Прочетох едно от най-красивите определения на това да обичаш някого. Тогава въпросният човек застава толкова нависоко в душата ни, че трябва да вдигнем поглед за да го видим... Какво повече мога да добавя към това?
И тогава се замислих към кого 'вдигам' поглед, кой поглежда нагоре, за да види мен и коя по-точно фаза на обичта, любовта и уважението трябва да е този сакрален момент?
И реших, че много малко хора обичат по този начин. А всички копнеят да бъдат обичани именно така. Всички ОЧАКВАТ да им бъде давана точно такава любов, защото всеки мисли, че я заслужава.Tя е тази , която прави обикновените хора специални.
Общо взето целият ни живот минава в големи очаквания, балони пълни с надежди, които хвърчат високо в атмосферата и или се пукат, или устояват на налягането, въпреки всички физични закони.
Очакваме винаги първо от другите, след това...отново от другите + от обстоятелствата и най-накрая очакваме от себе си. Толкова е трудно да изискваме от нас самите, че все гледаме да го отлагаме.
А когато все пак моментът дойде и ,не дай си Боже, разочароваме себе си разминавайки се с очакваниятa, става толкова...тъжно?
Очакваме да успеем, да ни харесват, да сме богати, да срещаме хора, които ни обичат, очакваме да ни търсят, да имаме късмет и нещата да се получават. И ако нищо не стане точно така- коя дума по-добре от тъжно описва ситуацията? Нелепо? Неочаквано? Жалко?
Очакванията понякога нямат нищо общо с реалността и именно затова дори се сбъдват! Но изтичат като пясък през пръстите,мигновени и забравени, защото точно тогава не им обръщаме внимание. Тъй като единственото, което искаме е да усещаме как в нас пулсират дългите смисли на кратките изречения. Недоизказани, но напълно осъзанaти, докато сме 'вдигали поглед', за да видим някого.
Така става, когато хората все "очакват" нещо да им се случи вместо да се вземат в ръце и да започнат ТЕ да случват нещата... Балоните рано или късно се пукат за това не ги надувай ами полети вместо тях! ^^
ОтговорИзтриване(да вмъкна и аз нещо докато си ремонтирам лаптопа)
ОтговорИзтриванеОчакванията имат много общо с реалноста, но просто реалноста е много комплексно понятие, и когато ние гледаме към нея към този низ от секунди, преминали без да можем да оценим по какъв начин ни влиаят, някак са се изплъзнали и разминали нашите очаквания, както и ти казваш. Просто ние твърде много подхождаме емоционално на нещата без да можем да оценим цялата им значимост и освен това възможноста си на влияние, пропускайки бързото движение на времето. И всъщност незнам дали е възможно да е различно, защото в края на краищата емоциите ни са разговор със съзнанието, просто дали ги слушаме или разбирам правилно. Ако нещо стане дали схащаме прагматично вероятните възможности или опасения, страхове или очаквания, дали гледайки емоционално разбираме всъщност че може да слушаш примерно със същото удоволствие шума на реката и морето и птиците когато си стоиш в леглото. Дали разбираме колко е относителен погледа към реалноста и определени факти.
.. радвам се че има някой освен мен който мисли по разни такива темички поздрави от мен, един Пинокио :)
Не трябва да съществуват думи, описващи очакванията и свързаните с тях резултати..и да - дългите мисли олицетворени в кратки изречения се допълват само от допира на ирисите ни.
ОтговорИзтриване