Някои хора идват на земята с мисия. Те имат тази вълшебна, безплътна, силна и ефирна аура около себе си и те привличат...Искаш да ги докоснеш, те са близо, чувстваш, че ги познаваш. А ви делят измерения.
Стинг не просто е титаничен музикант. Не просто е гений. Не само, че такива като него се раждат веднъж на десетилетия. Той е ангел. От онзи изчезващ вид ангели. Като Меркюри, като Ленън, като Гилмор... те са тук , за да преобразуват вселенските и космически честоти на красотата в музика, която никога преди не си чувал, и с която ще сравняваш всичко, което ще се бори за вниманието ти след това.
На 7 юни, на любимия ми стадион, Стинг затвори хиляди хора в паралелно пространство. Където си играеше със звуците, с гласа си, разказваше истории в музика, разливаше симфонии, лекуваше разбити сърца. Кара те да плачеш, да се смееш и да искаш това никога да не свършва. Тотална хипноза.
Чувах всичко- от цигулките, през арфата, до китарата на Стинг, до думите му, до дишането на баща ми до мен, за който това беше една сбъдната мечта. И си помислих...как сега държа вселената в шепа. Как съм успяла да изолирам всеки излишен шум, няколкото малоумници до мен и всичко, което не ми харесва в живота. Аз бях изпълнена с блаженство. Бях в нирвана. Симфонията на Стинг изпълваше всяка пора от моето съзнание и знаех, че щом съм тук и сега , значи всичко е наред.
Ето това правят ангелите с хората.
Няма коментари:
Публикуване на коментар