неделя, 28 ноември 2010 г.

ОБРЕЧЕНА ЛЮБОВ


Аз знам , че тайно ти ме чакаш,
аз знам, че тайно ме целуваш.
Заспиваш с друг, но мен обичаш,
живееш с друг-по мене страдаш.

Аз знам, че с изгрева пътуваш,
където искаш да сме двама.
А щом ме няма- ме ревнуваш,
и дните стават твоя рана.

Аз знам,че викаш ме във мрака, 
далече виждам твоя огън.
И твоя силует ме чака
като застинал хубав спомен.

Една любов, една любов
с очакван край, с горчив финал.
Един живот,един живот
е скучно кралство с тъжен крал...

Автор: Боби Мирчев

вторник, 16 ноември 2010 г.

PANIC ROOM


Аз имам теб. И да! Знам, че няма да е завинаги. Но е толкова хубаво да усещам, че следиш моите вдишвания , че разбираш гримасите ми и потапяш в топла прегръдка моята несигурност.

Толкова е прекрасно да откривам колко много ме познаваш, но и толкова  забавно , че всъщност нищо не знаеш за мен. Просто аз не ти давам да стигнеш до там, не мисля, че трябва, не мисля, че си заслужил...Не знам дали има заслужили.

Аз имам и моите думи. Все си мисля, че притежавам подходяща дума за всичко, което ми се случва, което се случва на теб и на другите около мен. Но така ли е?
Колко е хубаво да знам, че мога да те опиша и колко забавно, че всъщност не подлежиш на описание.

Но ако се случи нещо...Ако трябва да се спася, ако трябва да вляза в паник стаята само с едно единствено нещо от моя живот , какво би било то?

Компютър, листа за писане, топло одеало, чаша кафе, телефон, интернет, приятели, философията на пътуването, надеждата, вярата, страхът, амбициите, егото, думите или  теб?

Паниката е самотно занимание. Като почти всичко останало в живота ми. Защото дори да съм с теб, аз пак съм сама в онази малка стая, която не съм ти дала да опознаеш.

Аз вече съм направила избора. Независимо дали си ти или ще е някой друг.

Ако трябва да се спася, ще спася моите думи. Защото от тях съм си построила света. И ако нямам дума за теб, трябва да ми подариш нова, да ме научиш на нея и да се слееш с моя свят.

Колко прекрасно ще бъде това да се случи и колко тъжно, че всъщност не си ти този, който измисля думите.

Ако ме изчакаш да изляза от паник стаята аз може и да ти покажа какво има в нея...

неделя, 7 ноември 2010 г.

На Милена


Ти си тръгваш и ми се плаче. Защото разстоянието боли.

Ти  си тръгваш и не искам да те  заместя. Защото  няма с кого.

Ти си тръгваш  завинаги, но мога да  дойда и да те видя, когато си  поискам. Парадокс?

Ти  си тръгваш, защото го  заслужаваш. А аз егоистично искам просто да си наблизо.

Ти си тръгваш, а ми се иска да ти се обаждам през един час, за да ти кажа  нещо смешно, нещо тъжно, нещо съкровено,нещо наше...

Ти  си тръгваш  и си спомням купища моменти, които уж са нямали значение.

Ти  си тръгваш, а аз имам нужда да ти споделям.

Ти си тръгваш, а си една друга моя гледна точка.

Ти си тръгваш , но аз за първи път от много време нямам думи в себе си.

Ти си тръгваш и ми се плаче. Но няма да го направя. Защото близо или далеч, винаги можеш да намериш тези, които обичаш.

Ти си тръгваш, но всъщност пристигаш. Там където трябва да бъдеш. И докато имам място до теб , ще ни   делят само  няколко хиляди километра и едно затваряне на очите.

Истинското приятелство не се обяснява. Аз просто знам защо искам да ти се обадя.

понеделник, 1 ноември 2010 г.

SIXTH SENSE


Предчувствие за думи. Може би никога неизречени на глас.
Предчувствие за хора-никога не присъствали в живота ни.
Предчувствие за еуфория, която не можем да сравним с друго.
Предчувствие за болка, която никога не сме изпитвали.
Предчувствие за стаи, в които никога не сме влизали.
Предчувствие за цветове, за които винаги сме били слепи.
Предчувствие за сивота, която за първи път виждаме в нюанси.
Предчувствие за кожа, която не сме докосвали.
Предчувствие за опиянение, за което не сме предполагали.
Предчувстевие за цветовете и ароматите на канабис и неон-пейзажи,които не същствуват.
Предчувствие за чувства,които не познаваме.
Предчувствие за имена, които дори не сме произнасяли.
Предчувствие за секунди, на които все още не им е дошло времето.

Колко много губим,когато не се вслушваме в малките въздишки преди логиката.Тълковен речник,съновник, вибратор или огледало? Не това ни е нужно да разгадаем себе си.
Само няколко ауфтакта. И някой ,който да ни прочита между редовете.