когото говореше. Та нали започнах всичко това, заради нея.  Написах й , че искам да се срещнем утре на обяд. Тя се изненада, но се съгласи.

      Дълго време след това зяпах в една точка. Знаех само , че я обичам. Изтрих всички страници и акаунти. „Мениджър срещи“ утре имаше най-важната среща в живота си. И никоя  система от правила нямаше как да му помогне.  Може би единственото, което ще приложа е точка 5. А може би и само този съвет трябва да същесвува като цяло:  Бъди себе си....пък каквото стане.

понеделник, 22 юни 2015 г.

СОФИЯ ДЕ ЖАНЕЙРО

     

     София е прекрасен град! Един български рапър й казва София де Жанейро, а едни култови американски рапъри я нарекоха “fucking New York”!  И преди София да се е възгордяла напълно, спирам да цитирам рапърите, че те нали нямат много речник и  ще стане леко Паулу Коелю ситуацията.
      Важното е, че из дебрите на нашето ориенталско-бруклинско сити се случват какви ли не невероятни истории, които може би завинаги ще останат неразказани, просто защото не са станали в някакви тежки градски клишета за грях като Лас Вегас, Берлин или Париж. Ако беше там, всеки казва „ Е, в такъв град какво друго да стане?“  А София? Тя просто си е много яка, но световното съзнание не се е отворило, че тук може да те сполети нещо кой знае колко невероятно.
       Ако и вие сте от тези хора, които смятат че трябва да минат през терминал 1 и 2, за да стане нещо и да им стане като цяло, нека ви разкажа една истинска история. Няма измислени герои, няма преувеличени детайли. Живият живот в една привидно скучна делнична вечер.
        Нашият главен герой се казва Радо. Умен пич. На 26. Учи и работи, няма си още МПС и живее на квартира в София. Съквартирантът му се казва Симо. Много се разбират, знаят се от 1000 години, живеят заедно само от 1, но всичко е ток.
        Радо има спорадичен успех с мацките. Понякога ги навъжда много, друг път яко суша, постоянно води некви „тиндърели“ по софийски културни събития, даже на Пощенска Кутия веднъж. Пуска свежи лафове и  не се взима твърде насериозно, което като цяло е добро начало за каквото и да е. И въпреки че той е наясно, че тия неща са ясни, нещо сега пак е суша, а тазседмичният каталог в „Тиндър“ е леко малолетен.
        Пият си със Симо биричка кротко в апартамента и Радо сваля картите, че  секса от бая отдавна е мираж. Нашето подсъзнание винаги знае как да ни помага във всякакви ситуации, затова не е чудно, че именно в този момент Радо се сеща за своята млада 28-годишна шефка в офисчето, която има поглед на Рейнмен, но й се ебе постоянно. Ама не с кой да е. С него. Направо, ако бяха в Щатите, да й е сложил ограничителна заповед. Симо веднага се сеща, че е виждал  Шефката  и че в нея наистина има психо/изнасилвачески вибрации. Но както си стоят и лежерно й се подиграват, Радо вече е пуснал един също толкова лежерен месидж на каката. И тя съвсем сериозно заявява, че идва у тях. Сега!
        Настава лека суматоха. Радо ще трябва да слиза до денонощния- да вземе все пак нещо за пиене, да си има цигари, не е зле да си смени и тениската. Симо си седи по джапанки и се забавлява. Отива си в стаята като си мисли, че всъщност няма да се получат нещата.
