събота, 24 април 2010 г.

RIDDLE



Не е нужно да си супер-интелектуалец с 2 висши, за да си се питал поне веднъж какъв е смисълът на живота.

До този въпрос достигаш, когато отговаряш на следните изисквания:
1) да имаш свободна душа
2) свободни мисли
3) свободно съзнание

До единен отговор, обаче, така и не се е достигнало.
И това му е най-хубавото - че има милиони комбинации и всички те могат да бъдат верни. Няма друг такъв феномен! Няма нищо, което да има повече смисъл от смисъла...на живота...Are you following?:) Ако не, значи е време да мина на следващия абзац.

Това е следващият абзац. И аз съм си избрала да ви занимавам с един от смислите на живота ( поне според мен) И той е- да откриеш в какво си добър. И естествено да го използваш. Защото от там произтича и друго важно значение на битието и то е да оставиш нещо след себе си на този свят. ( Тук не визирам правенето на бебета като талант, пък и това е друга тема).

Около мен има адски готини,позитивни и умни хора, които наистина, ама НАИСТИНА не знаят в какво ги бива най-много. Имам една приятелка, която с каквото и да се захване го върши с лекота, но сама не знае кое ,аджеба ,й доставя най-голямо удоволствие.
Защото пък смисъла ( много смисъл, много нещо) на това, в което си най-добър ,е то да ти носи кеф, може би да го превърнеш в професия, а защо не и да изкарваш маса пари от него. Но удоволствието все пак е номер едно.

Няма нищо по-хубаво на света, когато си създал творение, в която и да е сфера и когато ТИ и ЦЕЛИЯТ СВЯТ около теб осъзнавате, че това нещо е ХУБАВО!

Да откриеш в какво си добър доста често е генетика- при мама и татко певци трудно би станал космонавт в НАСА ( не че е невъзможно, но тогава предаваш семейните традиции и става страшно).

Но ако не е генетика, то си е чиста проба случайност. Можеш да пропилееш половин живот в грешното занимание, заблуждавайки се какво е добре за теб и изведнъж едно събитие, дума или ситуация да обърне всичко на 180 градуса.

Това далеч не означава, че винаги трябва да си нащрек да не би да се разминеш с таланта си. Той сам ще те намери. Той винаги намира начин, ако от Вселената е определен да бъде точно за теб.

Но пък кое е за предпочитане- да си най-добрия в едно нещо или много добър в много неща?

В първия случай си и гений ,и пълен мухльо. Не е лесно да пишеш уникална музика, но пък да не можеш да си завъртиш крушката в къщи или да не знаеш как се преинсталира Windows ( аз май и да пиша музика , и да преинсталирам не мога, така че ще си измисля категория специално за мен)

А във втория случай- ти си всичко за останалите и нищо за себе си. Защото искаш да бъдеш уникален и изключителен , а не просто този, на когото всички могат да разчитат, но не този, на когото се възхищават.

Но пък не всички талантливи хора будят възхищение. Само изключителните. Само тези, които имат способността да ' докосват ' останалите- чрез изкуство, наука или може би готварски способности?

Да имаш талант означава да го споделиш със света, да му го завещаеш, да го развиеш...Винаги да можеш да оценяваш останалите и да бъдеш критичен към себе си.

Някои хора имат повече способности, други по-малко...Не е важно това. Важно е да знаеш къде си ТИ- кое е това местенце, където нямаш комплекси,имаш самочувствие, всички погледи с вперени в теб и няма думи,защото точно един миг преди тях всички са затаили дъх...
Всеки изживява своя звезден миг- пред 5 или 50 000 човека. Неизбежно е. Така че, не се страхувайте.

Защото всичко, което притежаваш ти, всъщност притежава теб.

вторник, 20 април 2010 г.

RABBIT HOLE



В момента слушам Morcheeba. Вързала съм си небрежно косата, нося анцу(Н)г, който е бил Adidas в някой предишен живот, ям лимони, а стаята ми мирише на мускус от ароматните пръчици...

Мисля си как дълбоко, дълбоко в нас имаме едно 'списъче' с очаквания, което вадим винаги когато се срещаме с някой или нещо. Особено когато става дума за любов. Той трябва да е хубав, забавен, да ме разбира, да ми изненадва, да се облича добре и какво ли още не...А за да бъдем до такива хора и ние се правим на красиви, добре облечени , с различни интереси, начетени и забавни.

А отдолу винаги има едни скирити квадратни сантиметърчета душа, които не показваме на никого, които не смеем да показваме на никого.

Най-големият ни страх е да не бъдем разкрити. Че не знаем, че сме раними, че плачем, че се паникьосваме, че се съмняваме...Когато се опитваме да прилагаме ' списъчето' към хората около нас, трябва преди всичко да се запитаме как ни приемат останалите.

Можеш ли да бъдеш по анцуг и с небрежна коса пред НЕГО и той все още да те смята за най-красивата?
Можеш ли да свалиш маската и отдолу да има едно лошо, непослушно и гневно същество?

Можеш ли да го покажеш? А да го споделиш?

