вторник, 3 февруари 2015 г.

НАРЪЧНИК ПО ЛЕТЕНЕ

     


    Жените обичат с ушите си! По-кратко и ясно от това не мога да го кажа. А все пак имам хилядолетен опит във взаимоотношенията между хората.Но нека ви се представя. Казвам се Любовна Илюзия, по-прякор „Филмираната“ , живея на облак, направен от обещания,и ако те спрат да съществуват, падам и аз. Не, моля ви. Не ми говорете за Купидон. Писна ми да съм като някакъв крепостен селянин на това типче със стрелите и да се съобразявам с него. Плюс това той действа в друг ресор- например любов от пръв поглед, където после хората няма какво да си кажат и пак идват на моя облак. Купидон се е замесвал в какви ли не ситуации-от Ромео и Жулиета,през Ана Каренина и офицер Вронски до Петко Сертов и жена му, така че няма да си говорим за него, нито за протоворечивата му биография.
      Да се върнем на моите прозрения, защото освен че се рея в небето,дейностите ми включват вдъхновяване на поезия, песни, следване на модните тенденции в татуировките,посветени на някого и  изпиването на огромни количества вино от личната изба на Дионис. Та смея да твърдя, че съм доста проникновена, когато съм  пияна. А това е винаги.
       Запомнете, хората се влиаят от външния вид, точно 5 минути и 30 секунди. Преценяват нивото на физическото си привличане, което в началото даже може и да не съществува, ако не е минал онзи скитник Купидон, като биатлонист, който още се учи да стреля. Оле Ейнер Бьорндален сваля 5 от 5 мишени, нашият приятел 25 от 5, образувайки триъгълни и шестоъгълни форми, които се въртят в порочни кръгове. Ох, пак говоря за него. Терапевтът ми –Атина Палада, богиня на мъдростта, каза, че може би това се дължи на подтиснати чувства, но тя понякога забравя как се казвам и какъв живот живея. При мен всичко са подтиснати чувства. Проблемът е като излязат!
       Но,по темата. Откакто свят светува жените допринасят развитието на алкохолната индустрия, чудейки се защо думите, които са чули от мъжете, се оказват пълно „тинтири-минтири“. За личност с моето образование и речник, ще се запитате защо подбирам точно това словосъчетание. Ами, защото и след препрочитането на Омар Хаям, което си ми е нещо като лични дневници, по-подходящо не съм намерила. В мъжкото ДНК е закодирано древното знание, че колкото си по-сладкодумен, толкова повече крака и сърца се отварят за теб. Мълчаливите типчета са най-свестни, но тях никой не ги забелязва до 28 годишна възраст.
      Винаги се започва с „ много си красива“. Но вече ви споделих, че след 5 минути и 30 секдунди, това вече няма никакво значение , затова жените изискват да чуват това постоянно, но спират да му вярват, ако комплиментът не се надгради с още невероятни качества. Лично наблюдавах история, в която дамата киселееше, че не й се казва вече, че е красива, а когато и биде казано, тя възкликна „Е, само т‘ва ли?“.
    Мъжете са рационални същества. Осъзнават, че думите имат огромно влияние върху жените, но изобщо не разбират защо това се случва. Ако някой на тях им каже, че са красиви, ще го сметнaт за гей, а ако идва от жена, ще е просто тъпо. Те искат комплименти за друга част от тялото си, за където все още не е измислен универсален словоред, така че на тях им стигат и междуметия в правилния момент. И са си супер. Ако са умни,забавни и изглеждат добре, те вече са наясно с това и нямат нужда някой постоянно да им го повтаря и да е Captain Obvious.
    Но жените са друг звезден прах на Вселената и затова не само , че базисните неща трябва да са константа, но и ще дойде време за така наречената „специалност“. Жените искат да са единствени, неповторими, специални и незабравими. И обичат да датират всичко в перода „завинаги“. А ако нещо е „завинаги“, това е факта, че мъжете не разбират от обувки- нито от римски сандали 32-ра година преди Христа, нито от „Маноло Бланик“ -2015-та година след Христа. Така  че, каквото и да ви се каже от вашия патриций  по този параграф- идва директно на моя облак. Но да лежах само на обувки, нямаше да ми е толкова удобно. Тук си имам и много други неща.
     И все пак остава най-важното. Историите идват и си заминават, в писма , фейсбук чатове, лайкове в инстаграм, на различни езици, възрасти и култури. И остава голямата мистерия- истинско ли беше това между двамата човека X и Y. Е ли възможно, питат дамите, да ми е казал, че ме обича , а след това така лесно да продължи напред, все едно съм била просто поредната(пак синдрома на „специалността). Аз поща не приемам от 14 век, защото ми се отразява зле на нервите, така че ще го кажа само веднъж и евентуално ще го включа в новата си книга, само още не съм си избрала писателче, защото ми трябва да е много филмиран. Хората обичат! Понякога за 5 минути и 30 секунди, понякога за доста повече, с реални илюзии да стигне до „завинаги“. Не съдете, не преценявайте, не се терзайте и не търсете скрит смисъл там, където го няма. Във всеки споделен хубав момент е имало нещо истинско, а разликата между преходната и дълготрайната любов е...само една илюзия. Не спирайте да си говорите „тинтири-минтири“, защото иначе ще остана бездомна и ще трябва да пускам DMS кампания. Но мисля, че няма опасност това да се случи. Вярваме на това, на което искаме да вярваме и приемаме това, което смятаме, че заслужаваме. А сладките думи...те просто са нашето оръжие да преминем през този живот по-приятно. Това добре прозвуча, дали да не го пусна като съобщение на Купидон?