         Радо също не е много сигурен какво ще стане, когато Шефката пристига решително, разполага се смело на дивана в хола, вади джойнт и му казва да се отпусне и  се радва, че е преодолял работните им взаимоотношения ( Радо винаги се е измъквал при нейната настоятелност именно с тази уважителна причина). Тя носи къса рокля, вдигнала си е краката все едно вече живее тук, дърпа си смело от тревата и му разказва някакви безумни истории. Радо отказва да пуши, сипал й е вино, което тя унижощава със скоростта на торпедо и той вече се чуди кой наистина се е притеснил в тази ситуация. Шефката се залива от смях  на някакви глупости  и Радо вече осъзнава, че женският недоеб е един от най-големите проблеми на света и той наистина трябва да помогне с каквото може. Една незадоволена жена сговнясва деня на минимум 5 човека, а после й се налага да остане и насаме със себе си, така че трябва да се работи за каузата и някакви незначителни детайли като това, че той всъщност не я харесва особено не бива да пречат на нищо!
           И така, Радо скъсява дистанцията готов за подвизи, но Шефката вече е и пияна, и напушена, а в опит да я целуне, тя едвам се сдържа да не повърне и заявява провлачено, че й е необходимо да си легне. Радо е джентълмен, разбира се.  Води я до леглото си, където тя се строполясва и заспива като талпа. Толкова беззащитна, че тъкмо да си помислиш, че  е миличка такава...и тогава захърква лекичко и си излизаш от стаята.
         Младежът отива в кухнята, където Симо пуши цигарка и подпитва какво става. Докато Радо разказва изведнъж в чата му излиза онлайн една мамасита , с която си пишат мърсотии от време на време. Тя явно търси внимание, защото вече е полунощ , а  му праща някакви си закачливи картинки.  Тука ще има игра. И докато се усети, Радо получава съобщението „ Идвам, ама ако ми платиш таксито!“.
       Така. Вече подчертахме , че Радо е джентълмен, очевидно с нужди, така че таксито не представлява никакъв проблем. Било то и  идващо от гъза на географията. Симо предлага да си легне до Шефката, за да им освободи легло, но хуманните му подбуди биват порязани.
         Радо се гледа в огледалото.  Днеска свежарка изглежда. Очевидно му е ден , може би най-вече , защото не се напряга много, няма идиотски чувства, които обикновено пречат на такива добре стекли се събития и превръщат човек в притеснен тийнейджър.  Така че, хайде по течението , а любовта ще оставим за някоя, която ще си плати сама таксито.
         Симо отваря вратата на Мамасита, защото Радо пикае. Напрежение си е все пак. Вижда й леопардовата чанта, казва й „мяу“ , но за втори път тази вечер остава отрязан и неразбран. Най-добре да си стои в стаята.
          Радо и новата му гостенка вече са в хола и втората бутилка вино има своя нов потребител. Мълчанието е леко неловко и пичът решава да бъде супер честен, като си признава, че в спалнята му спи друга жена. Мамасита не се впечатлява особено. Даже май се възбужда от това и леко се смъква между краката му, хвърляйки дяволити погледчета.
