петък, 30 септември 2011 г.

HELL YEAH!


Винаги е хубаво да имаш един тон причини да се събуждаш сутрин...или поне една, но КАКВА...Мисля си за нещата, които са ме събуждали досега. Под номер едно влиза работното време едн дат съкс. Планове (досадни или приятни), задължения, хъркане, целувки, полет, финал на US Оpen и какво ли още не....ВИНАГИ има какво да те вдигне от леглото ( а и да те върне там) в 4 сутринта или в 3 следобед. Остава въпросът дали часовете след и преди съня са такива, каквито ги искаме.


Развитие в застой не е просто яка група и име на сериал , а абсолютно реален период в живота. Но неопределен, damn it!
Ние не 'зацикляме', а се ' застояваме'. В натрапчиви мисли, спомени,в леглото, в бачкането, във връзки, в стари папки на компютъра- пълни със снимки на старото гадже, незабравими моменти, хора с които сме БИЛИ щастливи.  А развиетие винаги има, защото всяка нова глупост , която се пръква в главата ни- ни прави по-ралзични. Мислите винаги са нови, дори да са насочени към едни и същи неща.

Toва, което може да  бие шута на този застой е РИСКЪТ.  Не е риск да си боядисаш косата или да решиш, че днес няма да ядеш хляб. Рискът е да кажеш 'майната му' на всичко, което те е плашело досега и да повярваш, че в края на кея няма само море. Има много повече.

Разбира се в живота много по-голяма отговорност за събитията не носим ние , а Вселената, Късметът, Случайността и Съдбата.. (Банда явления с извратено чувство за хумор! Подсъдими!...) Това, обаче, не значи , че не можем да ги изиграем. Само с един жокер в ръкава.
"РИСКУВАМ" . ХА!  IN YOUR FACE

Какво значи да се рискува ли? Ами...в един момент да заебеш големите планове какъв искаш да станеш като порастнеш. Да спреш да мислиш, че знаеш какъв  точно трябва да е човекът , който ще те направи щастлив и какви детайлно са нещата, които ще променят гадното към хубаво
...  и така нататък...

Оставяме Бандата Явления да си действа, но и ние сме готови да действаме.  Ние сме на ход в моментите, когато няма план, няма и план Б...И нищо не е както мислим, че трябва.

Това е рискът! Дори да няма какво да те събуди, да си готов да изживееш деня, защото всяка минута си струва. И си е твоя.

А каквото има да се случва, ще се случи. Неизбежно. Доказано. Понякога кофти. Но винаги вълнуващо. И ако не ставаш сутрин, няма  как да разбереш.

неделя, 4 септември 2011 г.

CAN I...?


Една от основните причини винаги всичко да правя в последния момент, е че доста си вярвам-че мога, че ще стане навреме, че ще бъде ок. Досега това вътрешно усещане не ме е подвеждало и блажено губя времето си в готини, но безсмислени занимания. 'Важното' оставям за критични, последни минути. Все едно се 'друсам' с нерви. Да ме пита човек защо....

Сега пиша тук, защото не ми се пише сценарий, нямам сили да 'произвеждам'  яки сцени, готини лафчета, интересен сюжет...Но трябва да го направя до утре. И ще стане.
Знам го.
По-скоро се питам мога ли да правя нещата, които наистина искам? Мога ли да си стегна багажа и да замина за Буенос Айрес....да целуна този човек, когото безумно много искам да целуна без основателна прична от някакво време насам... Просто да отида и да го направя....
Мога ли да зарежа всичко и да се забия в някакъв индийски ашрам...да си татуриам японски цветя по целия гръб...да си пребоядисам цялата стая и да си сложа онова килимче, което прилича на зелена трева...да се пробвам да си изтрия фейсбук, да напиша цял роман,да свиря на барабани,  да отида в Хималаите...да спра да се правя на много интересна и да работя нещо много гадно, но за много пари ( без да се събличам онлайн )  и да замина при госпожа Дъглас през март....

Поне 3 от тези неща ще ги направя много скоро. Кои са те, дори и аз не знам. Как разделяме всички  идеи и желания , които ни идват на ума на 'безумни' и 'реални'....? Защо някои веднага изключваме, а други носим в себе си завинаги?

Всеки е способен на всичко. Винаги. Затова най-добре да се познаваме максимално добре, за да можем да вярваме поне на себе си.
Аз вярвам. Не само, че ще си напиша сценария тази вечер, но и че ще  дишам разредения въздух на някой връх в Непалските Хималаи, че ще познавам някои хора и след десет години, че можем да сбъднем поне една голяма мечта в рамките на един човешки живот. Може и повече. Зависи дали имаме късмет.

Няма нищо лошо в досадните отгворности. Само да не зацикляме прекалено много в тях.
Ужасно е банално 'да следваш мечтите си' . Понякога ги следваш, понякога пък те те преследват ...Никой не те задължава кое и как да правиш...
Трбва само да ги имаш. Тези неща, които да ВЯРВАШ,  че можеш да направиш, когато ти писне от всичко, което се случва в момента.  Наистина, достатъчно е.