Страх ли те е да признаеш, че това всъщност си ти- когато не те гледат, когато не те слушат, когато не те познават?

Да пътуваш към себе си не винаги означава прекалено философско нещо...
Понякога просто значи да бъдеш една малка Алиса и да влезеш в своя свят.

Но не през парадния вход, а през заешката дупка.

вторник, 13 април 2010 г.

SPOTLESS MIND


Знаеш ли какво? Искам да замина! Да, да замина...Ей така, за малко. Къде ли? Нямам представа. Където си поискам, където ме поискат, докъдето стигна. Просто не...тук.

Не бягам! Недей да бъркаш нещата, ако обичаш...Но знаеш ли, не знам какво да взема със себе си! Не ми се тръгва без багаж, а все пак не може без багаж. Поне четката за зъби ще трябва да си взема,да няма после опторация трети зъб,опторация четвърти зъб...Дори на тези от 'Сървайвър' им дават да си мият зъбите!

Не, остави я тази тъпа четка...Какво ДРУГО да взема със себе си? Ох...всичко ми трябва! Да, май си прав...нищо от това не ми трябва наистина.
Знаеш ли...ще взема теб! Защото те обичам,защото ме обичаш и защото ще сме двама! Какво ще кажеш? Не...всъщност не искам да идваш.
Не искам да взимам любовта като физическо доказателство, заключи ми я в кутийка и ще си я нося. Ама не можеш...

Не искам да нося сълзите с мен, не искам да нося думите, не искам да си спомням. Въпреки че и да иска човек ,и да не иска винаги си спомня, особено когато е сам със себе си.

Значи виж сега, със сигурност отивам някъде на топло...може би трябва да си взема бански. Ама ако съм напълно сама няма да ми дреме и ще се къпя гола... И това отпада. Много е тъпо така- наистина не знам какво да взема с мен. Не ме гледай така де...Ще се върна!

Искам да съблека суетата, да се излегна под слънцето и да не мисля как да правя изкуство, а то да се случва около мен...и да го описвам! Стивън Кинг беше казал, че добрите идеи са диаманти в земята, които ако имаш подходящи инструменти , можеш да изровиш и те да заблестят. Дали да не си взема мотика? Ама няма къде да я нося.

Искам морето да ме измие от греховете, да съм цялата солена, но сладка, да се почувствам нова отвътре, за да съм нова отвън. Искам там,където отивам никой да не ме познава. Значи в никакъв случай няма да си взимам документи, ако щат да ме мислят за нелегално дезертирала от Третия свят.

Не искам и огледало. Ти си ми казвал как изглеждам. Вярвам на твоите очи, на начина , по който ме виждаш...

И какво остана?

Готова съм. Не нося нищо и нося всичко. Не съм тръгнала, но и отдавна не съм тук. Пътувам чрез моите думи в теб и чрез твоите в мен. Търся отговори , които всъщност не ми трябват.
Има ли смисъл да отивам на друго място , когато всъщност винаги съм искала да бъда тук...

вторник, 6 април 2010 г.

Я пак...



Какво означава да започнеш отначало?
Ново начало...Пълен bullshit! Можеш да започнеш от някъде, да довършиш започнатото, да зарежеш нещо завинаги или да отидеш на друго място,но НИКОГА не може да се започне съвсем отначало.

Хората постоянно се озовават на един и същи кръстопът - моментът,когато имат достатъчно и все още са себе си. Този кръстопът се разделя на няколко подкатегории, където заместваш 'достатъчно' с 'прекалено' и себе си с ' друг човек'...Но в общи линии винаги трябва да решаваме дали това , което имаме е това, което искаме и дали това , което сме е това, което трябва да бъдем. И именно тези решения пораждат новите начала.

Какво? Ще напуснеш работа и ще дезертираш на остров Мавриций, ще се возиш на сламенен сал , ще 'работиш' върху себе си и ще казваш , че си започнал отначало?
Ще зарежеш гаджето, ще ебеш майката на лицемерите, ще се посветиш на ново занимание и ще твърдиш , че си помъдрял?

Всичко, което се опитваме да започнем на чисто в живота ни, е белязано от хиляди изживени моменти, милиони сълзи, депресиращи неуспехи и еуфорични победи. Личността,която поставя ново начало нямаше да е тази , която е, ако няма житейски опит. В този смисъл няма как да избягаш от себе си, от миналото си и от десетките
'нови начала ' преди това...Защото вече сме променени...

Няма смисъл да бягаме от нещата, които не ни харесват, защото life is a perfect circle и рано или късно попадаме на точно това, от което сме се крили.
Естествено, че можем винаги да променяме това, което искаме и най-вече себе си. Къде успешно, къде не толкова...Но всичко това независимо как го наричаме е най-истинското, болезнено, кално и трудно вървене по пътя на живота, който никога и никъде не спира, за да го започваме отначало.

Няма ново начало- има осъзнаване къде точно се намираш. Тогава пътят е най-ясен, светлината най-прекрасна, а ти... по-жив от всякога!