вторник, 21 юни 2011 г.

DRINKING GAMES


Музата ми пристига с експрес. Някъде винаги след 22 часа. Идва сама, кисела и изискваща. Иска внимание, за да започнела да работи. Улявам се, че все по-често докато пиша вечер, си сипвам по чаша вино. За музата стават две.
Писането и алкохола са толкова естествена компания, че  няма как да не цитирам Марк Твен. "Алкохолът може да ти навреди само ако стъпиш бос върху чашата".

Не пропагандирам промили и неразумност. Не, не, не! Но ако мога да опиша акценти от  алкохолната ми история в подточки, ще е нещо такова:
-  Топ фаворити-вино, мартини и коктейли
-  Табу: Водка, мастика и ракия
-  Мълниеносен ефект: текила (особено, ако шотовете ги налива Ива)
-  Стандартен ефект: след около 2-3 питиета ( сиреч слаба ракия съм)
-  Когато съм подпийнала ставам: креативна/забавна/поспалива/бавно схващаща/ мила и добра домакиня/ сексуална. Но никога всичко заедно.
- Най-грозно напиване: Аз, братовчедка ми Биба и шише домашна ракия.  Колосална глупост. Подробности наистина са излишни.
- Напиване  с Милена и Сис с неочаквани последствия( ще оставя героините сами да се сетят) , както и едно от най-емоционалните ( в смисъл алкохола те прави егати споделящото животно)- пак с тях.
-Напиване, и доста произлизаща от това смелост , сложи началото на най-успешната ми и  дълга връзка засега.
-Много, много "Никога не съм"  с Гери, Моника и цялото крю покрай тях (даже не на всички игри съм присъствала, те са ПРО). Прекрасно е да разбираш неподозирани неща за своите приятели, а още по-хубаво е , ако се окаже , че след това си ги спомняш. Вече си имаме и нова игра, която тепърва ще носи резултати:)

Има нещо. Има нещо в ментата със спрайт на плажа, бирите в хубавите паркове и на концерти, уискито по важни поводи, мохито през лятото и шампанското по сватбите. Събитията от живота ни вървят с някое алкохолно изкушение и са направили пиенето на определени напитки по определени места чиста класика.

Всъщност пия много малко, мразя да разказвам истории с алкохол ( този пост е изключение), но съм скептична към хора, които казват , че никога не "близват" ( освен ако не са бивши алкохолици, разбира се).

Хубаво е да се пие със стил. Да пазиш спомени, да използваш еуфорията на C2H2OH, да бъдеш с приятели, или пък да си позволиш малко захаросана романтика с червено вино. Спиртът трябва да дава малко повече free на нашия spirit. A не да го замъглява.
Можеш да се забавляваш и без да пиеш, но всъщност ' едно малко'  само ти помага да се отпуснеш и да накараш стресът да напусне хола на съзнанието ти.
Не карайте пили, пийте разумно, защото абитурентският ви бал вече отдавна мина и  не пийте сами , защото е тъжно.

Алкохолът е като живота.  На пръв поглед е само чаша пълна с нещо, но ако можеш да различаваш като истински дегустатор тръпчивите детайли и различният вкус, винаги става по-интересно.

4 коментара:

  1. Определено се получава по-добре с чаша в ръка! :)
    Питието - всеки сам избира! ;)

    ОтговорИзтриване
  2. http://www.youtube.com/watch?v=lqT3LhaTr8k

    ...отвъд 'мъгливата лирика', алкохолът е убиец на съдби... ;)

    ОтговорИзтриване