понеделник, 7 юни 2010 г.

BLACK BOOK



Не искам да съм в безсъзнание, когато умирам. Няма да запомня нищо.

Не искам най-правилното решение винаги да е най-простото.

Не искам да ми казват, че пушенето е вредно.

Не искам да говоря с простаци.

Не искам винаги да има някакъв дълбок и скрит смисъл.

Не искам да чакам.

Не искам да ме галят със студени ръце и да ме лигавят.

Не искам китовете да се самоубиват.

Не искам да ми казват, че трябва да съм силна.

Не искам да ме карат да излизам от депресии. Ще изляза, когато си искам.

Не искам да казвам истината, само когато отдавна съм пресушила втората бутилка Pino Grigio.

Не искам мъдрост от утрото.

Не искам да ме питат какво съм искала да кажа с “това”.

Не искам да не разбират шегите ми или да се смеят от учтивост.

Не искам да дундуркам недорасли мъже.

Не искам да няма 'перфектна половинка'.

Не искам да слушам клишета. И да ми пеят на плейбек.

Не искам романтиката да умира, задушена от силиконови цици.

Не искам годините и разстоянията да разделят хора, които се обичат.

Не искам да казвам, че не съм била аз. Напротив, винаги съм била аз и ми е било приятно.

Не искам да не знам.

Не искам да свиквам. С нищо.

Не искам да се разделя с цирка, който е в мен.

Не искам винаги да искам това, което нямам.

3 коментара: