вторник, 31 август 2010 г.

АНАТОМИЯ НА БЕЗПОЛЕЗНИТЕ ФАКТИ



Доста отдавна съм прозряла, че има адски много неща, които наистина не знам защо знам! От онзи тип знания, които мозъкът моментално попива и отказва да изхвърли , дори под натиск.

Не мога да запомня как се преинсталира Windows, не мога да смятам с дроби, нито някога ще запомня кода на дебитната ми карта, който винаги е предвидливо записан на малко скрито листче , но за сметка на това знам:
- че хлебарките могат да живеят до 1 седмица, дори и без глава
- че перуанският сериал ' Лус Мария' има 166 епизода!!
- че Вагнер е мразил евреите
- че камилите изминават 100 км, ако са пили вода само 10 минути
- точни реплики на Кари Брадшоу и сие ( та чак до безобразие)
- че талията на принцеса Сиси ( императрицата на Бавария) е била 55 сантиметра и че е пушила като комин ( не талията, а Сиси)
- че е невъзможно да останеш с отворени очи , докато кихаш
- че Ана Пакуин и Стивън Мойър от сериала True Blood са сгодени
- няколко пълни песнички от Dexter's Labratory
- че Тарантино е работил във видеотека
- че на 'симпатягата', който е охрана на берковската дискотека 'Торнадо' му казват Панцера (!!)
- че дъвката се разлага в природата за 5 години
-че делфините изпитват оргазъм
-че столицата на Монголия е Улан Батор
- че Нютон е бил девствен
- че водата усеща емоции и ги проебразува в кристали


Стига толкова. И вие може би ги знаете тези неща, а може би не. Има още много, но това че в съзнанието ми има толкова хаос, не значи че трябва да го пренеса и в блога. Блогът е хубаво място, защото има избирателна пропускливост. Страшно е това словосъчетание! Винаги съм го харесвала...Но на практика не работи винаги.Промъкват се разни неща, както забелязахте.

Но пък ето нещо, което със сигурност ми харесва, че знам. Оказва се, че пустинните слонове, които с месеци вървят на стада, за да търсят по-добри места за прехрана знаят, забележете ЗНАЯТ , къде по пътя има вода, оазиси и растителнност. Те ЗНАЯТ! От години, от векове, от татко слон, от Вселената, от...наситина не знам от кого. Някакви брилянтни гени рисуват феноменална карта в тях и те...знаят!


А ние? Хората. Какво знаем със сигурност? Животните знаят и оцеляват, а ние все си задаваме въпроси.
Не знаем от къде идваме и къде отиваме. Смисълът на живота е поле за безкрайни интерпретации, а Вселената , в която живеем е все едно да знаеш за 5 стръкчета трева от футболно игрище, без да осъзнаваш размерите на целия стадион.

Не знаем нищо или поне така ни е удобно. А може би дълбоко в нас има карта и знаем всичко. Но защо не можем да стигне дотам? Кое ни пречи просто да преминаваме през пустинята и въпреки всичко да знаем къде е водата и коя е целта, пък да става каквото ще?

Или сме отредени за велики неща , или ще си умрем безславно, без дори да сме разбрали има ли друг разумен индивид в този огромен вкуум-обсипан в светлините на умрели звезди и свиващ се там, където се раждат новите звезди.

Ние не знаем със сигурност неща от живота и ежедневието си , пък какво остава за повече.
Все не сме сигурни дали обичаме, дали това, което работим е призванието ни, дали сме достатъчно добри за нещо, дали това нещо е достатъно добро за нас, дали да сложим черните или кафявите обувки, дали да му се обадим по телефона, дали да не се напием, да излъжем, дали да не заминем, дали пък да не се върнем...Къде в тази поредица идва въпросът: как е възникнал живота на земята и дали ,аджеба, съм еволюирал от маймуна?
Отговорът е: никъде.

Иска ми се да вярвам, че всичко е от значение. Но знаете ли- не е.Ние сме тези, които придаваме смисъл на нещата. Опираме се на тях и завихряме малка част от света ни около им...така те стават част от него. И така пълним малките си вселени с малки незначителни неща, докато накрая всичко не избухне.

Ако когато вселените започнат да се сливат - всичко в тях е необходимо. И няма излишни неща, пък били те и някакви си 166 епизода на латино сапунка.

5 коментара:

  1. Жужи, това ти е едно от най-добрите. Не знам дали си се хилила или се ревала, докато си го писала, нo е много силно заредено.
    Всъщност (мисля си аз) хората сме устроени така, че да не можем да изпитаме пълно удовлетворение (или чисто и просто удоволствие), защото "другото" винаги съществува. И смисълът на живота, когато го живеем с цел да изпитваме удоволствие, отсъства напълно. Егоизмът е хубаво нещо, но е система, която не може да бъде задоволена по дифолт.
    Тогава какъв е смисълът изобщо, щом не сме способни да се насладим на това, което ни се случва, докато пребиваваме в това тяло?
    Да се учим. Това е единственото смислено нещо, което можем да правим. Да трупаме знания, които духът ни след това ще пренесе в следващото ни тяло или ще отнесе към първоизточника. Не съществува излишно знание. Аз например знам със сигурност, че отговорът е 42.
    <3

    ОтговорИзтриване
  2. Е това е страхотно!! :) Браво, гордост моя! Определено става нoмер едно в моя топ 3 на твоите "писания! Цун! :*

    ОтговорИзтриване
  3. пак ще ти подосаждам.приготви се, поеми дъълбок въздух ...и го задръж колкото ти е нужно :Р
    Не че не ми харесва, но е някак си наблюдателно- въпросително и зачудващо едно такова...значи хората са си хора, иска им се да са животни понякога, особено в кревата ама и там омекват, а всъщност животните са нещо много по-добро като поръчка и изработка- нямат чувства.Чувствата объркват всичко.Друга тема.Проблемът обаче започва наистина, когато хората поискат да си обяснят себе си...Знаеш ли защо жирафите са щастливи- ами защото никога не са си задавали въпроси от подобен характер.;) просто си гледат над вратовете и пасат тревица.

