вторник, 3 август 2010 г.

ВЛЮБЕНИ ТАЙНИ



-Тайните не могат да са влюбени!
-Защо да не могат?
-Тайните са гадно нещо и в никакъв случай не са влюбени.
-Тайните са необходимост.
-Те са мръсни, скандални, секси, опустошаващи, коварни...Ако бяха хубаво нещо, нямаше да ги има!
- А не мислиш ли, че можеш да имаш тайни дори от себе си?
-Не!
-Не?
-Знам всичко за себе си и крия от другите.Това е.
- Не знаеш нищо и не винаги можеш да се скриеш от дугите. Ето това е.
- Това да не е някоя от влюбените ти тайни, която ми пробутваш?
-Влюбените тайни са най-красивите и най-личните. Истинските мечти, толкова големи, че те е страх да си ги признаеш на ум.Толкова съкровени, че не искаш да си ги помислиш.Да си влюбен в живота е влюбена тайна, която криеш под ежедневното мърморене.
- А да обичаш себе си?
- Това не е тайна, а факт. Не се притеснявай, скоро ще можеш да ги различаваш. Влюбените тайни са като сумрака, като състоянието между сън и съзнаните, като дежаву, като случайна мисъл- ако не ги уловиш навреме-изчезват.
-...
-Тук ли си още?
-Тук съм. Но не знам с кого говоря?
- Ха! Ето затова ме наричат така...няма да ме хванеш, ако не ме разбереш...3...2..1.Чакай следващата!

3 коментара:

  1. Всички чакат, а ТЯ им се изплъзва под носа!

    ОтговорИзтриване
  2. ти определено ме караш да се замислям, .. дълбочината на личното, съкровенно или осъзнато, .. дежаву, тайните в нас самите, много си мислех дали ние сме обречени да се случим точно по един начин или всъщност по много различни, наричайки ги съдба неповторимост. Дали някой говореш открито за чувствата си, усеща по-малко от този който ги таи скрито в себе си. Може би е просто въпрос на вяра, или на усет за лично, .. но не е толкова въпрос на разбиране или разлика между хората колкото в това че трудно въобще си вярваме че остава нещо толкова силно лично. Ако ти примерно ме гледаш чувствайки се очарована, дали аз бих бил очарован от това което е състоянието на нещата. Дали да стоим зад чувствата си значи да ги създаваме по определен начин в нас, и да ги пазим и устояваме, или просто да виждаме реалноста такава каквато е в момента и да сме естественни, каквото и да значи това, дори и да не са толкова велики(усещането за чувствата). Дали когато има нещо което не харесваме в другите да има кажем това не трябва да е така, или да пазим това вътрешно съкровенно .. та нали в края на краищата няма идеални хора. Или става въпрос за нещо което се случва преди това, преди да виждаш разлики или вини, или нужда да се променя, нещо като вътрешна мекота, близост, обич дори и да виждаш тези чужди недостатъци. Може би всичко започва с това как решаваме че сме обичани, или че самите ние обичаме, или дори факта дали сме щастливи. Къде е отправната точка дали в другия или в теб самия, ..

    ОтговорИзтриване