Ако трябва да обясня скуката, досадата, апатията и ред такива не толкова приятни състояния, бих могла да ги обединя в едно- всички те ни се случват , защото не сме там, където искаме да бъдем.
Хора, места, ситуации, коктейли, целувки и сладникави парфюми...Виждаме и усещаме по толкова много на ден, че нашите сетива са пренатоварени и не могат да усетят къде наистина искат да бъдат.
Вечер с приятели, малко интимно време с гаджето, да сме насаме със себе си... Искаме тези неща, а когато ги получим се чудим дали не сме можели да ги заметсим с нещо друго. Още и още изживявания, още и още емоции, още и още самота...всичко се преплита в едно и не можем да му хванем следите.
Има ли място, на което винаги се чувстваме добре? Имаме ли си убежище? Или всичко е до настроенията и до претенциите на нашата собствена особа?
Клубовете омръзват, хората ти омръзват, дори собственото ти легло изведнъж може да ти се стори неудобно...Защото когато си в него искаш да си в чуждо, а когато си там се чудиш трябва ли да останеш.
Но нали казват- 'не е важно къде , а с кого'. Има нещо вярно...Хората носят хубавите места със себе си. Собственията им стил и характер, дрехите, шегите и интересите им- те ти показват къде са били твоите приятели, кои места са ги впечатлили и най-важното -как са оставили отпечатък върху тях.
Но това място, за което говоря... ние го пазим в нас, но не го показваме. Може би дори повечето си нямаме такова...
В книгата на Зюскинд ' Парфюмът' Жан Батист Грьонуй се покри в една пещера за седем години , защото там нямеше миризми и той можеше изцяло да се потопи във вътрешния си свят.
Но къде можем да се потопим в реалния свят и да бъдем в комфорт с вътрешния? Толкова ли бързо ни омръзва всичко?
Къде е магичната пещера? И кой живее в нея?
Истинското щастие е да можеш колкото се може по-често да си казваш: 'Ето тук искам да бъда....И съм тук.'
Но колкото по-щастлив си, толкова повече се страхуваш от смъртта. Но все пак рискът си струва.
А ти къде си?
"Има резон!", дето се вика! ;-)
ОтговорИзтриванеДокато четях течеше "Fool" (на Shakira). Текстът няма много общо, но мисля, че песента отива перфектно! ^^ Така че те поздравявам с нея!
Бравос! :)
ОтговорИзтриванеA aз ли... Аз съм 3 steps away from my happy place... :}
@ Mrs. D: Знам, Darling! И аз чакам да стигнеш там...
ОтговорИзтриване@ Baby: Благодаря за поздрава:)Песента си отива, наистина...
Аз съм на една крачка от бесилото...И когато си там пътят ти е едновременно ужасно кратък но и безкрайно дълъг, защото едновременно виждаш края но и съвсем яасно виждаш всеки отделен милиметър до целта.Всеки милиметър от тази крачка е твой.И там се крият истинските неща.Не в пировите победи, както и не в безкрайността на капризите ни.Само една крачка.До бесилото...;)
ОтговорИзтриванеТова звучи някак...мрачно;)
ОтговорИзтриванехахах може да звучи, ама не е ..всъщност е забавно ;) Моят мрак е забавен Jo !;)
ОтговорИзтриване