    Виж ако не ти харесва чак толкова, ще телефонирам на едно лице в облаците , да анулира поръчката, и тогава няма да остане и никой който да си задава трудни въпроси, за теб ще го сторя.А ти пък в замяна ще ми позволиш да си открадна малко от зеленото ти...Точно това зелено ми крещи в очите по най красив начин, и категорично ме превзема, струва ми се От друга страна не мога да приема че човек който може да си има такова зелено-черно небе би искал да си обяснява хората.Те са така прозаични и скучни ;)

    ОтговорИзтриване
  4. @ Geri :


    http://www.youtube.com/watch?v=9e5cqe_JE0Q&feature=related

    Честит 1-Ви Септемврииииииииии !Искаше ми се да поздравя някого на момента, но всички спят.
    По дяволите блога ми пуска все по дълги и трудни словобърканици за проверка при всеки следващ мой коментар..?!Полседния г о целих цяла минута почтиии.Това окончателно ще ме депресира.;))
    ;)

    ОтговорИзтриване
  5. @ Yoana ;)

    по повод хората и истините и живота: Ето един хипотетичен житейски сценариии :

    Аз - непознат и случаен , от типа "някакъв си там"..:

    - 1 реплика:

    " Сериозно, моля, моля, моля - метни ми color code на твоето зелену, моля, много ми харесва, почти съм луднал по него...Нали знаеш - онова дето изглежда като #04B404 например, четох че имаш проблем с кодовете и цифрите, и сигурно няма да го вземеш насериозно, то винаги така става когато е най- сериозно никой не ти вярва..но не мога да го нацеля точно този цвяяяят и се побърквам!Много ми е важен.Ще съм ти задължен до гроб.Обещавам.Правя си един...блог например и много искам да си го ковна в него.но не разбирам нищо от уеб..Моля те.
    "

    2 Yoana -
    - като прочита горното, прочита го пак.На третия път се озъбва и си мисли: - "Този е идиот!, мислите и се отразяват на лицето и в ехидна подигравателна усмивка която изпълзява тъънко и просъсква по телефона- амиии мило, в нета е пълно с кретениии пък, да знаеш..хи хи хи..."

    - Аз, тоест - Човекът Х

    Сцена - Остава без зеленото..Свиква че живота не е само това зелено, и спира да мечтае в зеленото.Постепенно всичките му мечти спират да бъдат в зелено и бавно почерняват..както и животът му.И така човекът си казва че не може да има всичко което си пожелае.По късно, човекът , на следващият ден или след 10 години например, не че е от значение вече го няма.Умрял бил следобяда...Амм никой не го видял да излиза за работа на сутринта и така близо седмица...Та останал си тих.Без зелено.На кой му пука.Така или иначе никой освен Yoana не разбрала, че той обичал именно това зелено.Но и тя самата забрави за човека още на другия ден, както и за блога си , както и за зеленото , и така и тя самата след ден или след десет години или след 50... има ли значение..може би в друг следобед..Тя пък обичаше едно червено.Но и то беше забравено от едни други...И такааааа...

    Тази нощ съм садистично мазохистично копеле.Направо не знам какво ми става.Та думата ми е за цветовете, за това които обичаме, и за това колко от тези до нас успяват да ни помогнат да го обичаме а и доколко ние на тях самите.Успяваме ли ??

    Това е просто един възможен сценариии Yoana, доста банален и тъжен.Това е животът.на хората.Но те самте си го правят такъв.
    Зная че ти никога може би не би попаднала в подобен сценарии, поне доколкото зависи от теб.Подуших го просто.Ти не си такава.И ако не го знаех със сигурност, нямаше да пиша тук.нямаше дори да се спра да го погледна това място.Аз съм мизантроп и егоист.Надменен идиот.Но понякога чувствам.Когато видя че има за кого.през останалото време съм : блек бокс.Енгри кид.Пустош.

    Но пък ето аз си извадих колор кодовете от сайта :Сам.Не че не разчитах че ти би ми ги дала.Дори би ми станало приятно.Просто сам се справих.Умея.С кодовете.Но не винаги се справям с обичите си.И там наистина се моля за цветовете които обичам и разчитам на тази до мен да ми ги даде.Онази...

    А ето сега аз превърнах красивото ти небе в математически променливи и HTML code...Страхотно няма що..Но и в любовта става така.Често.Усещанията побягват и остава само аритметиката и схемата.Тъжно е.Но е факт.И няма как да се промени.Това сериозно по повод хората и темата ти.Иначе я харесах.Много.;)

    Ето небето ти такова каквото му се радва самия интернет:


    /* Variable definitions
    ====================















































































    Ех че дълъг коментар написах.
    Сигурно вече ме мразиш.

    ОтговорИзтриване