          Радо е меко казано изумен. Всичко , което са си казали е „ Здрасти! Здрасти. Как е? Добре. Мълчание. В стаята има друго момиче. Ок“ и сега това? Наистина?! Какво стана с ловуването, с играта преди секса, с малко флирт? Толкова ли е лесно всъщност?  Но после нашия герой си спомня мъдрите думи на един стар плейбой пияница в неговото село, който още преди десетилетия му каза , докато си пиеше в 10 сутринта в кръчамата „ Мойто момче, от мен да знаеш -свирката нема име и нема лице“.  През цялото си юношество Радо не беше сигурен , че разбира дълбоката мъдрост. Но ето. На 26. В първата си квартира, малко след полунощ, той осъзна, че фелациото, което в момента получаваше няма нищо общо с личността, която го извършваше.
       Свършил....с прекаленото мислене, Радо вече е готов да се „продължава напред“, но телефонът на Мамасита издрънква малко странно. Такова едно ...чуждестранно. Тя се втурва към него, явно развълнувана. Прочита си съобщението, лицето й засиява, хваща си леопардовата чанта и казва, че си тръгва. Ще дойдат да я вземат. Радо е толкова зачуден кой ще дойде, че направо си пита. Тя спокойно си слага червило и казва: „ един пич от Благоевград“. Чакай, чакай! Той пътува от Благоевград, за да я вземе?
        Радо искрено се разсмива от факта, че ако той й е платил само едно такси, тоя пич от Благоевград се е вътрил с доста повече кинти за дизел, само за да получи една свирка. Нашият човек се изпраща спокойно с мацето, все едно са си съседи, които просто са си услужили с чаша захар.
          Симо пак слуша в кухнята какво е станало в порочния хол. Що не спи тоя човек, не се знае. Но пък на Радо му се доспива. Вече е към 2 . Ляга си спокойно в спалнята, почти забравил , че там лежи чуждо тяло. Но тялото се размърдва. Била будна от известно време и се чувствала доста по-добре.
           Радо вече наистина е „над нещата“ и все така откровено разказва за посещението,което е имал. Но познайте какво отговаря Шефката? „Ами...ок“! След което с прилив на нови сили се нахвърля върху него, чакала този момент толкова отдавна. Младежът усеща, че нещата започват да се случват тотално против волята му. И все така съпротивлявайки се , всъщност продължава да ги прави.  И ги завършва.
           След около час отива до кухнята, където познайте кой не спи? В очите на Симо се чете възхищение и възторг.  Гранде Радо изглежда така, сякаш е спасил човешки живот, изродил е пеленаче, плувал е с делфини, видял е Господ. Следва най-сладката цигара в живота му. Симо вече не издържа на бруталното разминаване между неговата вечер с цъкане на Angry Birds и тази на Радо, и отива да спи.
              Нашият герой обаче не може още да заспи. Само след няколко часа ще посрещне изгрева в този чудесен, чудесен град. Град, който  не може да ти предложи неща като Рио, но понякога е важно само да си  на точното място в точния момент, за да могат нещата просто да ти се случат. Всичко, което казваш –работи. Всичко, което не казваш- също. Действаш или не, просто е писано нещо да стане.
Онази вечер точното място беше апартамент на Опълченска. В София. Сори за тези, които не живеят тук.
          
        
    




вторник, 3 февруари 2015 г.

НАРЪЧНИК ПО ЛЕТЕНЕ

     


    Жените обичат с ушите си! По-кратко и ясно от това не мога да го кажа. А все пак имам хилядолетен опит във взаимоотношенията между хората.Но нека ви се представя. Казвам се Любовна Илюзия, по-прякор „Филмираната“ , живея на облак, направен от обещания,и ако те спрат да съществуват, падам и аз. Не, моля ви. Не ми говорете за Купидон. Писна ми да съм като някакъв крепостен селянин на това типче със стрелите и да се съобразявам с него. Плюс това той действа в друг ресор- например любов от пръв поглед, където после хората няма какво да си кажат и пак идват на моя облак. Купидон се е замесвал в какви ли не ситуации-от Ромео и Жулиета,през Ана Каренина и офицер Вронски до Петко Сертов и жена му, така че няма да си говорим за него, нито за протоворечивата му биография.
      Да се върнем на моите прозрения, защото освен че се рея в небето,дейностите ми включват вдъхновяване на поезия, песни, следване на модните тенденции в татуировките,посветени на някого и  изпиването на огромни количества вино от личната изба на Дионис. Та смея да твърдя, че съм доста проникновена, когато съм  пияна. А това е винаги.
       Запомнете, хората се влиаят от външния вид, точно 5 минути и 30 секунди. Преценяват нивото на физическото си привличане, което в началото даже може и да не съществува, ако не е минал онзи скитник Купидон, като биатлонист, който още се учи да стреля. Оле Ейнер Бьорндален сваля 5 от 5 мишени, нашият приятел 25 от 5, образувайки триъгълни и шестоъгълни форми, които се въртят в порочни кръгове. Ох, пак говоря за него. Терапевтът ми –Атина Палада, богиня на мъдростта, каза, че може би това се дължи на подтиснати чувства, но тя понякога забравя как се казвам и какъв живот живея. При мен всичко са подтиснати чувства. Проблемът е като излязат!
       Но,по темата. Откакто свят светува жените допринасят развитието на алкохолната индустрия, чудейки се защо думите, които са чули от мъжете, се оказват пълно „тинтири-минтири“. За личност с моето образование и речник, ще се запитате защо подбирам точно това словосъчетание. Ами, защото и след препрочитането на Омар Хаям, което си ми е нещо като лични дневници, по-подходящо не съм намерила. В мъжкото ДНК е закодирано древното знание, че колкото си по-сладкодумен, толкова повече крака и сърца се отварят за теб. Мълчаливите типчета са най-свестни, но тях никой не ги забелязва до 28 годишна възраст.
      Винаги се започва с „ много си красива“. Но вече ви споделих, че след 5 минути и 30 секдунди, това вече няма никакво значение , затова жените изискват да чуват това постоянно, но спират да му вярват, ако комплиментът не се надгради с още невероятни качества. Лично наблюдавах история, в която дамата киселееше, че не й се казва вече, че е красива, а когато и биде казано, тя възкликна „Е, само т‘ва ли?“.
    Мъжете са рационални същества. Осъзнават, че думите имат огромно влияние върху жените, но изобщо не разбират защо това се случва. Ако някой на тях им каже, че са красиви, ще го сметнaт за гей, а ако идва от жена, ще е просто тъпо. Те искат комплименти за друга част от тялото си, за където все още не е измислен универсален словоред, така че на тях им стигат и междуметия в правилния момент. И са си супер. Ако са умни,забавни и изглеждат добре, те вече са наясно с това и нямат нужда някой постоянно да им го повтаря и да е Captain Obvious.
    Но жените са друг звезден прах на Вселената и затова не само , че базисните неща трябва да са константа, но и ще дойде време за така наречената „специалност“. Жените искат да са единствени, неповторими, специални и незабравими. И обичат да датират всичко в перода „завинаги“. А ако нещо е „завинаги“, това е факта, че мъжете не разбират от обувки- нито от римски сандали 32-ра година преди Христа, нито от „Маноло Бланик“ -2015-та година след Христа. Така  че, каквото и да ви се каже от вашия патриций  по този параграф- идва директно на моя облак. Но да лежах само на обувки, нямаше да ми е толкова удобно. Тук си имам и много други неща.
     И все пак остава най-важното. Историите идват и си заминават, в писма , фейсбук чатове, лайкове в инстаграм, на различни езици, възрасти и култури. И остава голямата мистерия- истинско ли беше това между двамата човека X и Y. Е ли възможно, питат дамите, да ми е казал, че ме обича , а след това така лесно да продължи напред, все едно съм била просто поредната(пак синдрома на „специалността). Аз поща не приемам от 14 век, защото ми се отразява зле на нервите, така че ще го кажа само веднъж и евентуално ще го включа в новата си книга, само още не съм си избрала писателче, защото ми трябва да е много филмиран. Хората обичат! Понякога за 5 минути и 30 секунди, понякога за доста повече, с реални илюзии да стигне до „завинаги“. Не съдете, не преценявайте, не се терзайте и не търсете скрит смисъл там, където го няма. Във всеки споделен хубав момент е имало нещо истинско, а разликата между преходната и дълготрайната любов е...само една илюзия. Не спирайте да си говорите „тинтири-минтири“, защото иначе ще остана бездомна и ще трябва да пускам DMS кампания. Но мисля, че няма опасност това да се случи. Вярваме на това, на което искаме да вярваме и приемаме това, което смятаме, че заслужаваме. А сладките думи...те просто са нашето оръжие да преминем през този живот по-приятно. Това добре прозвуча, дали да не го пусна като съобщение на Купидон?